Международен фестивал Диалог-Вроцлав
Полският град Вроцлав сякаш е предопределен да бъде театрално средище. В него навремето работи легендарният Йежи Гротовски (една от трупите с международно участие "Песента на Козела" доскоро се е помещавала в неговия Театър-лаборатория, сякаш да напомня за приемствеността и традицията, тъй съществени в полския театрален живот), не по-малко култовият хореограф и мим Хенрик Томашевски и неговата Пантомима, тук живее изтъкнатият поет и драматург Тадеуш Ружевич, дълги години във Вроцлав се организираше Международеният фестивал на авангардните театри и прегледът на съвременната полска пиеса... Затова градът за втори път става център на международен фестивал "Диалог-Вроцлав", замислен и организиран от директорката на Театър Вспулчесни Кристина Мейснер. Селекционираните 16 представления (8 полски и 8 чуждестранни), съпътстващите ги срещи и дискусии трябваше да отговорят на въпроса: "Ражда ли се нов театър?"
Никак не бях изненадана да науча, че от България госпожа Мейснер е избрала за фестивала си спектакъла на без време напусналия ни Стоян Камбарев "Три сестри" в Театър "София". Бързам да отбележа, че той бе високо оценен от водещите полски театрални наблюдатели и от гостите на фестивала, сред които от родината на Чехов (г-жа Натела Башинджагян от Института по изкуствознание на Руската академия на науките дори го нарече нов глас в чеховиадата, заявявайки, че в самата Русия отдавна не е имало толкова вярно на Чехов и в същото време толкова съвременно тълкуване без елементарни преки внушения). Януш Ковалчик от в. "Жечпосполита" постави "Три сестри" сред няколкото най-качествени представления и подчерта: "Най-сетне имах удоволствието да видя зрелищна постановка, в която мисълта, скрита в словото, беше по-важна от сценичните фойерверки и натрапчивата, но немотивирана потребност от голота". Анджей Ванат сполучливо отбелязва мъдрия усет на Камбарев: "Когато старото се руши, а очертанията на новото изглеждат несигурни, трябва да се играе Чехов - той познава прекрасно хората, живеещи в преломно време." Представлението на Театър "София" пожъна истински успех и зрелостта му бе отбелязана и от знаменития Анджей Вайда. В разговор г-жа Мейснер неподправено се радваше, че безапелационният й избор се е потвърдил. Нещо повече, водещи актьори на най-тачения от няколко години варшавски Театър "Розмаитошчи" се ядосваха, че представлението им "Дибук" (чиято премиера бе на фестивала) съвпада с това на "Три сестри" и не могат да видят българските си колеги.
Нашия спектакъл ни е достатъчно известен, за да не се учудваме на успеха му сред такива театри, трупи и постановки, като стряскащия и драстично директен "Апокалипсис 1,11" на отрупания с награди бразилец Антониу Араужо (игран в... местния затвор при спазване на обичайните процедури и мерки за сигурност, включително предаване на личните вещи и документи на влизане) и подобната му мрачна, но поразителна унгарска интерпретация на "Войцек" (режисьорът Арпад Шилинг бе затворил актьорите си в клетка); като двата "Ревизора" - местният на Ян Клата (дебютант, обявен за полския Касторф) и латвийският на Алвис Херманис, ситуирани в 70-те години на "социалистически възход"; като яркия комедиен прочит на "Крал Юбю" в постановката "Поляци" на Марко Мартинели и Театро деле Албе, Равена; като традиционния за полския театър пърформанс в народно-исторически стил "Хроники - оплаквачески обичаи" на местния Театър "Песента на Козела" или споменатата вече дългоочаквана премиера на култовия режисьор Кшищоф Варликовски "Дибук" по Симон Ански и Ханна Крал, както и последната творба на майстора Кристиян Лупа (или Люпа, може би ще предпочетат колеги-полонисти) пак в Театър "Розмаитошчи" - "Отношенията на Клара" от Деа Лоер. Към тези силни и безспорни представления, повечето от които поставяха горчива диагноза на съвременния свят и човек, трябва да отбележа и двете немски представления - на Мюнхнер камершпиле "Сън за есента", поставена от белгиеца Люк Персевал, и на Дойчес Шаушпилхаус, Хамбург, "Кандидат (1980). Те са живи!", чийто автор и режисьор Рене Полеш е обявяван за възродител на прочутия немски политически театър.
С голям интерес се очакваше премиерата на "Дибук", чийто режисьор Кшищоф Варликовски, enfant terrible на полския театър, току-що бе приключил работата си върху операта "Крал Юбю" във Варшава. Пиесата се игра почти през целия фестивал и със сигурност постепенно е налучкала темпото и баланса между двете си части - легендарно-етнографската и съвременната (дибук е кабалистично понятие за душата на прегрешил или несправедливо пострадал човек, която след смъртта търси убежище - утеха или опрощение, в някой жив). Но и на първото представление тя впечатли със стегнатостта на изразните средства, мощта на словото и почти съвършената игрова експресия на Анджей Хира и Магдалена Челецка, водещи актьори на Театър "Розмаитошчи". Варликовски, който в творчеството си последователно изследва човека в екстремални условия през вековете, споделя: "Полският зрител се нуждае от адекватно - и живо, и в същото време дистанцирано, отношение към историческия документ, преди да потърси сметка."
От останалите полски пиеси на фестивала почти традиционната за Лупа висока стойност имаше "Отношенията на Клара", поставена също в "Розмаитошчи". Характерното за Лупа неистово търсене на истината за човека винаги и навсякъде, дори в привидно простичката история на Клара (отлично изиграна от друга звезда на театъра, Мая Осташевска), доказва, че и от хаоса може да се съдаде ред.
Фестивалът бе отлично организиран, привлечени бяха доста и авторитетни спонсори - естествено Министерството на културата, вроцлавските местни власти и банка ПКО, но и всички многозвездни вроцлавски хотелски вериги. Младите преобладаваха и проявяваха интерес към дискусиите, които продължаваха и след среднощ във фестивалната шатра срещу Театър Вспулчесни. Сякаш почерпила вдъхновение от всичко това, директорката г-жа Мейснер сподели: "Вярвам, че всички заедно ще продължим да търсим отговор на въпроса дали новият театър вече се ражда."

Специално за Култура

Силвия Борисова