Димитър Манолов (20 юли 1940 - 25 септември 1998) си бе нарочил за автобиографична фразата на Булгаков, че не е страшно, че човек е смъртен, а че е внезапно смъртен. Отиваше му да я изрича, защото не беше музикант, който можеш да си представиш, че полека ще изтлее. Изглеждаше човек, недосегаем за смъртта. Съчетаваше противоположности - чаровност и острота, ранимост, облечена в бронята на скептицизма, екстровертност и интровертност, мъдрост и предизвикателна ексцентричност, свободолюбие и привързаност.
Огледалото на спомена често ражда хиперболи. Но при Димитър Манолов има преди всичко факти.
Биографията му е устрем: един от най-добрите ученици на Генадий Рождественски в Московската консерватория, диригент в Русенската опера, главен диригент на Плевенската филхармония, главен диригент на Софийската филхармония, главен диригент на Софийската опера, главен диригент на Пловдивската филхармония, гастроли по света. Репертоар с широки граници. Беше човек-пъргава пружина в обществените си изяви, с вкус към премисления плонж в риска, сред непознатото, създател на легендарния ансамбъл "Полиритмия" и на "Студио Концертанте"... Навсякъде превърна присъствието си в къс история.
Сред многото му рожби бе и оркестър "Филхармоника" в Богота, Колумбия - сто процента негово творение, което приемаше като мисионерство сред джунгла, девствено чистата, в която бе поставян на пиедестал.
Извоювал мястото на постамента, Димитър Манолов умееше да се радва на завоеванията, да бъде благодарен за признанието. Но гледаше на всичко това като на трамплин за следваща стъпка нанякъде...
За последен път направи концерт в България през 1993 г.
Петте години от внезапната му смърт са повод за спомени. Но преди всичко за поредно напомняне за истинските стойности и истинските височини.

Е. Д.