Толерантност/Фундаментализми
На 23 и 24 октомври т.г. в Гьоте-институт, София, се проведе научна конференция на тема "Религиозна толерантност във времето на фундаментализми". Съорганизатор беше Философският факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Бяха изнесени 13 доклада от проф. д-р Ханс Кюнг (Тюбинген), проф. д-р Евелин Гутман-Тау (Йерусалим), проф. д-р Херман Херинг (Бедбург-Хау), проф. д-р Йоханес Ленеман (Нюрнберг), д-р Ребея Мюлер (Кьолн), проф. д-р Цветан Теофанов, проф. д-р Димитри Гинев, доц. д-р Калин Янакиев, доц. д-р Пламен Макариев, доц. д-р Емил Трайчев, гл.ас. Владимир Теохаров, гл.ас. Иван Колев и д-р Тони Николов, всички те от Софийския университет. Беше представено и българското издание на книгата на проф. д-р Ханс Кюнг "Проектът Световен етос". Конференцията завърши с кръгла маса озаглавена "Динамиката 'глобално-локално' и всекидневната толерантност".

Историческа бележка

Темата за религиозната толерантност не е нова. В Европа за това се пише и говори от ХVII век. След изтощителните войни между католици и протестанти става изключително важно да се обоснове възможността за съвместно съществуване на хора с различни вероизповедания в границите на една държава. Най-добре това прави Джон Лок. Според него въпросът за вярата е личен, той не е грижа на държавата. Тя няма компетенциите да решава кое вероизповедание е истинно и кое не. От друга страна, тъй като християнството е религия на откровението, а не на личната воля, няма как да държим отговорен някой за нещо, което не е резултат от негов волеви акт.
Немските гости естествено не говориха за Джон Лок, нито споменаха за войните между протестанти и католици, а отбелязаха размишленията върху толерантността на по-късни мислители като Лесинг и Кант.
В наше време темата за религиозната толерантност стана отново изключително актуална след войните в бивша Югославия и особено след атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001 г.
Едва ли има медиа, университетски, или политически форум по света, където тя да не е дискутирана. Появи се и бестселърът на Хънтингтън "Сблъсъкът на цивилизациите", в който те бяха обособени по религиозен признак. С други думи, днес е модно да се пише и говори за войни между "кръста и полумесеца", между "звездата на Давид и полумесеца", между "католическия и православен кръст". Не по-малко модно е обаче да се пеят химни за миролюбието на всички религии, за огромното им културно значение, за това колко много са общите неща между тях и колко малко различията и т. н.

Неудобният Абсолют

Съвременните европейци и американци могат да бъдат разделени на две големи групи. Едните са тези, които смятат, че религиите в съвременния свят са изчерпани като форма на познание и културно творчество, но за сметка на това пораждат разделение и конфронтации с абсурдните си абсолютистки претенции. И другите, които смятат, че религиите са единственият шанс за човечеството да съхрани своето културно многообразие и морални ценности. Те, също като глобалистите, са в известен смисъл антиабсолютисти.
На конференцията, за която става дума, имаше представители и на двете групи, но втората като че ли доминираше или поне представителите й бяха по-ярки.
Проф. Кюнг например, католически теолог, настояваше, преди да се говори за какъвто и да било Абсолют, да се признае, че всички религии, или поне авраамическите, проповядват еднакви ценности. С други думи - съществува световен етос, това е важното, а въпросът за Абсолюта е второстепенен.
Проф. Гутман-Тау, юдейски теолог, също не се отказа от Абсолюта, но го смята за неназовим и непознаваем в пълнота, така че всички библейски религии трябва да приемат за относителни своите вероизповедни формули и култови практики. Важното за нея бе, че всички мюсюлмани, християни и юдеи са братя в Адам.
И д-р Мюлер, ислямски теолог, не спомена понятието "Абсолют" и направи едно толкова широко тълкуване на думата "мюсюлманин", че бихме могли да я отнесем и към атеиста, стига да е миролюбив. В доклада й отново ставаше дума за относителността на човешкото познание за Бога.
Независимо от това, че за проф. Гутман-Тау и за д-р Мюлер проф. Кюнг е глобалист, а те смятат, че точно глобализмът, налагането на западните ценности като универсални, е причина за терора днес, и тримата бягаха от темата за Абсолюта, като същевременно вярваха, че продължават да говорят за религия. Точно заради това, когато доц. Калин Янакиев им възрази, че без вяра в един Абсолют в една истина няма религия, те реагираха остро и се оказаха в един и същи лагер.

Толерантност и религиозна толерантност

За мен въпросът за религиозната толерантност не е част от въпроса за толерантността изобщо. За някои от участниците в конференцията обаче нещата стояха точно така. Те се опитваха да обосноват толерантността изобщо, разчитайки, че по този начин биха успели да обосноват и религиозната толерантност в частност. Най-ярък пример в това отношение бяха докладите на гл. ас. Владимир Теохаров и гл. ас. Иван Колев.
Първият изведе толерантността от философията на диалога, чиито основен постулат е, че няма Аз без Ти (Бубер). За да бъда като Аз, трябва да имам един Ти срещу себе си. Всеки човек и всяко нещо на този свят може да бъде моят Ти. И във всеки човек и всяко нещо, като Ти, Аз среща Бог. От това следва, че няма разлика между сакрално и профанно, но също и че Христос, Йехова и Аллах са все един и същи Ти.
Тук бих възразил така: да, вярно е, че личността не може да се определи, защото ако се определи, това означава да я третираме като предмет, тоест като То. От това обаче не следва, че всяка личност е все същата. Опитът на любовта ясно го показва. Във всеки, когото обичам, аз не обичам един и същи Ти. Стефан не е Петър, дори ако се обръщам и към двамата с Ти и влагам в него онтологически, а не просто граматически смисъл. Проблемът при Бубер, и всяка философия на диалога е, че там, както и във всяка философия на субекта, Аз избира как да се отнася към това, което среща. Дали като към Ти или към То. Бубер поставя отношението Аз-Ти по-високо от отношението Аз-То, но не може да се обоснове, защо едното е по-ценно от другото.
При всяка от религиите на Откровението нещата стоят по точно обратния начин. Аз не може да види в отсрещното Ти, ако то не му се открие само. Дори когато говори за Бог като за То, вярващият е във властта на Ти, на един уникален и абсолютен Ти. Бог е Христос за християните не защото така искат. Бих го казал и по обратния начин. Християните не виждат в Аллах Бог не защото са опърничави, а защото Той не им се е открил в Аллах. Те са познали Бога в Христа и докато Той не им се открие в Друг, те няма да Му се поклонят. Ако това е възможно да стане, това означава, че Бог ги е излъгал в Христос. Нима Бог е Бог, щом лъже!
Гл.ас. Иван Колев, от своя страна, направи опит да обоснове толерантността не върху традиционния за западната философия онтоцентризъм, а върху една постмодерна метафизика на възможното (Дельоз), която релативизира всяко битие и истина, включително и Битието на Бога и Богът-Истина. Всичко, което Е, е станало, а във всяко ставане има случайност, затова и Абсолютът в битието е невъзможен. Абсолютът е възможен във възможността, която не е нито битие, нито небитие.
Отново бих възразил. Всяко говорене за религиозното, което изключва присъствието на Абсолюта в битието, просто не е говорене за религиозното или е говорене за него като за нерелигиозно. С това не искам да кажа, че то не бива да се критикува, но не може да бъде разбрано по този начин.
Въпросът за религиозната толерантност не може да бъде изведен от въпроса за толерантността изобщо, защото във втория случай не се засяга въпросът за Абсолюта. Няма как да изведем Абсолютното от относителното, а точно това трябва да направим, ако разглеждаме религиозната толерантност като частен случай на толерантността.

Религиозна толерантност и любов към ближния

Проф. Херинг, доц. Трайчев и д-р Николов съвсем уместно, според мен, отбелязаха, че толерантността е вторична религиозна добродетел, защото толерантността изисква от нас единствено да не пречим на другите да изберат свободно своята вяра, убеждения или ценности, но не изисква от нас да ги обичаме, да се грижим за тях, да бъдем солидарни с тях, а същността на религиозната нравственост е в активното отношение към другите. Ние не просто трябва да понасяме факта, че има мюсюлмани или юдеи, а трябва да сме готови да ги обичаме до смърт.
Толерантността, както ясно показаха проф. Макариев и доц. Янакиев, е светска политическа добродетел и дори по отношение на политическото тя не е достатъчна, защото често се превръща в най-обикновен изолационизъм и пазене на статуквото. Дори в демократичните общества толерантността често се превръща в маска, зад която се крие нежеланието на доминиращата културна или религиозна общност да отстъпи публично пространство на останалите. Проф. Макариев беше прав, че не е достатъчно в една преобладаваща християнска общност да не се пречи на мюсюлманите да вярват на своя Господ, а тази религия да бъде публично представена както християнството.

Джихад

Едно от полезните неща, които чух на конференцията, беше тълкуването на понятието "джихад" в Исляма. Проф. Теофанов, специалист по ислямско средновековие, обясни, че джихад означава както вътрешна борба със злото, която е задължение на всеки истински мюсюлманин, така и въоръжена борба срещу онези, които нападат мюсюлмани, техните домове, култови сгради и градове. При тази въоръжена борба обаче мюсюлманинът е длъжен да спазва строго определени забрани. Той няма право да води война, която не е обявил предварително. Няма право да воюва срещу невинни и невъоръжени хора. Няма право да убива жени, деца и старци, нито да разрушава материалните ценности на онези, срещу които воюва. Няма право да изтезава военнопленниците. Няма право да налага със сила вярата си. От тази гледна точка терористите-камикадзета, които се врязаха в кулите-близнаци, са извършили няколко престъпления. Те са извършили самоубийство, което е строго забранено във всички авраамически религии. Те са убили невинни и невъоръжени хора, сред които жени и деца. Те са разрушили материални ценности.
Проблемът е, че тълкуването на джихад, което проф. Теофанов направи, очевидно не е единственото, нито е най-влиятелното в Исляма. Очевидно е, че голяма част от ислямските духовници в Палестина, Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Пакистан, Афганистан и т. н. тълкуват джихад по-доста различен начин. Това, което истински липсваше в изказването на уважавания български арабист, е точно излагането на противниковото тълкуване. Според мен всяко говорене за толерантността е безполезно, ако не включва позицията на нетолерантните, на екстремистите. Трябва да знаем техните аргументи, да вникнем в реториката им, да си дадем сметка за политическия, социалния и културен контекст, в който те говорят. Иначе няма как да разберем защо тяхната позиция е толкова ефективна, нито ще открием адекватни средства, с които да й се противопоставим. Не с оръжие и икономическа принуда, а със слово. В Близкия Изток ислямските екстремисти имат превъзходство преди всичко в словото. Тяхното слово е по-убедително от това на умерените мюсюлмани. Тази ситуация няма да се промени, ако противниците на терора, сред верните на Аллах, не започнат да общуват преди всичко със своите братя по вяра, макар и екстремистки настроени, а не толкова с умерените християни и юдеи. Разбирам, че е съвсем естествено да търсиш диалог с диалогичните, но същински важно е дали ще успее диалогът с недиалогичните.

Фундаментализъм

Проф. Цветан Теофанов направи много важно разграничение между фундаментализъм и екстремизъм. Атентатите в Ню Йорк или Йерусалим са дело на екстремисти, а не на фундаменталисти. Всички мюсюлмани, според проф. Теофанов, могат да бъдат наречени фундаменталисти, доколкото освен всичко друго Ислям означава и фундамент. Аз също мисля, че всички монотеистични религии са в същността си фундаменталистки, доколкото свидетелстват за един Абсолют, отстояват го и устояват на него.

Кирил Василев

P. S.

Чух 11 от 13-те доклада, за повече не ми стигнаха силите. Пропуснах казаното от проф. д-р Ленеман и проф. д-р Гинев, а също така и кръглата маса в края на конференцията, затова моите наблюдения със сигурност са непълни. Въпреки това обаче смятам, че за да бъдат плодотворни, подобни конференции трябва да бъдат разтоварени от толкова много доклади. В един ден да не бъдат изнасяни повече от два доклада, които са от една дискурсивна област и по възможност да изказват противоположни мнения върху темата. Така времето за дискусии ще е много повече и те ще бъдат много по-фокусирани.
Накрая, заради доброто настроение, ще преразкажа кратък разговор, който чух в една от паузите на конференцията. Разговарящите бяха случайни слушатели като мен:
- Извинете, познавате ли Исляма?
- Да, аз съм мюсюлманин.
- Чудесно, а бихте ли ми казали каква е връзката между Исляма и съзвездието Голяма мечка?
- Изглежда не го познавам чак толкова добре.



Поетът Кирил Василев е завършил културология в Софийския университет, автор на публикации в "Дневник", "Литературен вестник", "Сезон" и др.
Религиозна толерантност, религиозно безразличие или всеобщо братство на религиите