Наежено, нежно

Ема Живкова пише непретенциозно за непретенциозното. Но не облепя малките си стихотворения с амбициозната и нечиста - у нас! - търговска марка "хайку". Прочее, "Без чадър" ме предразположи с признанието: "Изпитвам ужас / от публиката в мен." Смятам, че такова "разцепване" на Аз-а е благодатно както за чистоплътността на лириката, така и за жизнеността на нейната авторка... Когато продължава: "Как да застана пред вас?", тя е достатъчно цяла и сериозна, за да не се пресилва в литературната публичност.
"Без чадър" фиксира моменти в подножието на фигуративното, представя под въпрос ритми и ситуации, развръща парадокси... Лекият слог на резигнация бива разреждан с цапнати в устата стихотворения ("Кенеф на високо"), най-свежите.
Алън Уотс, предполагам, би разчел проблема на Живкова ето така: "Всъщност вие никога не бихте могли и да опишете случилото се, защото природата е сочна и многоизмерна, а езикът - праволинеен и постен." Антоанета Николова, автор на прекрасно изследване на езика на Пустотата (и върху български примери), сигурно би включила след продуктивни колебания "Без чадър" в дневния си ред. "Животът ми е сак, приготвен в ъгъла", обезоръжава ни поетесата...
Редактираната от Виргиния Захариева книга има сензационно съдържание: вместо текстовете са отпечатани карета от подкрепящите чудесно Ема Живкова графики на Кольо Карамфилов.
"Без чадър" бе представена на 22 т.м. в клуб "Но" в Народния театър.

М.Б.





Ема Живкова. Без чадър. Стихотворения. ИК Вирга. София, 2003. Няма обозначена цена.