Следизборен апостроф в две части

I част - патетична

На 3 ноември София отново осъмна със Софиянски.
Какво ще означава това за политическите сили: ще има ли нови политически конфигурации, ще се обединява ли дясното, ще се мобилизира ли лявото, ще се легитимира ли центърът - това са все въпроси, по които постоянно роящите се наблюдатели, политолози и пр. свободни радикали ще се упражняват (и забавляват) следващите две години. Резултатите от тези избори ще се четат право или обратно (в зависимост от ситуационния интерес); понякога, за шик, и леко на верев - нали трябва да се пълнят коментарните страници на вестниците и публицистичните рубрики на електронните медии! Всичко това обаче едва ли ще промени днешното тягостно впечатление от избора на софиянци. В резюме то изглежда така: след 8 години със Софиянски, след всичко, което той направи или не направи с града, те/ние продължаваме да се любуваме на фасадата му (политическа и персонална) и категорично отказваме да погледнем през все по-зеещите в нея цепнатини; отказваме да разберем, че всъщност градът ни страшно заприлича на този кмет - отпред лъскав, чистичък и спретнат (или както казват в англосаксонския свят - бял, хетеросексуален, протестант), а отзад захабен/изхабен, разяден от зеленясала плесен, покрит с гъсти черни паяжини. Дали пък и ние не станахме като града си, ерго като кмета? Дали хигиената ни, физическа и морална, не се свежда вече до парчето памук със спирт, с което изтриваме мръсния си врат, преди да облечем поредната чисто бяла риза?

II част - гастрономична

От тези тежки размисли в понеделнишката сутрин ме извади най-новата реклама в два сродни вестника: в средата на бяла празна страница се мъдри свинско котлетче, върху него кротко е полегнал дървен чук, а над този пленителен натюрморт стои следното рекламно лого: "Бий ме, обичам те!". Загадка е какво точно рекламистите са целели с това екстравагантно послание: да си купим чукчето ли (с което да бием, за да ни обичат!), да изядем битото котлетче или да се озадачим от текста... Аз лично се спрях на третата възможност и след необходимото озадачение ми просветна, че всъщност рекламата се отнася персонално до софийския избирател, посветена му е, така да се каже: изведнъж го/се видях като котлетчето, мазохистично призоваващо: "Бий ме, обичам те!"; естественото продължение е старателно начукване (от различни чукчета, разбира се!), за да се стигне да такава степен на крехкост, че парчето месо само да скочи в тигана.
Колко навреме се появи тази реклама! Ако не като успокоение, то поне като индикация за моята/нашата следизборна перспектива. След като си вече в тигана, трябва да ти е ясно какво следва; да не си скачал вътре. Единствената надежда е Софиянски изведнъж да реши да стане вегетарианец. Макар че - едва ли. Как се хвърлят толкова полуготови пържоли!

3 ноември 2003

Копринка Червенкова