Изгорената уста, премалелите тишини
"Неоцелели гласове" е названието на двуезичната книга на Димитрис Аллос, късен отглас от проекта "Достъп до литературата", финансиран от "Култура 2000" на Европейската комисия (вж. www.literaryaccess.com, както и "Култура", бр. 26 от 28 юни 2002).
Роденият през 1963 в Атина поет не е непознат на специализираната публика у нас: той е учредител на един от литературните митове на 90-те години - сп. "Ах, Мария", и автор на лирически публикации в българската и гръцката литературна периодика. През 2000 публикува книгата си "Phsilos sta achira". След като приключва социологическото си образование в Софийския университет, Димитрис Аллос живее в гръцката столица. Прочее, съпругата му, поетесата Яна Букова е осъществила в рамките на проекта "Достъп до литературата" и прекрасно халюциниращия и на български превод на "Неоцелели гласове".
Поетиката на Димитрис Аллос рафинирано трансформира мощния (древно)гръцки ресурс: тя е страстна и безмълвна, тайнствена и горда. Плътска и трагична. Издава ранимост, излъчва зряла, явяваща се от само себе си красота. Редува ясни с мъглисти словесни места, държейки нащрек читателя... Изгражда готовност за бездни.
И понеже съм уверен, че малката книга на Димитрис е мислена и писана както на гръцки, така и на български, ще я поставя до още една смазваща и въодушевяваща книга от тази лирическа година - "товасамотонякакво" от Явор Константинов.
"(...) защото / един мъж който знае да решава кръстословиците / или да връзва възлите на една вълшебна нощ / струва / повече от всички бичове".

М.Б.