Щъкане на щури идеи
Винаги съм смятал, че истинската демокрация не бива да застива в някакви изковани истини, че предполага постоянно обсъждане на пръкващите се из обществото идеи, дори когато те противоречат диаметрално на умопостроеното от мнозинството. Защото какво друго е предимството на демокрацията пред абсолютизма или тоталитаризма, ако не постоянната й пластичност, ако не постоянно правеният избор между съдържащите се като потенция в нея всички посоки на развитие?
Ето на "прима виста" няколко такива щури идеи:
- наистина ли трябва да влизаме в ЕС?
- дали да не въведем избирателен образователен ценз?
- не трябва ли вече официално да си внесем емигранти (за предпочитане китайци?), вместо те да се просмукват през границата?
- не е ли време да забраним пластмасовите опаковки?
И т. н.
Щури идеи, не защото са глупави и недостойни за обсъждане, а защото предполагат решения, които водят към големи промени. А това не е желателно. Поради което те не се огласяват и не се обсъждат.
Една такава на пръв поглед щура идея подхвърли преди време Иван Кръстев - всеки гражданин сам да финансира партиите, като реши на коя от тях да връчи през текущата година бона, предоставен му от държавата. Или казано другояче, обществото да си върне част от правата, които е делегирало на държавата. Партиите, без съмнение, само са се подсмихнали на тази идея - приемането й не само би ги запратило в едно несигурно и неосигурено за тях бъдеще; то би предизвикало непредвидими обществени промени.
Също щура изглежда е идеята на избори пуснатите празни пликове да се зачитат като "въздържал се". Веднъж вече я изложих, но възглупавите дебати дали да се гласува или не, състояли се преди изборите, призивите да не се гласува и откровено глупавото тълкуване на броя на негласувалите като "наказателен вот", ме карат да се върна отново към нея. Нали Картаген трябва...
Не е възможно моето презрение към партийните листи, което изразих, като не пуснах партийна бюлетина, а само кметска, да бъде отчетено като "недействителен вот". Законът е въпиющо несправедлив, защото аз съм си направил труда да отида до урната и съм пуснал в нея моето мнение. Очевидно законът е създаден от партиите за държавата - за да могат и тя, и те безпроблемно да възпроизвеждат властта си и статуквото, без да се съобразяват с постоянно променящото се общество.
Изборите, освен функцията си да овластяват персонажите, които ще управляват през следващия период, са и нещо по-важно - те са периодично и достоверно (за разлика от сондажите) отчитане на нагласите в обществото. С тези, с достоверните обществени нагласи управляващите трябва да се съобразяват, избирайки посоката на движение. Но каква достоверност на мненията да отчетем при огромния брой негласували и при немалкия процент "недействителни бюлетини"? Тълкуването на негласувалите като "наказващи" е опасно. То показва щраусовото нежелание на управляващия елит да приеме разпространяващата се апатия към ставащото. Защото единствено броят на направилите си труда да гласуват "въздържал се" чрез пускане на празна бюлетина би определил колко гласоподаватели съзнателно "наказват" политиците и партиите и колко са просто апатични. Ако "наказващите" се окажат голям процент, надежда за демокрацията има, макар тя да минава през партийни усилия да се омае електоратът. Ако обаче тогава апатичните, тези, които въобще не се интересуват от изборите, се окажат голям процент, това ще означава, че пътят към силови действия е открит.

Христо Буцев