Човекът във видове пространства

(два откъса)

[...]
Всъщност, бурната, макар и периодично-преходна историческа апатия била органично заложена не толкова в кръглата маса на преговорите чий фасон как да бъде властитутски префасониран, колкото в себичния уклон на теорията за фундаменталното, по силата на който, ако някой искал да си има свое Време, трябвало да се замисли без съдействието на префасонираните, да закрепи замислянето си вътре в самото мислене и да остави замислянето си да произведе видове Мислене. От своя страна, видовете Мислене трябвало да образуват видовете Време, като им придават форма и протяжност, дотолкова реални, доколкото формата и протяжността били мислени мислимости в мисловността, в която обаче се скъсявала перспективата на практическото приложение на хипотезата всеки да си има свое Време в мислени от самия него форма и протяжност, понеже, през бурната, макар и периодично-преходна историческа апатия на обратното апозитивно отношение, великото просто попадало в тотална дефлация, стояща антиномно спрямо инфлация. Благодарение на преговорите по префасониране на фасоните около кръглата маса, която се удължила в шведска през епохата на бурната, макар и периодично-преходна историческа апатия, инфлация вече си възвърнала старото латинско значение надуване, откъдето и подуване, докато антиномната й дефлация продължавала да предвижда спадане на подуването и дори изпускане на надуваното. По този начин, в течение на дефлационния процес, фундаменталното преставало да се фундаментaлизира от само себе си и, по силата на чистата антиномност, се превръщало в дефундаментално, което на свой ред започвало да се дефундаментализира от само себе си.
Тъй като описаният дефлационен процес се разгръщал в скъсяващата се перспектива на мислените мислимости в мисловността, дефундаментализирането достигнало на разстояние хвърлей камък от умерения извод за естественото превръщане на каквато и да е мисловност в първосигнална управленска овластеност, която група бивши другоячемислещи, предрешени като евристи и евристки от направлението Протагор - Мао Дзе Дун - Жорж Дерида, тръгнали да обхождат, за да доизучат демократизирането на периодично-преходните исторически апатии.
За тази цел те отишли в мотела, който бил разположен покрай двете канавки на Диагоналния югоизточен трансконтинентален път с многото завои в най-спорните си участъци и бил ориентекспресно рекламиран като единствено по рода си обиталище за битово доизживяване. Единствеността на мотела за битово доизживяване се състояла в неприемливото за фактологичния емпиризъм обстоятелство, че обиталището постоянно и винаги се оказвало в центъра на всяко слънчево затъмнение поне през последните столетия на второто хилядолетие след Христа, поради което и обитателите му си оставали ненадминати в слънчасването на тъмно. Като подготвили вътрешната си нагласа и те да слънчасат на тъмно, бившите другоячемислещи, предрешени като евристи и евристки от направлението Протагор - Мао Дзе Дун - Жорж Дерида, влезли в мотела, за да доизучат демократизирането на периодично-преходните исторически апатии и превръщането на перспективно скъсената мисловност в първосигнална управленска овластеност, но се представили на рецепцията като антропологическа експедиция, проучваща непознати, антропологически атрактивни терени, за да разпознае следи от живот. Експедицията повишила самочувствието на рецепцията със заявлението, че експедиционерите по евристичен навик слизали от микробуса, натоварен със стажант-проучвателки и с каси водка, само тогава, когато антропологическата атрактивност на теренно разпознатите следи от живот надминавала стандартно установените атракции.
Следите от живот били преди всичко разпознати у пациенти, които се представили за акционери в реформираните здравни заведения и се похвалили, че още в зачатъка на преобразуването на болниците в дружества с ограничена отговорност се сдобили с много празно Линейно време, поради спестяването на лекарства и процедури за сметка на обзавеждането на кабинетите, барчетата и автопарковете на здравните каси. Освободени от надзора на определените им джипи-та, които били заети взаимно да си изписват рецепти за отчет на лечебната успеваемост, изчислена върху единица болен, пациентите-акционери на реформираните здравни заведения, притичващи всяка сутрин от кафене до кафене, радостно подскокнали още при приближаването на микробуса с бившите другоячемислещи, предрешени като евристи и евристки от направлението Протагор - Мао Дзе Дун - Жорж Дерида, тъй като хем щели да бъдат снимани като автохтонци за фотодневника на експедицията, хем щели да я претършуват. Предугаждайки накъде вървят автохтонските работи и частично изоставяйки спонтанната си антеципация, че следите от живот били антропологически по-атрактивни от стандартно установените атракции, бившите другоячемислещи, предрешени като евристи и евристки от направлението Протагор - Мао Дзе Дун - Жорж Дерида, си избрали една закътана мотелска стая и приложили в нея изпитания метод, наречен делфийско налучкване. При делфийското налучкване евристите задавали въпроси, на които евристките отговаряли, и след като успеели да налучкат кой въпрос на кой отговор подхождал, общо съставяли шифрограмата, нужна за проучването на слънчасването на тъмно.
Докато прилагали метода на делфийското налучкване с цел да разберат чрез разчитането на шифрограмата, нужна за проучването на слънчасването на тъмно, дали следите от живот с антропологическа атрактивност не са по-скоро агломеративни, отколкото неагломеративни, настанилите се в закътаната мотелска стая бивши другоячемислещи, предрешени като евристи и евристки от направлението Протагор - Мао Дзе Дун - Жорж Дерида, дочули веселба. Изпратената на разузнаване стажант-проучвателка, привлечена в микробуса направо от кастинга за манекенки на подръчно бельо, се върнала с вестта, че всички, макар и предрешени, били поканени на сватба, за да видят с очите си как булката и кумата играят специфично мотелски диагонално-югоизточен трансконтинентален танц върху масата с посуда. Едната, булката, Мис Мотел за изтичащата седмица, се изявявала в специфично мотелския диагонално-югоизточен трансконтинентален танц върху масата с посуда в, така да се каже, бяла възбуденост, подчертана от мъхест черен микрофон в ръка, и поддържала нео-мотелската поп-песенност, обосновано противопоставяна на нео-немотелската в поредица от университетски конференции за значението на отечествената чалга при интонационното отглеждане на подрастващите, докато другата, кумата, Мис Мотел за предишната седмица, ситно й партнирала в, така да се каже, червена провокативност, също подчертана, но в този случай - от липсата на мъхест черен микрофон в ръка.
Новопоканените, които тъкмо довършвали касата с водка в закътаната мотелска стая, живо поели подир стажант-проучвателката, привлечена в микробуса направо от кастинга за манекенки на подръчно бельо, и експедиционно, с бележници, касетофони и камери в ръце, се посместили в ъгъла на голямата сватба, където установили, хвърляйки коси погледи към масата с посудата, че потропването на токчета в бяло-червения диагонално-югоизточен трансконтинентален танц видимо потвърждавало по-скоро агломеративния, отколкото неагломеративния характер на следите от живот с антропологическа атрактивност, шифрограмно подсказан при делфийското налучкване. Експедиционерите си рекли, че прочитът на шифрограмата би натъжил сватбарите, понеже те можели, замаяни от фортисимото на обиталищния духов оркестър, което спадало до форте и дори до медзо форте едва когато миризмата на скара-бира облъхнела оркестрантите, да объркат агломерация с аглутинация, чиято смисловост, лежаща в значението на глагола намотавам на кълбо, водела към разбирането за омотаването на разнородни безродствености.
Сватбарите обаче не се натъжили след като чули, че са агломерирани и дори - най-вероятно - аглутинирани, напротив - зарадвали се, понеже в това си качество безпрепятствено щели да осъществят мотелския девиз, закован с кабърчета над рецепцията, всекидневно и всеотдайно да се омотават в разнородната безродственост по желание на световния фонд за аглутиниране и на неговите одитори. По тази причина бившите другоячемислещи, предрешени като евристи и евристки от направлението Протагор - Мао Дзе Дун - Жорж Дерида, и стажант-проучвателките били разцелувани, включително и от шаферките, и изпратени поживо-поздраво, за да минат по моста и да продължат из антропологията на агломерациите. Мост обаче вече нямало, защото бил разрушен от обеднен уран по цени на обогатен и бил разрушен не толкова защото Диагоналният югоизточен трансконтинентален път с многото завои в най-спорните си участъци най-после трябвало да бъде изправен по нишката на съдбата си, заплетена в брюкселска дантела от резолюции, колкото за да се шифрограмира агломеративният характер на аглутинациите и понятийното недетерминираната визуализация в клоновете на хуманитаристиката заедно с висящите по тях да бъде реактуализирана с рекреативен, отчасти релаксивен бихейвиъризъм.
[...]
Стъпка по стъпка, Човекът във видове Пространства се сближил със собствената си жизнена сила, наричана нявга айон, който, като бил добавен към думата Космос, получил значението на несвършващ се и станал Вечност. Вечността отведнъж придобила всичките си смисловости и особено онази от тях, в която той, Човекът във видове Пространства, престанал да се страхува от каквото и да е и от когото и да е и започнал да изстрадва смъртта и новото си раждане в собствения си цикъл Живот - Отвъд, съставен от Знанието - Познанието - Въображението - Вярата с най-благоприятната в този случай добавка, каквато била Упованието. Вярата - Упование призовавала видението, състояващо се в молитвеното припомняне и достигало божествеността като призив за епифания, която спохождала Човека във видове Пространства тогава, когато останел съвсем сам.
И станало ясно, че измежду видовете Начини, този, последният, бил и най-евтин, че сам човек по-малко харчел, и най-сполучлив, защото видовете Начини, които следвало да бъдат наричани модуси, не били всекиму достъпни за пряко лабораторно проучване и образували вътрешно завършена еднократност с многократност, както и вътрешно завършена многократност с еднократност в главата на Човека във видове Време и Пространства, но в една нейна неустановена половина.
Поради тази пречка, забелязвана хилядолетия наред и възспираща формулирането на стабилни заключения относно мозъчните половини дори с помощта на когнитивните катодно-анодни измервания, прякото пространствено-методологическо проучване трябвало да бъде отхвърлено и заменено с два съда. В единия съд, който бил определен за вместилище на предсъществуването, т.е. на предвечността, ще рече, на миналото, се наливала течността на Ставащото. Ставащото все още не било ставало до момента, в който съдът се наклонявал към устието на другия съд, наречен вместилище на следсъществуването, т.е. на следвечността, ще рече, на бъдещето. След като устието на съда на миналото се наклонявало към устието на съда на бъдещето, тогава течността на Ставащото трябвало да потече в тънка струйка, в която Ставащото действително да става, и тази тънка струйка да налива от него минало в бъдеще.
При работата с двата съда, която удостоверявала, че настоящето било забелязаната тънка струйка, крачка по крачка се достигнало до убеждението за прекъсваемост на триединствеността минало-настояще-бъдеще в неопределени моменти и по нечия неустановима воля, чувствувана като принуда да се признае, че категориалностите Време и Пространство станали равнозначни на Начините. И тъй като категориалностите Време и Пространство, бидейки равнозначни на Начините, щели да зачеркнат две от трите единствености, за да се премахне и след-, и пред-съществуващото, и тъй като ставащото в тънката струйка на настоящето щяло да става само в зависимост от това кой какъв начин щял да си избере, то всичко казано до тук и, за съжаление, публикувано, нямало как да се случи.

Александър Фол



Тази многопластовост, многосъбитийност, многосмисленост - не на знаещия, а на мъдрия поглед - както ще се убеди читателят, е характерна и за текста му "Човекът във видове пространства", откъси от който публикуваме тук. За мен специално това е памфлет, първият голям философски памфлет, написан в България.
Хр.Б.