София след избори
Всъщност изборът за София изглеждаше предрешен - още четири години Стефан Софиянски. Малцина очакваха промяна. И все пак Стоян Александров или по-скоро възмущението от стария кмет го догониха на 1 процент разлика на първи тур. Самият кмет се оказа повече в час от всеки, който е очаквал победата му да е лесна. Това, че един, според медиите, успешен кмет прави собствена партия, хвърля огромни пари, сили и време в предизборната си кампания (вместо да кметува спокойно), показва, че Софиянски познава прекрасно избирателя и не разчита на подаръци от съдбата. Ще рече - дългото му присъствие на българската политическа сцена е заслужено. Между кандидатите за кметове на София единствен Дилов-син се оказа играч от класата на Софиянски. Той направи ролята на Гергьовден една от четирите главни през сезона, при положение, че Гергьовден две години отсъстваше от политическата сцена.

Въпросът, който ме занимава в момента, е - доколко кметът и кандидатите бяха и са наясно с проблемите на София, доколко свързват поста с реалните задачи, които имат да решават (или да загърбват). Основната нагласа на кандидатите, в това число на самия Софиянски, беше и остана - да се крепи статуквото, да продължи безболезнено процесът на разпадане, който се определя от демографската ситуация и слабия обществен продукт, без тази тенденция да се признава гласно и да се дискутира. Въпросът "положението е лошо, какво да правим" беше тема табу за кандидатите и за самия кмет, защото никой нямаше за него готови отговори. Отделните полезни инициативи - например предстоящото купуване на заводи за преработка на отпадъци - не са свързани с яснота: откъде градът ще спечели пари за тях. (А и къде да се разположат заводите - българската нормативна база не позволява дистанциите, които в Европа се определят не от закона, а от самите общински съвети. Това е само пример от многото подводни скали, за които кметът има по-добра представа от своите съперници. Бедата на София е, че кметската представа за проблемите не води до адекватни решения.)
За своите два мандата Софиянски не направи нито едно рязко движение. Неговата политика - на прехвърляне на отговорните решения все по-далече в бъдещето - е в съзвучие с нагласата на застаряващото население, което няма сили и воля да участва в начинания, които ще променят хода на живота. Кметът предпочете градът да се зарине под автомобили и боклуци; търпи просяци, крадци, наркомани и рушащи се сгради, но не предприема нищо, което да застраши "социалния мир". В това е неговата сила и слабост. При това, през последните десет години в София нищо добро не се случи - все така се строи в парковете, все така е мръсно (много по-мръсно отпреди), транспортът е хем дълъг като маршрути, хем лош като качество. Все така личният интерес е във въпиюща вреда на обществения. Все така няма производство и все така бюрокрацията е страшна. За кучетата по принцип не говоря - не е кметска задача да се оправя с кучета, но кметът назначава и плаща на хората, които трябваше да се справят. Упадъкът на София е очевиден на фона на другите големи градове, които стоят много по-добре. И въпреки това Софиянски има най-високият рейтинг в страната. Дали софийските журналисти и техните редактори имат розови очила и колко струва чифтът?
Ако човек чете внимателно предизборната програма на Любен Дилов-син, ще види, че той има изчерпателна представа какво представлява София и как трябва да се лекува. Това, което липсва, е същото като при Софиянски - хипотеза кой ще свърши работата. Не става дума само за пари - пари назаем винаги могат да се намерят. Гарантирани заеми всички банки се натискат да дадат - Софиянски предпочита да ги взима от чужбина. Не е ясно кой и как ще ги връща. Като човек от бизнеса обаче, Дилов вижда неща, които Софиянски може би не знае. Например възможността София да бъде не главно производителен и административен, а развлекателен център. Експлоатацията на "свободното време" е доходен бизнес. Ако София може с нещо да се похвали (според Дилов), това е качеството на нощния живот. Такова шоу и такива момичета, казва той, няма да намерите в Европа. И аз съм склонен да му вярвам. Защото познавам Куба.
Експлоатацията на пороците или дори само апетитът за експлоатацията им е достатъчен човек да зареже земята, която там ражда без прекъсване, да загърби морето с грамадните риби, да остави портокалите необрани, а никела и селитрата спокойни в недрата, и да го удари на живот. Което е ставало там и вероятно пак ще стане, когато последните идеалисти престанат да бъдат страшни. Така че София действително има алтернатива - и тя е: рай за пороците, съчетани с малко ски, културен туризъм и минерални бани. Ако Любен Дилов има това предвид, може би той е по-близо до истината от останалите кандидати, включително Софиянски. В България през последните петдесет години никой не спечели честни пари, независимо от обществения строй. Този факт е достатъчен, за да преосмислим икономическата панорама на бъдещето - нещо, което кандидат-кметовете пропуснаха да направят. За експлоатацията на пороците обаче също са необходими суровини - и това са младите хора, а баба България не иска да ражда. Днешните моми имат сигурни контрацептиви и виталната многобройна сган, която може да бъде експлоатирана по линията на забавите, просто няма как да се възпроизвежда. "Тези хубави млади момичета", с които са пълни забавните програми, са временно явление - техните малобройни дъщери може да не са чак толкова хубави, а може да поискат да учат - на Запад, разбира се, тук вече няма кой да ги научи нещо свястно. Така че резултатът от анализа на икономическата безперспективност е в полза на Софиянски - човекът, който не казва как печели парите, които градът връща по изтеклите заеми.
Попитах преди година в упор Стоян Александров (докато седяхме редом в Общината): откъде се взеха 84 милиона евро, които току-що върнахме по европейския заем? В бюджета ги няма и по извънбюджетни сметки също ги няма. На теория са изхарчени за транспорт и ремонт на улици. На практика как спечелихме още половин годишен бюджет и го дадохме, без никой да усети? Много го затрудних. Не можа да ми отговори. Отидохме да питаме наред и никой не рачи да ни каже. И кметът не се изрази конкретно. Било в резултат на някакви сложни банкови трансформации. Не се полагало на градския бюджет да знае откъде взима парите, с които си връщаме заемите. Стоян се примири, аз не. Но така и не стана ясно чудото - взимаме заем, харчим го, отникъде нищо не припечелваме, но го връщаме...!
Управлението на общинските тайни е голямото преимущество на Софиянски. Общинските съветници охотно "дават", когато кметът "поиска разрешение" да преговаря по всякакви икономически въпроси. Съветниците не се и опитват да вникнат за какво става дума, когато някой юнак поиска смесено дружество с общината. Това дружество довреме крета, взима общински заеми (които не връща) и след две-три години - хоп - купува на безценица и общинския дял. Така беше с Хилтън, с Халите, с всичко, което започва и не започва с "Х". Като малки деца, осем години общинските съветници се оставят да бъдат залъгвани с бащинска грижа от човека, на когото не може да се има доверие. Тази практика вероятно ще продължи в новия съвет. Софиянски откровено презира съветниците. На изключен микрофон самодоволно мърмори: "...ако чаках на вас...", докато в съвета се препират за глупости.
Именно този човек ще продължи да управлява София, макар избран с половината от половината гласоподаватели. При това, голяма част заявиха, че избират "по-малкото зло". Дали Софиянски е малкото зло, аз никак не съм сигурен. Но е сигурно, че победа на Стоян Александров щеше да има непредвидими последици. Като човек песимист, аз не вярвам хаосът, по който българските "социалисти" са признати специалисти, да е за добро. БСП не може да води собствена градивна политика - това нейните съветници в СОС многократно доказаха. Не могат да разчитат на подкрепа хора, гласували "въздържал се" през осемте години, в които заедно със СДС доиха града. Срещу кметския и левия популизъм София се нуждае от истинска дясна алтернатива - такава, която безжалостно ликвидира социалната глезотия - София не разполага с нито един истински консерватор, който да изрече подобна ерес.
Ако говорим за градоустройствените проблеми на София, Дилов е човекът, който бие Софиянски по компетентност. По простата причина, че има дарба да попива и преработва голямо количество информация и разчита на феноменална памет. Тези качества обаче не са достатъчни да накарат хората да следват своя лидер. Той трябва нещо да им обещае лично. За Софиянски беше лесно - той можеше да обещава неограничено от ресурсите на Общината - за сметка на бъдещето, естествено. За него не беше проблем в навечерието на предпоследните избори да назначи нови сто "контрольори по дупките и боклуците". Ползата от тях към момента е никаква, но още сто семейства имаха защо да подкрепят Софиянски. Кметът държи на щат кохорта чиновници, които не стават за работата, която трябва да вършат. Сигурно е, че новият стар кмет няма да уволни никого. В общество без идеали личната преданост е съществен капитал и лидерите знаят как да го изполват. С изключение на Надежда Михайлова, може би.
Появата на единствената дама в предизборната ситуация беше колкото красива, толкова и неуместна. Нейните 22 % на първи тур са потресаващо много и шокиращо незаслужени. Въпреки железните интонации на миледи, никой няма илюзии, че тя може да се бори с проблемите на града. По простата причина, че никога не е имала повод и желание да ги научи. Така че високият процент гласували за СДС е нерационална, романтична проява, на каквато са способни хора непрагматични, а избирателите по принцип не бива да са такива. Но дори това не е най-важното. Най-важното е, че СДС изигра своята историческа роля - да гарантира на старата номенклатура безнаказано ограбване на страната. СДС никога не е имал идеология, икономическа програма и ясни намерения. Под девиза "да спрем комунистите", "комунистите" (поне най-хитрите) си напълниха гушите и сега "двуполюсен модел" не им е нужен - полюсът на капитала е техен и задълго. Именно затова новобогаташите не си направиха труда да отгледат и излъчат кмет, който може и си струва да бъде избран - Софиянски ги устройва като пазител на статуквото - неограничено от време и каузи продължение на грабежа. Пеликаните от стария общински съвет отлетяха ненаказани. Колко време е необходимо новодошлите да се превърнат в пеликани?
Общият план на София, приет от СОС, но засега неприет от НС, има едно безспорно свойство - в него няма никакви пречки и занапред да се мародерства в града, в полето, по планините и в парковете. Общият план пази София раздробена на малки, безправни общини, с огромна и тежка бюрокрация, без никаква логика на административното деление - икономическа, топографска, градоустройствена. Кметът взима централизирано дори най-дребните решения при крещяща безотговорност на СОС. София все така разпростира своя обхват и бюджет върху обширна "яка" от села, които нищо не дават на града, но ползват градски транспорт. Те не обработват своята земя, защото е по-изгодно да паразитират върху "излишъците" на столицата. Например като дават под наем най-плодородните си ниви за гробища на градските автобуси - същите автобуси, с които селските баби пътуват безплатно до града да си купят турски репички. Старите градски съветници безрезервно защитиха тази идилия.
Тъй като в новия общински съвет ще останат не повече от 10 - 15 % "стари" съветници, сега е моментът общината да се преобрази - да се отърси от дребните решения, да се обърне към важните и понесе отговорност за тях, да заработи истински. Това обаче не могат да вършат хора, които си изкарват хляба извън Общинския съвет. Дори участието в една комисия поглъща цялото време на съветника. При Антоан Николов беше ясно - стоиш на ясла в два - три общински борда, взимаш абсолютно незаслужена заплата оттам и по цял ден не излизаш от Общината. Новите съветници няма как да използват тази схема - законът се промени. Моделът Софиянски - Николов работеше перфектно, опрян на човешките слабости. В състояние ли е да проработи модел, опрян на човешкото достойнство - на трудов морал и възможности, непознати по нашия край?
Аз съм съвсем наясно, че Софиянски е съвсем наясно, че метрото, летището, сметището и гробището, частният и общественият транспорт - такива, каквито са и ще останат, са вредни и опасни за града, а също - че могат да бъдат поправени без колосални капиталовложения. Именно мащабът на вложенията беше причина Софиянски да избира винаги най-тъпата алтернатива. Като се почне от метрото, през взривяването на читав мост и се свърши с приватизация на гаровия площад. От икономичните решения не може да се раздава настрани - следователно не може да се купува влияние. До вчера в София имаше място за кмет, който няма намерение да купува влияние, но може да си позволи рационални решения. Стоян Александров не беше този човек - успехът на първия тур го завари неподготвен. За една седмица той не поиска да стане лидер на "мълчаливото мнозинство" - истинския електорат на противниците на Софиянски. Това мнозинство още чака. Ще се появи ли някога решителен и харизматичен реформатор, който взима съдбоносни решения? И ако това все пак стане, как ще го разпознаем?

Павел Попов



Положението е лошо, какво да правим?