Капалъчарши

Политическите избори, освен другото, са и способност да се продадеш, талант да представиш своя образ привлекателно, с усет за предпочитанията и потребностите на избирателя. Да си направиш такъв "имидж", след който по-голямата част от електората (заветната цел - 50% + 1 още на първи тур) да отсече: "Това е човекът!" (или "Ecce homo!", както пише в една велика книга) и да напълни урната с твоята бюлетина. Ала за да стане това, нужно е симпатичният образ да бъде начертан, създаден и - може би най-важното, адекватно разпространен, тоест необходимо е да го изрекламираш. Тук на помощ идва телевизията - тя ще покаже твоите вежди гайтанени и очи черешови, заради които целокупното (местно) народонаселение ще ти гласува доверие. Понякога обаче се случва така, че телевизионерите - вместо да изпишат вежди, вадят ти очи. И настоящите избори, за жалост, също не минават без изпълнението на това опасно правило.
Думата ми е за пропагандните филмчета на кандидат-кметовете (не само в София, но и в други градове), излъчвани по двата национални оператора - bTV и "Нова телевизия", както и по телевизия "7 дни". И не точно за тях, а за мястото им в програмите на трите телевизии. В bTV са решили, че няма проблеми да вмъкнат агитационния материал в рекламния блок, в "Нова телевизия" първоначално също действаха по този начин, но се усетиха и го обособиха в отделен панел - "Местни избори 2003", в "7 дни" той си върви самостоятелно още от старта на кампанията. Въпреки това се получават доста конфузни ситуации, защото обособеността/самостоятелността е полу такава - клиповете на кандидатите са непосредствено преди или след рекламния блок. Като например тази, когато веднага след рекламата на партия "Евророма" по "7 дни" с мотото "Време е да помислим и за нашите деца" и с кадри на лица на парцаливи и щърбави брюнетни гаврошчета, следва анонс на тв играта "Да спечелиш за 60 секунди", за да се получи асоциацията, че: или да помислим за нашите деца за краткия период от 60 секунди, или пък да спечелим, мислейки за нашите деца пак само толкова.
Това обаче за партиите е бял кахър, по-странни са съседствата, близостите, последователностите в bTV, където партийните реклами си вървят наедно с пазарните. В което до известна степен има резон: поне до днес партиите винаги са ни се продавали, за да спечелят после само те, ако и да твърдят, че е обратното. С други думи, ако предизборно ни хранят с кебапчета, то е единствено, за да нагъват следизборно кюфтета. Само че едва ли Любен Дилов-син ще е на върха на щастието, когато точно след призива му "Да се ядосаме!" следва рекламата на "Glide" с мъничкото момченце, което си затиска носа с възгласа "Уф, че мирише!"; и пак в този ред едва ли Ахмед Доган ще е във възхита, когато след мотото на ДПС "На точното място със силата на разума" идва рекламното изречение за истинските кренвирши, които се правят само от месо, или пък за дамските превръзки, които не задържали така сигурно, както "Always ultra" примерно. Все едно силата на разума служи само за направа на кренвирши или пък точното място е именно онова деликатно място, където дамите слагат своята превръзка. Да не говорим за смеха, който те напушва, когато след вахтената реклама на кандидата от Бургас по "Нова телевизия" тръгне лечителската на "Panadol extra". Все едно: с такъв кормчия - такова главоболие, сиреч зловещо...
Наредени по този начин, политическите реклами в телевизиите са повече смешни и жалки, отколкото примамващи. Все едно си на Капалъчарши, знаменития пазар в Истанбул, където всичката стока е струпана в хаос и безредие, понякога в доста странни съседства. Същите странни съседства гледаме и на българския екран, само че ако на Капалъчарши те в известна степен ни се струват естествени, то в екранния им вариант ги възприемаме най-вече с учудване, майтап и досада. Което никак не е в полза на онези, на които частните електронни медии смятат, че помагат, излъчвайки техните реклами. Докато по-скоро е обратно: PR-те на кандидатите наистина са им изписали вежди гайтанени, българските телевизии обаче без капка жал им избождат очите черешови. За смях и удоволствие на зрителя...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин