Уточнение. Налага се да го направя по повод статията на Ирина Илиева "Кандидат-кметове на естетически разпит" в миналия брой на в. "Култура". На описаната дискусия "Виждате ли София?" разговорът ми с кандидат-кмета и кмет на София по повод статуите на Чапкънов авторката е обобщила така: Стефан Софиянски ги харесва, а Диана Попова - не. Всъщност въобще не е ставало дума за харесване или нехаресване, поне от моя страна - такъв дебат на конкретния форум би бил съвсем безплоден. На тази дискусия аз не се явявах в качеството си на изкуствовед и критик, а по-скоро от позицията на гражданин с изострени сетива за "визуалните нередности" (термин, въведен във Визуалния семинар от Лъчезар Бояджиев).
В началото показах на кмета/кандидат-кмет седем произведения на Георги Чапкънов от централните площади и градинки на София и отбелязах, че за мен те съставляват "проблема Чапкънов". Зададох съвсем ясен и конкретен въпрос, свързан с т.нар. Символ на София: известно е, че статуята е правена без конкурс - тя е поръчка на градската управа; "как вие, г-н Софиянски, като градска управа, се спряхте именно на този художник да направи символа на София?". И когато от отговора стана ясно, че Чапкънов е проявил инициатива и е намерил парите, попитах: "Това значи ли, че всеки художник, който прояви инициатива и намери необходимите средства, може да сложи в София каквото си поиска?".
Тези въпроси съвсем не бяха свързани с "харесване", а с отношението към градската среда, с механизмите за визуалното й регулиране, така да се каже, и с общите проблеми, поставени на дискусията. Правото на вкус, например - има ли право кметът да налага своя вкус на гражданите на София? Какви са начините те да участват в изграждането на собствената си жизнена/визуална среда? Могат ли гражданите да реагират превантивно или са обречени да констатират постфактум визуалните нередности? Какво могат да направят, когато ги констатират? И т.н.

Диана Попова