Един по един, отиват си последните представители на ярко и талантливо поколение руски кинематографисти. Те запазиха във времето високите нравствени и граждански идеали на една велика култура, преодолявайки догматиката и идеологическите канони на своята епоха. Смъртта на Елем Климов е не само покруса за всички, които обичаха и ценяха неговите филми - тя е загуба, която тепърва ще ни напомня за зейналите бездни в духовното пространство на двадесети век.
Елем Климов бе преди всичко богата и надарена личност, почтен и благороден човек, врекъл се да служи на истината в изкуството. Чужд на всякакво позьорство и креслива патетика, той с учудващо постоянство градеше дело, което днес респектира със своята завършеност и искреност. Филмите му са прости и мъдри, изразяващи болка и страдание по загубените нравставени ориентири. Те не са просто разказ за нещо, което се е случило някъде и някога, а дълбок размисъл за същността на битието, за отговорността пред история и народ. Малцина като него са били тъй последователни и точни в търсенията си. Бе прям и откровен до самозабрава. А това му създаваше мъчителни трудности с официалните инстанции. Всеки един от филмите му е бил сражение с чиновническото скудоумие, битка с блюстителите на идеологическата чистота, едно несекващо противопоставяне на нормите и правилата. Трябва ли да ни учудва защо Елем Климов, както впрочем и повечето колеги от неговото поколение кинематографисти, остави толкова малко по обем творчество? Че не бяха реализирани проекти с огромен художествен и мисловен потенциал?
Той се размина с екранизацията на "Майстора и Маргарита", която бе обсебила въображението му през последните години. В текста на Михаил Булгаков търсеше обяснение на ставащите исторически промени в мисленето и нагласите на хората, търсеше спасителната хармония между личност и общество. Елем Климов има все пак рядкото щастие да осъществи някои от най-интересните си замисли, чрез които изрази философията и гражданската си етика. Той изведе в едър план силни и волеви персонажи, които вървят срещу течението и посредствеността, борят се за каузата на историческата справедливост и човешкото благородство.
"Добре дошли, или "За външни лица вход забранен!", "Похожденията на зъболекаря", "Прощаване", "Агония", "Иди и виж!" са сред най-стойностната продукция на съветското кино от 70-те и 80-те години. Тези филми са част от едно наследство, което тепърва ще бъде преосмисляно и оценявано заради високия си нравствен заряд и художествена самобитност. И без съмнение работите на Елем Климов ще блестят с виртуозната си режисура, но и с прозренията на този голям творец, надникнал отвъд видимата страна на фактите.
Руското кино осиротя за кой ли път...
Още един достоен художник пое пътя към безсмъртието. Големият руски кинорежисьор Елем Климов се пресели в отвъдното, за да възкреси спомена за златните години на една кинематография, която създаваше шедьоври сякаш напук на идеологическите клишета и догматични предписания.

Александър Грозев