Между двата тура
"Първият тур завърши. Какво от това?", попитаха с едва ли не младежки непукизъм от Институтa за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". Социолозите избраха да се съберат за коментар след първия тур, очаквайки той да бъде по-интересният. Реалността обаче показа, че крайният избор може да бъде също толкова изненадващ, колкото и първоначалният. Очаквайки в близко бъдеще анализа им за окончателния резултат, тук накратко информираме за коментара между двата тура.
"Ще бъде ли направена нова крачка напред след разбиването на двуполюсния модел или ще се върнем две крачки назад?", попита проф. Петър-Емил Митев (институт "Иван Хаджийски"), задавайки по този начин въпроса, който се превърна в главен предмет на дискусията и чийто отговор остава отворен и досега. Припомням, че под двуполюсен модел се разбира безизходното състояние, когато едната партия идва на власт, само защото другата не е успяла да се справи с властта - по-точно е злоупотребила с нея, а не защото наистина е способна да управлява. Проф. Митев, който поддържа тезата за постепенна нормализация на обществото ни и за прилагането на професионалния критерий в управлението след идването на НДСВ (вж. "Култура", бр. 38/2003 за миналата конференция на Института) запази оптимизма си. Той обърна внимание на сравнително спокойния тон на кампанията, в която се акцентира на качеството на предизборните програми, а не на нападките и обидите. Ако преди партийните листи са били носещи платформи, сега преобладавал мажоритарният вот. При младото поколение той установява все по-голямо "икономизиране" на съзнанието. Младежи, които за първи път имат право на глас, не са гласували дори от любопитство. Тенденциите и у нас, като в Америка например, били към все по-голямо атомизиране на урбанистичните общности, но и към все по-голям спад на гражданското чувство. Колкото до коментарите за "агонията на НДСВ", проф. Митев беше категоричен, че те не са верни.
Андрей Райчев ("Галъп") също приема за доказана хипотезата за края на прехода (под което се разбира краят на двуполюсния модел) и за раждането на политически център. Само че този център не възниквал по начина, по който се е очаквало. Защото НДСВ се оказва една от няколкото, при това не много по-голяма, политическа сила. Заражда се "множествен център", каза Андрей Райчев, и вероятно това ще остане като временно явление до парламентарните избори през 2005. Грубото количествено разпределение на електората е по една трета за НДСВ, БСП и СДС, така че до следващите избори формирането на съюзи с полюсите (и вероятните разсъюзявания) ще бъдат принудителни. Главният дебат в политическите сили, според Райчев, ще бъде по въпроса за съюзника, а не, както го определи той "психологически" - кой да бъде начело на партията.
Кънчо Стойчев ("Галъп") също започна с категоричното: Преходът е свършил! За него БСП е победител, но само относителен - спрямо собственото й равнище от 1999 г. Доброто й представяне на тези избори Стойчев обясни с логиката на изминалото много време от последното й управление. Той не приема напълно и тезата за големия брой негласували. За София, където емигрантската вълна била най-голяма, 40-45 % гласували на първи тур, според него, е нормална избирателна активност. Освен това той посочи, че има и голямо разнообразие сред мотивите за негласуване и то в никакъв случай не бива да бъде тълкувано само като "протестен вот". Като решаващо за изборите в София Стойчев определи съотношението между политичния и аполитичния потенциал. Шансът на Стоян Александров той виждаше в мобилизирането на аполитичния потенциал, а този на Стефан Софиянски - в мобилизирането на десния.
За Мира Янова (MBMD) все по-проблематично става отчитането на вътрешните и външните миграционни процеси (от сезонните работници в Гърция или Испания, до тези в София). Нейната агенция е отчела увеличаване на гласоподавателите в селските райони около Кърджали, което се дължало вероятно на връщане на емигранти от Турция. (А връщането тя обясни с интеграционните процеси към ЕС, които дават надежди за по-добро бъдеще у нас.) Тя влезе в спор с Андрей Райчев за тълкуването на скрития вот или "кухите гласове". (Получават се, когато избирателите предварително заявяват, че ще гласуват за еди-кого си, но в действителност не гласуват за него.) Райчев определи скрития вот като "екстремистки" и ни сравни с други поляризирани общества, като тези в ЮАР, Израел и Ирландия, където подобен вот се обяснява с подценяването на центъра. Мира Янова предпочете определенията престижен и непрестижен вот. (Избирателят заявява, че ще гласува за "престижната" фигура, а гласува за "непрестижната". След втория тур Янова заговори и за "конформистки" вот.) "Нито една от агенциите във Франция не прогнозира високия процент на Льо Пен на 2-рия тур на президентските избори", припомни тя.
Юли Павлов се съгласи, че избирателната активност е била ниска на първия тур и като вероятната причина изтъкна убедеността, че ще се стигне до балотаж ("Ще гласувам, но на втория тур"). Негласуването обаче тълкува като знак за примирение, а не като израз на протест. За Юли Павлов БСП е победител, "защото се е провалила по-малко от останалите". За София той е отчел, че 50 % от електората оценява промените в града като положителни и следователно там "протестният вот" бил по-нисък от положителния вот за Софиянски.
Андрей Бунджулов говори за "драстично спадане на гласоподаването - с милиони". И че това не може да се тълкува през "призмата на нормализацията" и на американски или европейски модели. Парадоксът на тези избори е, че "двуполюсният модел е мъртъв", а двете "основни политически партии събират най-много гласове". "Не е вярно, контрира проф. Митев, БСП не успя да влезе достатъчно в комуникация с негласуващите и да експлицира червения вот". Бунджулов обаче поддържаше тезата, че се "подценява олевяването" и че "тече трансформация на обществената среда". "В този смисъл преходът не е свършил". Отказът от гласуване той не възприема като "съгласие със статуквото", а напротив - "има голямо ръмжене". "Но е вярно, че то е безадресно. Иначе щеше да намери фигура, чрез която да се изрази".
Дискусията завърши с вътрешните разслоения и конфронтации в двете традиционни партии - СДС и БСП.
Д-р Кертиков (БАН) раздели на периоди съществуването на СДС, които условно нарече: демократичен (Желю Желев), еклектичен (Филип Димитров), тоталитарен ("Командира"), маргинален ("двете Михайлови) и сегашният, в който "се търси нова идентификация". Михаил Неделчев каза, че се възкресява "двойствената политическа идентичност" у привържениците на дясното от времето, когато симпатизантите на СДС са се идентифицирали с някоя от "малките му съставки". Андрей Райчев пък обяви тезата си, че "лявата вълна не получава политически израз в БСП". Т.е., че тя има симпатизанти, които биха подкрепили някои от фигурите в нея, но не и партията като цяло.

Ирина Илиева