Повече от упражнения по стил

Трудно е да се намери правилното отношение към киното днес. Самата форма вече не същата. Нещата изглеждат прекалено едностранчиви. Кинозалите се пълнят, когато седмици наред се показват "Терминатор", "Матрицата" и "Лара Крофт".
Напоследък билетите не са поскъпвали, ефектите са зрелищни, а натоварването със звуци и образи - почти непоносимо. Гледането на филми се превръща в нещо като обиколка с влакче на ужасите. Поне усещането е напълно сравнимо.
Адреналин!
Дори кинозалите се промениха. Сега към кинопреживяването можем да прибавим ресторанта, напитките, комфорта, с който сме запомнили последното пътуване със самолет. Изборът на филм, който ще гледаме, сега се прави на момента, когато колата е безопасно паркирана на паркинга и в ръцете ни вече са безалкохолната напитка и пакетът с пуканките. В една от всички зали прожекцията ще започне всеки момент. Избираме филма по жанр, понякога дори по времетраене.
Независимо кой е той, стимулиращият ефект върху сетивата ни ще е същият. В масовото съвременно кино, общо взето, това е най-важното.
Ако не сте любители на силните усещания, синият екран предлага прекрасна алтернатива, при това равномерното темпо на сапунените опери е само един от примерите за кинообразите като спокоен фон на нечие ежедневие. Ако ви стане скучно, пуснете новините.
Телевизията, това знаем всички, информира, образова, забавлява и - колкото и да ни е неудобно да си го признаем - разтоварва, при това без каквото и да е усилие от наша страна. Ако приложим тази аксиома към подбора на заглавията в един телевизионен фестивал, можем ясно да си предствим почти всичко, което ще бъде показано там, с уговорката, че ако събитието се провежда в България, ще има и акцент над новите български игрални филми - не защото непременно са телевизионни, а защото е политически коректно те да бъдат прожектирани в класическия смисъл пред публика.
Е, сега си представете и изненадата, когато на един такъв телевизионен фестивал се натъкнем на отделен раздел изцяло посветен на студентското кино.
Лесно е да се каже, че тези филми са белязани от търсенето на експеримента, но това съвсем не е достатъчно, за да бъдат описани.
Студентският филм е преживяване както за своите автори, така и (с малко късмет) за своята публика - и винаги е било така.
Опит да се разкаже история или да се покаже нещо на един език, за който знаем, че колкото и да го изследваме, винаги ще оставаме изненадани пред неговите възможности. Особено когато не се опитваме да го използваме, подчинявайки го на някаква задача като забавление, образование, информиране, разтоварване, натоварване или в търсене на приятното чувство, изпитвано от някогашния ученик по английски, който открива, че е запомнил достатъчно, за да упъти изгубили се туристи.
Иска ми се да не се задълбочавам върху технологията за направата на един студентски филм. Достатъчно е да се каже, че в повечето страни тези филми се създават трудно. Дали си заслужава? Зависи дали сте готови да забравите всичко, което знаете, че имате право да очаквате от един филм. Резултатът не винаги забавлява, резултатът дори не винаги е кино. Но в залата ще се изправите пред една неочаквана гледна точка към напълно неочаквана тема.
В подбраната селекция можеше да се окажете пред толкова забравените днес поетични филми, странни разкази, които събуждат отдавна упоени рецептори за смисъл в съзнанието ви и които ви карат да се запитате, наистина ли в съвременното кино няма място за това.
Игралните филми, дошли от киноучилищата по света, са различни един от друг в техническо отношение, различни в своето времетраене, различно тъжни, различно забавни, но всички споделят желанието да се разказват истории, които освен ценни, сами за себе си имат и онова важно свойство да ни напомнят какво може да означава киното. Макар че липсата на потоп от средства и ефекти, на който сме привикнали в климатизираните зали, създава понякога чувство за условност, усещате вибрациите на едно истинско киномислене и мислене чрез кино, прокрадващи се във всяка от ситуациите на екрана пред вас.
Прибавете към това документалните бижута и анимационните филми, поднасящи изненадваща гледна точка към теми, които никъде другаде не биха били приети насериозно. Търсене на обобщаването чрез частния случай, чрез вглеждане в конкретен персонаж, обитаващ конкретна, само привидно изолирана среда.
В този раздел имаше и телевизионни филми. Това беше телевизионен фестивал и те спечелиха някои от важните награди. Но всяка телевизия би трябвало да е щастлива, ако може да излъчи цялостната програма от студентския раздел на "Златната ракла". Защото всички тези филми, ако намерят възможност да живеят на малкия екран, биха дали на онова нещо, наречено телевизия, много от това, което сега му липсва.
Иначе, кога ли ще ги гледаме на кино.

Давид Давидов





Златна ракла'2003, раздел Студентско кино