Кандидат-кметове на естетически разпит

Увод.

София пред избори. София с прашните улици, изпотъпканите паркове, паркираните по тротоарите коли, разлепените и окачени къде ли не обяви и реклами, София с ужасните блокове, обградени с гердан от боклуци и нашарени от битовите подобрения или други интервенции на обитателите им. И не само това. Рушащи се монументи или пък други, нови, но със съмнителна художествена стойност; скулптури, скрити зад чадъри и сергии. Реклами върху билбордове по основните артерии на града - разни полуголи задници, дисциплинирано стегнати в а ла садо-мазо инвентар (в рекламите за българска водка) и една подпухнала, отпусната физиономия (в рекламата за бира). И още. Знакови фасади за българския модернизъм от 30-те и 40-те, само че окарикатурени от натрапчиви фирмени надписи или изгубили линиите си след произволни строителни намеси. И още. Други реклами, обикновено на големи чужди фирми, ширнали се по фасади на жилищни и обществени сгради или стъпили като Голиати отгоре им. И още. Стъклената врата на президентството, извита във формата на арка и очевидно замислена да внушава импозантност, досущ приличаща на вратата на магазин, неизвестно за какви стоки. И още. Агресията на стъклото и металните плоскости, станали любими в строежа на финансови и бизнессгради, явяващи се или странно начупени и закривени в настоятелна претенция за оригинално архитектурно мислене, или вграждащи в себе си стари фасади, превръщайки ги в нещо като етикет върху буркан. Какво още? Фирмени надписи с разнообразни шрифтове и цветове, закачени на видно място в центъра и със странен за представите за грамотност избор на азбука и език - най-често български думи, написани на латиница.

Изложение.

За всички тези липси на установени критерии сред професионалните гилдии на архитекти и художници, за липсата на ефективен административен контрол, за отчаяния комуникативен изблик на дребния и средния бизнес и за мегаломанията на едрия има измислено широкообхватно понятие: визуални нередности.
Четирима кандидат-кметове, от които един действащ с два мандата зад гърба си. Две неправителствени организации - Институт за съвременно изкуство и Център за академични изследвания. Една чужда фондация за култура - Федералната културна фондация, Германия, и един чужд посредник - Гьоте институт - София, който е домакин на публичната дискусия "Виждате ли София?". Дискусията се води от филолога Александър Кьосев. На масата за "разпит" на кандидат-кметовете на ротационен принцип се сменят културологът Ивайло Дичев, социоложката Мила Минева, Лъчезар Бояджиев (художник и изкуствовед, заснел повечето от гореизборените "визуални нередности"), изкуствоведките Диана Попова, Ирина Генова и Яра Бубнова, литературоведката Миглена Николчина, художникът Кирил Прашков, архитектите Йордан Ликов и Пламен Данов. Кандидат-кметовете, всеки от които конфронтиран с въпроси и снимки, подбрани от разпитващия го екип, представяме по реда на тяхната поява.

Стоян Александров

Заявява, че не познава "по-мръсна столица в Европа". Казва, че в Студентския град расте трева, досущ като в Танзания, където е бил на сафари, но към тревата прибавя и "нерегламентираните сметища". От променилите се брокерски оценки на продадения си преди време апартамент прави заключение, че хубавата гледка (в случая към Витоша) и съответно липсата й (заради закрила я постройка) са не само естетически, но и "икономически" проблем. Радетел е за "допитвания до хората" и "референдуми" по въпросите за застрояването, за промени в Закона за реституцията и Закона за благоустройството. Смята, че терени, в чието благоустройство е инвестирала държавата, или пък такива, включени в градоустройствения план като паркови пространства например, не е редно да се връщат едно към едно на старите им собственици. Противник е на реституцията на междублоковите пространства, водеща в момента до хаос, мръсотия и безстопанственост заради неизяснени юридически статути.
Тези пространства, според него, трябва да са собственост на живеещите в блоковете и тогава общината може "да ги застави" да ги поддържат. Има "положителна нагласа" към отпускането на повече пари за реставрация и консервация на археологически забележителности и излагането им като туристически обекти. Изтъква, че намаляването на зелените площи е голям проблем на София, но е песимист по въпроса за възстановяването им, защото бензиностанциите и прочее застроени сгради са най-вероятно с изрядни документи. Дава за образец Киев като "град в парка" (вместо "парк в града") и киевския кмет, който задължава собствениците да се грижат не само за обектите си, но и за цели райони около тях. Принуден с конкретни въпроси да покаже лични естетически пристрастия, казва, че не харесва "особено" паметника на Джон Атанасов и паметника на София в "този му вид". За "стъклените похлупаци" над старите фасади не се наема да се произнесе, но дава примери с успешни решения от чужбина. Смята, че е възможно да се изработи регламент за поставянето на рекламите, така че да са съобразени с околните фасади и да не застрашават безопасността на движението, но естетическите въпроси трябва да бъдат делегирани на съответните специалисти. Подчертава колко е труден консенсусът в това отношение: "В изработването на градоустройствения план участваха 600 архитекти, не познавам нито един, който да е доволен".

Надежда Михайлова

На въпросите "кое е типично софийското" и "кое бихте защитавали с всички средства", се впуска в спомени за района около "Солунска" и "Ангел Кънчев", където е живяла като дете. "Много любими места се промениха", казва тя и някои промени приема като положителни (например любимата градинка на "Солунска"). Но в общия случай е разколебана: "няма устойчиво развитие", "средата започна да се уплътнява", но "не винаги красиво"; "бяха отнети пешеходните зони"; "паркира се хаотично от двете страни на улиците"; "случайността диктува"; "липсва стратегия за развитие на града". "В основата на всяка промяна трябва да стои духовността", казва тя и предполага, че "вероятно интуитивно" е избрана църквата ("Св. Параскева"), която бе прожектирана на екрана в началото на нейната изява. Ключовите думи за мечтания от нея град са "уют" и "съвместимост". "Уютът прави европейските столици приветливи". За сергиите на пл. "Александър Невски" предлага решение като в центъра на Брюксел, т.е. да бъдат изнесени в сувенирни магазинчета, дискретно разположени из околните пресечки.
Паметниците, включително и тези, които "разделят" обществото, са "част от паметта" и "не бива да се превръщат в грозна маса". Зелените площи са "занемарени" и недостатъчни. Личното й допитване до чистачите в дъбовата горичка в "Лозенец" показва, че те не могат да насмогнат на нахвърляните боклуци. Споменава санкциите в Швейцария, но не ги намира за приемливи у нас. (В Швейцария може по телефона да се сигнализира на властите за хвърлена хартийка или фас.) Дава пример с църква от IV в., открита при строежа на блок около Правителствената болница и отново зарината, и настоява, че вместо да се скриват такива случаи, може да се търси приемливо решение. Има идея за Закон за културното наследство и за евентуалното предоставяне на бившата сграда на ВМЕИ за Музей на съвременното изкуство, защото София е единствената столица "без такъв музей". Тя също смята, че не политиците трябва да решават архитектурни и естетически казуси. Колкото до финансирането, то би могло да бъде осигурено от средства на еврофондовете, както и от "партньорство с гражданския сектор", т.е. дарения.
Световната банка има написана стратегия за по-ефективно разпределение на общински средства, където имало и раздел за културното наследство, но тази стратегия още не била преведена на български. "Агресивността в рекламите трудно може да бъде овладяна; струва ми се, че и по света няма правила за това; но могат да се определят площи".

Любен Дилов

"Най-хубавото нещо в София са хората. Аз най-много харесвам нощния й живот. Клубовете й като качество и дизайн не могат да се сравняват с европейските столици. Хората, лицата, настроението смайва гостите ми чужденци... Чужденците ходят в тях заради хубавите момичета, евтиното пиене и купона, а не заради надписите на английски... До три години София ще измести Будапеща в нощния живот".
"Администрацията не бива да се намесва в нищо, свързано с душата" - отговор на въпрос за "градоначалникът като естетически възпитател". "Градът отвън е това, което са хората отвътре. Трябва да има повече психолози от архитекти", казва Л.Д. и твърди, че ако стане кмет, ще отвори училище по психология - ако е необходимо и с общински средства.
Управленските му виждания: "диктатура на умните". "Спор няма, че хората трябва да имат мнение, но хората изобщо не могат да вземат решения.... Процедури има и сега, но те не се спазват.... Има 250 инспектори, които да глобяват, има гласуван мораториум върху строежа върху зелените площи - никой не го спазва... Магията на управлението е да не управляваш. Да даваш отговорност надолу към хората, които могат да го свършат. Общината трябва да се разтоварва от ангажименти."
Идеите му. "Изборът е да запазим това, което е в момента". Има идея за освобождаването от данък смет и данък сгради на големите компании, ако спонсорират културата; за задължаването на собствениците на билбордове да рекламират по една седмица в месеца театрални представления или клубни прояви.
Припомни, че има открито съотношение между височината на човек и размерите на околните пространства, от което зависи дали хората се чувстват добре някъде или не. "Визуалните недоразумения" коментира с "Какво правим сега всъщност? Така можем да се подиграваме до зори".

Стефан Софиянски

Също детски спомени от родния дом на "Оборище", "семейната" църква "Св. София", Цветници, Великдени... Вметка: "А по едно време не ни и пускаха", последвана от тръпка на отегчение в залата.
Сергиите срещу "Александър Невски" не го дразнят, "чужденците се задържат там". Битакът в канала на "Сливница" е друго нещо. Той го дразни. Следва спор с Диана Попова за статуите на Чапкънов. Той ги харесва, тя не. В спора се припомнят принудителните отстъпки на общината. Статуята-символ на София е била предвидена за пилона на бившия Партиен дом, но Народното събрание се е възпротивило - намерено й е друго място. В същата статуя имало "езически елементи" - общината публично обявила, че това не е св. София. Разсъждения за инициативността на гражданите и в частност на творците. Чапкънов не само е представил проекти, но е намерил и субсидии за тях. Изброяване на скулптури по "Пиротска" и около Националния стадион (нови), които не са на Чапкънов. Опитен политик, Ст. С. използва случая да се похвали, че е спрял проект за статуя на хан Аспарух на мястото на мавзолея. Но иначе смята, че "решения за визията на града" трябва да се вземат от главния архитект и главния художник. (За връщането на втората длъжност настоява и той, подобно на Стоян Александров.) "Градоначалникът може да мисли нестандартно само ако се чувства професионално подготвен за това". (Казаното е във връзка с кмета на Тирана Еди Рама, който е художник и е боядисал центъра на града така, както някога са го замислили италианските му архитекти. А иначе Ст.С. позна нашарените албански панелни блокове на снимка и доста точно се изказа за тях.)
Софиянски мисли в метростанции, потоци хора, "естествени центрове". (Става дума за двата "естествени кулутурни центъра", които той смята, че възникват в града - единият около театър "София", бъдещия "Сфумато" и Малкия градски театър, другият около Народния театър, където за него е по-важно, че хората има къде да седнат да пият по кафе, отколкото, че японските туристи не могат да заснемат сградата на театъра заради обградилите я козирки на заведенията.) На въпросите за бившата сграда на Китайското посолство и бъдещият бизнесцентър, който може да изникне до Руската църква, отговаря с подробности от юридическите спорове и оставя впечатлението, че лично той е за запазване на настоящето положение. Накрая изненадва със собствен "визуален прокт" - "Сърцето на града". Това е открит пасаж под нивото на улицата, който свързва подлезите пред "Шератон" и бившия Партиен дом и в който ще бъдат открити намиращите се сега под земята археологически забележителности.
"Мечтая София да изглежда така красива, както се вижда от Витоша", усмихнато импровизира накрая Софиянски.

Заключение.

Отегчена от продължилата цял ден визуална и словесна излиятелност и от якобинския хъс на разпитващите, които връщаха политиците в тесните рамки на темата при най-малкия им опит за отклонение, си дадох сметка, че ми е все едно кой ще стане кмет на София. Никой от тях не би могъл да се противопостави или да направлява посоката на развитие на града.
А иначе, за да не остана по-назад от участниците в дискусията, ще споделя и аз някои лични впечатления. Около Гьоте институт в радиус от 60 м на две места под надписа "Книжарница" вместо очакваните канцеларски материали открих книги в просторни и добре обзаведени помещения. По пътя на връщане, край Градската градина, с очите си видях софиянец, който почисти след кучето си. (Във външността на софиянеца нямаше нищо естетско.) А вкъщи се сетих как преди месеци и аз бях късала от дървото пред блока обява, закачена с кабарчета, на която се натъквах всяка сутрин. На фирма за некролози ли беше, за ковчези ли...

Ирина Илиева



С бюлетините "Вижда", "Вижда горе-долу", "Вижда кривогледо" и "Не вижда" присъстващите на дискусията гласуваха за кандидат-кметовете.
Резултатът за "Вижда":
Надежда Михайлова - 80 %,
Любен
Дилов - 51 %,
Стефан Софиянски - 41 %,
Стоян Александров -
18 %.