Елем Климов (9 юли 1933 - 26 октомври 2003) е сред повелителите на руското кино. Но не мислете за властник с жезъл (въпреки че е бил главен секретар на Съюза на съветските кинематографисти по време на перестройката), а за недосегаем за всякакви властови прокоби стоик на почтеността. Стилът на Елем Климов е сред монументите на руското кино. Но не мислете за паметник на Мухина, а за величав обелиск на страданието, изграден от експресивна визия, дързък монтаж, фанатични актьори...
Той започва с комедията "Добре дошли или "За външни лица вход забранен" (1964). Продължава със сатирата "Похожденията на зъболекаря" (1967, забранена). Следва документално-монтажно-полуприказният "Спорт, спорт, спорт" (1970, с музика на Шнитке и стихове на Ахмадулина). През 1974 създава "спиритуално-крамолната" трагедия "Агония" (първият руски филм, в който Николай II е представен не като чудовище, а като объркан човек, и център на събитията в навечерието на Февруарската революция е не той, а Григорий Распутин), чиято екстравагантност - идеологическа, еротична и визуална - я отпраща на лавицата до 1981 (награда от Венеция'82). В същата година, след гибелта на съпругата му Лариса Шепитко, завършва проекта й "Прощаване с Матьора" (под заглавието "Прощаване") и й посвещава документалния филм "Лариса". Последният му завършен филм е "Иди и виж" (1985) - най-покъртителният филм за Великата отечествена и за войната изобщо, чийто бездиханен натурализъм разкъсва шаблоните "героизъм", "зверство" или "мъст", и в същото време въздейства като могъща метафора на оцеляването (Златна награда от Москва'85)...
Наричат Елем Климов "най-красивият, най-загадъчният руски режисьор на млади и зрели години". Веднъж дойде във Варна на "Любовта е лудост". Беше председател на журито. Не си спомням друго, освен че мълчаливо разхождаше суховатата си осанка с почти неизменна полуусмивка. Излъчваше недосегаема отвъдност...
Отдавна не съм гледала нито "Агония", нито "Иди и виж". Откакто обаче научих за кончината на Климов, из подсъзнанието ми - в хаотична гонитба и на флу - се заблъскаха епизоди на потреса отпреди две десетилетия...
Алексей Петренко (Распутин) търчи по стълби и се спъва в расо, а очите му свистят под чорли в тъмата; остарялото момченце Фльора отказва да стреля в портрета на момченцето Хитлер; огледало, захвърлено в калта... Утеха е, че могат да се намерят на DVD. По Интернет.

Геновева Димитрова