Култура, правителство, държава
В началото на 60-те бях поканен (заедно с други личности) в Испания за участие в един културен дебат. Отначало отказахме, защото като демократични и красиви души, каквито се чувствахме по онова време, заявихме, че никога няма да отидем в страна, управлявана от диктатура. После някои испански приятели ни накараха да променим мнението си, като ни обясниха, че ако отидем, около нас ще възникне дебат, достатъчно свободен, защото ставаше дума за гости от чужбина и нашето присъствие щеше да помогне на самите испанци, които не приемаха франкистката диктатура, да изкажат мнения, различни от официалните. Оттогава насам отивам в Испания винаги, когато ме канят.
От онова време разбрах, че трябва да се прави разлика между политиката на едно правителство (или, казано направо, между конституцията на тази държава) и културните движения, които бушуват в определена страна. Именно затова съм посещавал често културни събития в страни, чиято политика не поддържам.
Неотдавна бях поканен в Иран от група млади и много открити културни дейци, които се борят за една модерна култура. Приех поканата, като помолих единствено за отлагане на гостуването ми, докато стане ясно какво става в региона на Близкия изток, защото ми се струва лудост да летя между ракети, които прехвърчат отляво и отдясно. Ако бях гражданин на Съединените щати, не бих гласувал за Буш, разбира се, но това не ми пречи да поддържам чести и топли връзки с няколко университета в тази страна.
Току-що получих екземпляр от "The Translator", британско списание, което се занимава с проблемите на превода и което ме помоли да публикувам на английски мой коментар от 1983 относно превода на "Упражнения по стил" от Кьоно. Разбира се, че приех, защото списанието се прави от прекрасна редакция от международни учени, ръководена от Мона Бейкър (уважавана авторка на Енциклопедия за изучаване на превода, издадена от Рътлидж през 1998). Последният брой обаче започва с уводен коментар на Мона Бейкър, в който се заявява, че много научни институции, в знак на протест срещу политиката на Шарон, са подписали петиции за бойкот на израелски университети, в съответствие с някои страници от Интернет, като "Call for European boycott of research of Israel scientific institutions" и "Call for European boycott of research and cultural links with Israel", поради което Мона Бейкър е помолила Мириам Шлезингер (от университета в Бар Илан) да си подаде оставката от редакцията на The Translator, а Гидеон Тоури (от Университета в Тел Авив) да си подаде оставката от редакцията на Translation Studies Abstracts.
Мона Бейкър все пак признава (за щастие), че е взела това решение, без да го обсъди предварително със съветниците и сътрудниците на нейното списание и че самите учени, които е решила да изключи, са изразявали неведнъж силни различия с политиката на Шарон.
Тя уточнява също, че бойкотът не е против личности, а против институции. Това означава, че независимо от нечии позиции, расовата принадлежност (ще имаме дързостта да го кажем) носи своите дивиденти.
Очевидно е докъде може да доведе подобен принцип: който поддържа войнствената позиция на Буш, би трябвало да се постарае да прекъсне всякакви контакти с научноизследователските центрове в Италия и Централна Америка; чужденците, които (за щастие) смятат, че Берлускони се опитва да наложи лична власт, би трябвало да прекъснат всеки контакт с Академията "Lincei"; онези, които са против арабския тероризъм, би трябвало да прогонят арабските учени от всички европейски културни институции, независимо дали са привърженици или не на фундаменталистите.
В течение на векове, на фона на ужасни епизоди на липса на толерантност и на жестокост в отношенията между държавите, е просъществувала общност на учени, които се стараеха да заздравят чувствата на разбирателство между хората от всички страни. Разкъсването на тази връзка би било равно на трагедия. Тъжно ми е, че Мона Бейкър не е проумяла този момент, още повече като имам предвид, че един изследовател в областта на преводите по дефиниция би трябвало да е заинтересуван от непрекъснат диалог между различните култури. Не може да бъде поставяна на стълбата на позора една страна само защото не приемате политиката на нейното правителство и без да се вземат под внимание разделението и противоречията по онези места. Докато пиша тези редове, виждам, че една комисия за контрол в Израел е спряла излъчването по телевизията на пресконференция на Шарон, защото е съзряла в нея незаконна предизборна пропаганда. Това показва наличието на интересна диалектика между различните инстанции - и аз не разбирам как това може да бъде игнорирано от някой, който може би смята за несправедливо ембаргото против Ирак, причиняващо вреда и на хората, които страдат от диктатурата на Саддам.
Никъде по света не е възможно всички крави да са черни, а да смяташ, че всички са еднакви на цвят, носи названието "расизъм".

Ел Насионал,2003

Умберто Еко
От испански Самуел Франсес