Интересно ми е само невъзможното
Към 70-годишнината си се отнасям по-скоро равнодушно. Трагедията беше, когато станах на 20. Струваше ми се, че животът е свършил и занапред ме чака само старост. Когато станах на 30, вече по-малко преживявах. На 40 се чувствах прекрасно, бях в разцвета на силите си и всичко ми вървеше. За 50-я ми рожден ден вдигнахме незабравим купон в ателието на един забележителен скулптор. Там се събра половин Европа и беше много весело. Тогава просто забравих на колко години съм. Затова и днес не преживявам възрастта си, спокойно се отнасям към остаряването, само да е живот и здраве. Що-годе нещо успях да направя. Винаги съм бил, а и съм, доста критичен към себе си. Затова съм и първият критик на своите филми.

Моите филми не са много. Но след "Иди и виж" се пробвах във всички жанрове: комедия, сатира, документално кино, трагедия. Стори ми се, че съм се изчерпал, че съм казал всичко. Тогава си измислих позицията - интересно ми е само невъзможното. В едно писмо на Андрей Платонов до жена му има следната фраза: "Невъзможна годенице на човечеството, душите ни летят към невъзможното". Брат ми Герман, който освен че е сценарист, беше и изключителен лекоатлет, написа сценарий по мотиви от "Майстора и Маргарита". Веднага отсякох - никакви екранизации. Те винаги погубват произведението. А "Майстора и Маргарита" е съвсем особена работа. Освен това, трябва да се преведе на филмов език, а там законите са различни в сравнение с литературата. И често хората, които екранизират, не разбират това. Нямах намерение да правя екранизация на романа, а по-скоро импровизация по темата. С Герман написахме сценарий. На хората, които го четяха, косите им се щръкваха. Ние продължихме живота на Булгаков, станахме с него едно цяло... Но като че ли продуцентите се уплашиха... Почти намерих пари в Европа, но започна икономическата криза, която неизбежно обхвана и киното, и работата постепенно се разсъхна.

Не само на Булгаков не му върви с екранизации. При всеки автор неуспехът е от различно естество. Нима на Достоевски да му върви?! Навремето попитах Анджей Вайда какво възнамерява да снима в скоро време. Той отвърна: "Бесове". И аз самият мислех за "Бесове". Казвам му: къде ще снимаш, гледай да не сбъркаш, този трябва да бъде създаден само на руска земя. Той направи филма си във Франция. Гледах го - беше направо ужасен. Както обикновено, откровено споделих мнението си с Вайда. Той ми отговори: ти беше прав.

Що се отнася до нас с Лариса, тя беше моята награда в живота. Чувствах, че и тя се отнася към мен по същия начин. И ние живеехме душа в душа, независимо от факта, че сме от една професия. Никак не е проста работа двама режисьора в семейството. Лариса нещичко научи от мен, дори ме наричаше "худрък" (художествен ръководител - бел. ред.). А аз наистина се учех от нея, тъй като тя, за разлика от мен, блестящо работеше с актьорите. При мен беше по-трудно. В "Добре дошли, или вход за външни лица забранен" не всичко ми харесваше.

И телефонът, и апартаментът са същите... При мен нищо не се е променило, освен че прописах стихове... Преди три години тежаха четири килограма и половина - подът ми бе заринат с листове хартия и просто ми хрумна да ги сложа на шведския кантар. Така ги претеглих.

В Холивуд правят предимно комерсиални филми, за масовия зрител. Аз изповядвам друго кино, както впрочем и Лариса. Да вземем например нейния филм "Извисяване". Не може да се каже, че е комерсиален, въпреки че тя получаваше големите награди и той бе посрещнат възторжено по целия свят. И в крайна сметка "Извисяване" се оказа комерсиален успех - заради изключително високото си качество.

Към сериалите се отнасям напълно спокойно. Мярва се нещо интересно все пак, но ние още в "доисторическото" време из "Мосфилм" си говорехме, че има телевизионни филми, има и истинско кино. Причина за това бе бързината, с която се снимаха тогава тв-филмите. Както впрочем и сега. Аз просто с кожата си усещам кадъра, изобразителното решение и т.н. Та тогава се отнасяхме към тв-филмите с немалка доза пренебрежение. После те започнаха да изчезват, което е лошо, тъй като телевизорите многократно се увеличиха, хората имат нужда нещо да гледат, а у нас тръгнаха само мексикански сериали. Нека си вървят, но поне да се усъвършенстват, да се развиват тези сериали.

Към живота трябва да се отнасяме така, че дори когато се чувстваме отвратително, да благодарим на Бог, че все пак сме живи. Когато снимахме "Иди и виж" и вече бях решил да взема Льоша Кравченко, 13-годишен хлапак от работнически квартал и без баща, му казах: представи си, че около теб - както и около мен - се върти целият космос, и от това, как ще преминеш кръговете на ада (а ти ще ги преминаваш), зависи какъв ще бъде светът около теб. Льоша разбра посланието ми и го изигра.

9 юли 2003

Из последните интервюта на Елем Климов, публикувани в Интернет