На 22 октомври т.г. Управителният съвет на Българската академия на науките не се съобразява с проведения в Института по социология избор на директор, при който работещите там издигат кандидатурата на досегашния - проф. Георги Фотев. Това е право на Управителния съвет. Назначеният от УС нов директор на института си подава оставката няколко дни след това. На 29 октомври УС обявява нов конкурс, явно упорито нежелаейки да спре избора си на проф. Фотев.
Скандалът - защото това е скандал, проф. Георги Фотев е изтъкнат български учен! - се свързва с израза "мухлясали комунистически мозъци", с който професорът нарекъл в едно интервю в печата академиците от обществените науки. Член-кореспондентът на БАН Стоян Михайлов (явно възмутен) разпространява декларация, с която настоява научният съвет на Института по социология да се разграничи от тази квалификация. Смята се, че именно тази декларация на Стоян Михайлов е натежала при вземането на решението на УС на БАН.
В ежедневния печат случаят веднага прие политическа окраска: репресираният Фотев срещу секретаря на ЦК на БКП Михайлов. Дори и да съществува този нюанс, според нас въпросът е другаде: доколко автономията на науката - за която се говори постоянно и която самата Академия отстоява като институция - е позволена на по-ниските звена? Тук предлагаме три текста, изразяващи мнението на видни наши социолози и философи.

Култура