Скитащите думи на Радичков
На 23 октомври т.г. в ЕБКЦ се състоя премиерата на "Скитащи думи", непубликувани досега интервюта на Йордан Радичков (съставител Мария Младенова). Издадената от "Аргус" книга е втората от програмата "Прекрасният Северозапад" на "Монбат" АД с управители братята Атанас и Пламен Бобокови. Беше ни съобщено, че след преизданието на "Нежната спирала" (2002) и настоящите "Скитащи думи", за 75-годишния юбилей на гениалния писател през идната година "Прекрасният Северозапад" предвижда публикация на пълна библиография от/за Йордан Радичков, която поне засега съдържа 3000 архивни единици. Обмисля се и възможността за издание, представящо интервютата на писателя пред чуждестранни медии.
Прочее, 50-те интервюта, поместени в "Скитащи думи", логично се подреждат до "Литературната орница" (Издателство "Балкани", 1999) - книга, в която вече бяха публикувани други 42 интервюта на писателя.
Интервютата в "Скитащи думи" датират от 1974 насам, а по-значимите имена сред техните автори са Алек Попов, Атанас Свиленов, Лили Маринкова, Валери Найденов, Антоанета Войникова, Иван Матанов (цели 5 интервюта!), Силвия Чолева. Изданието съдържа и текстове, отпечатани в "Култура".
На премиерата, на която по вина на PR-агенция "Митра" имаше печално малко писатели, в отсъствието на магическия творец думата бе дадена на авторите на интервютата. Лили Маринкова заяви, че ще извърши предателство спрямо медиите, но ще благодари на Йордан Радичков задето не им е омръзнал. Той е скъперник на думите, продължи тя, и не търси с подвита опашка като останалите български писател медийния интерес. Алек Попов увери публиката, че Йордан Радичков действително знае какво има отвъд езика...
На финала поетесата Силвия Чолева произнесе следното:
"За мен Радичков е най-добрият български писател и, както се вижда, дълго още ще остане такъв. От него не може да се направи, както нашето време прави с всичко - римейк. Той не може да бъде имитиран, защото създаде самостойна и хармонична система или вселена - все едно. За да се влезе в този свят, трябва като в Швеция да си събуеш обувките и да стъпваш тихо и внимателно. Радичков говори на езика на мъдрите. Затова е разбран навсякъде. Затова може да бъде преведен, както например Джуан дзъ. Само той в българската литература може да бъде едновременно ироничен и поетичен. Збигнев Херберт, разминал се с Нобеловата премия, от което само тя е загубила, казва, че няма ученици. Радичков също. Поради неповторимостта си.
Той е Онова нещо в българската литература. И пише най-хранителната проза в нея."

М.Б.