На 22 октомври в галерия "Ирида" бе открита изложбата с пастели на Елена Камбурова "Докосвайки невидимото".
Витражно ярките платна ни говорят с някакви преддуми, шепненето им е успокояващо и притеглящо те в свят, в който сякаш всичко е по-ясно, по-приемливо, обяснимо и просто. Заливащата ги светлина е като внезапна догадка, прозрение, интуитивно знание. В просветленото пространство усещаш, че не ти, не човекът до теб, а някой друг, Той е средоточието на всичко, и това - защо ли? - те прави по-свободен.
Елена Камбурова с лекота изменя на сценографията, на текстила, само не изменя на себе си.

Н. В.


Елена Камбурова е нестандартна художничка. Нейното сериозно образование в Художествената академия беше в специалността "Плакат", водена тогава от незабравимия ни учител и интелектуален вдъхновител проф. Поплилов. То беше последвано от дълбоко кръвно-родово потапяне в изкуството на текстила, последвано от също така странното и ентусиазирано втурване в сценографията и сценичния костюм. Сега сме свидетели на поредната творческа метаморфоза - тази на рисуващия човек. А днешната й нестандартност пък е и в това, че покани именно мен да кажа няколко думи за изложбата й вместо някой аналитичен и систематичен изкуствовед. Признавам, че моето отношение към нея е обременено от 40-годишно приятелство (моля Елена да ме извини за тази конкретна цифра), но всякога съм се отнасял сериозно към времето в развитието на един художник. Защото зная, че то, времето, поднася и удивленията на изстраданото откритие, и най-вече това неясно, почти сомнамбулно съществуване, обречено на труд и самота, наречено творчество. Елена Камбурова стои зад тази малка изложба с колосалното си присъствие като автор, творец, работник, естет и вдъхновител в изкуството на България през последните нееднозначни от естетическа гледна точка години. Тази изложба е малка част от нейните "посветени" рисунки с цветен пастел, които увенчават нейното бягство от поръчката, от приложното и прилагащо се изкуство на плаката, текстила и костюма. Тук, върху тези леко изпълнени табла, се е отпечатал такъв волен копнеж за чистота и свобода на жеста и съзнанието, че човек не иска да мисли за нищо земно. Мисловните връзки, предизвикани от тези вихрени контури и ефирни докосвания, като че ли ни поставят в състояние на пречистване, което може да се определи и с многозначното "катарзис" на така присъщото безмълвно потапяне пред доброто абстрактно изкуство.
И накрая, ако направя един аналог с нейните любими текстилни нишки, ще кажа, че тези щрихи са като нишки, които не са нисши нишки, а са нишки на висшето нишкостроене. Тази изложба е един очарователен връх на свободата в творчеството на Елена Камбурова и аз заставам необременен, само досещайки се за прекрасното състояние, в което са правени тези рисунки. Нещо, което горещо препоръчвам и на всички вас.


Слово при откриване на изложбата

Проф. Иван Газдов