Линията на музикалната съвест
В годината, в която щеше да навърши 70 г., Васил Арнаудов отново е при нас. Документално-мемоарният сборник "Вечно ще пее и спори" възкресява спомена за този невероятен човек по най-коректен, научно издържан, но и вълнуващ начин. Включените текстове за големия наш диригент обхващат спомени на композитори, колеги, ученици, хористи, организатори... Избягната е най-голямата опасност - "общото" говорене. Всеки от тези спомени има свой акцент, свой език, свой характер.
Другата голяма група текстове е от самия Арнаудов. Отново грижлив подбор от широк кръг издания, от радиопредавания. В редица от тях стилът е суховат (печатът не допускаше артистични импровизации), но въпреки това в написаното или изреченото от Маестрото личи невероятната му последователност, усеща се присъствието му, неговите критерии, мерки, взискателност, способността му да вниква в дълбочина. (За жалост споменът за неизтощимото му чувство за хумор и остроезичие така и ще си остане в сферата на устния фолклор.)
Освен тези два големи раздела сборникът включва и някои рецензии за изкуството на Арнаудов - отзиви за етапни събития, написани от смислени хора, малко критики от чуждия печат и много голям справочен дял: пълна библиография "от" и "за" Васил Арнаудов, дискография, хронология на концертите с изпълнените в тях творби - от 1956 г. до последния, през януари 1991 г., репертоар (огромен) - истинска школа. И най сетне: компактдиск, в който най-съществена част заема документалният запис от генералната репетиция за последния негов концерт.
Ето това включва книгата. Четиво за професионалисти, но и за любители; урок по професионализъм, по достойнство, по последователност, по отговорност. Документално доказателство за всичко това, което самият Арнаудов е обобщил по най-лаконичен начин в едно свое интервю: "Винаги има по-силни или по-слаби прояви, но все пак има една линия - аз я наричам "линия на музикалната съвест" - под която едно изкуство не бива да пада."
Съставител и редактор - такава роля скромно си е отредила Горица Найденова. Но авторското й присъствие в този труд е безспорно - подборът на материалите, осъществените интервюта. А що се отнася до справочния дял - работата й върху него без никакво колебание може да се нарече подвиг. Събирането на тази огромна информация е изисквало години упорито ровене и издирване. Но цялата тази фактология дава стабилна, здрава основа - такава, върху която би трябвало да стъпва всеки истински изследовател. Авторката не е жалила времето си за този "черен" и "непрестижен" труд. И още едно от достойнствата на сборника - няма никакъв стремеж нещата да се разкрасят, нещичко да се поприкрива, да се премълчава. Времето, в което живяхме, си имаше свои закони и ако от днешна гледна точка те изглеждат неприемливи, то не значи, че не са съществували.
Книгата е великолепно оформена, с много вкус (издава фондация Et cetera), съществено участие в повествованието имат и снимките - самите те и разказ, и внушение. Едно прекрасно издание, което ни обрича на памет.

Юлиана Алексиева