Съдебната лаборатория на Хагския трибунал
Бранислав Филипович-Шумар от Белина, 24-годишен, загинал на 16 или 17 май 1992 в боевете за Бръчко. Свидетел Б-1448 не ни казва дали слънце е греело на този ден и дали птички са пеели. Боец от някаква паравоенна мюсюлманска бригада, свидетелят претърсил трупа на убития, след което го разменили срещу 21 убити мюсюлмани. Чрез този свидетел обвинението представя на съда нови документи, които доказват, че посредством оръжейни доставки за босненските сърби Белград пряко участва в босненската война. Съдията Ричард Мей предупреждава обвиняемия стриктно да ограничи кръстосания си разпит до въпросните документи. А мюсюлманите откъде си доставяха оръжие, опитва въпреки това обвиняемият, но без успех. Съдията не допуска и въпроса му кога била съставена бригадата на свидетеля. При въпроса, кой вдигнал във въздуха двата моста на Сава, просто му изключва микрофона. Б-1448 е поредният защитен свидетел. Вместо лице, на монитора припламват пъстри квадрати, а гласът му е глух и изкривен като от гроба. В джобовете на убития свидетелят намерил личната му карта, а в торбата му - въпросните шест документа, доказващи безспорно как сърбите... Чакайте малко - прекъсва го на свой ред обвиняемият, и на този въпрос ще му дойде времето. Да му кажел първо свидетелят познавал ли е убития, нали Биелина е на хвърлей камък от Бръчко. Не, не го познавал. А какво друго имал убитият при себе си освен автомат и пистолет? Радио може би? Не, не е имал радио. Обвиняемият си намества очилата и разлиства папката пред себе си. А в писменото си показание от еди-кога си свидетелят казва, че на радиочестотата на сърбите ги чул да викат: Шумаре, Шумаре, де си, яви се!
Значи трябва да е имал радио. Не, повтаря свидетелят, радио нямаше. А да е имал убитият пари при себе си и свидетелят да ги е прибрал? Глухото "не" на свидетеля не издава дали се е обидил. Оръжие и документи свидетелят предал в щаба на бригадата си, чете обвиняемият: кога ги предал, веднага ли? Веднага, казва свидетелят, на 17 май. На път за щаба само бегло прегледал документите, чете по-нататък обвиняемият. Съвсем ли е сигурен тогава свидетелят, че документите пред него са същите, които намерил в убития? Йесте, казва свидетелят. След цели 11 години е съвсем сигурен? Господине Милошевичу, проговаря свидетелят с внезапна тържественост, има в този живот неща, които завинаги ти се врязват в мозъка. Дoбро, съгласява се обвиняемият, дoбро. А дали може да му обясни свидетелят защо този Бранислав Филипович според документите ползвал някакъв автомобил "Юго" за транспорта на муниция от Белград. А че това са мини, снаряди, ръчни гранати, нещо за товарен камион. По време на война всичко върши работа, казва свидетелят. По-нататък обвиняемият иска да знае защо само два от документите имат дата: пълномощно някакво от 7 май и някаква товарителница от 13 май 1992 година. Другите дати къде са? Не знам, казва свидетелят, пък и не е ли все едно. Не било все едно, защото убитият може да е превозвал оръжие и когато Босна беше в Югославия, възразява обвиняемият и след кратка пауза добавя: А тук май има още една дата, недовидели ли сте я, що ли. Кога казва свидетелят, че бил претърсил убития? На 17 май 1992, изговаря свидетелят бавно и с известна досада. Интересно, казва обвиняемият, много интересно. Във втората графа на този пътен лист, дето пише отгоре "Заповед на КОГБ", това значи Комитет за отбраната на град Белград, пише датата, на която било предадено оръжието: на 20 юни 1992. А отдолу Бранко Филипович с подписа си потвърждава получаването. На 20 юни, както тука пише съвсем лепо! На Б-1448 не му се вижда лепо. Какво иска да каже обвиняемият - че не бил намерил тези документи в убития ли; какво иска сега да го убеждава - че не било вярно ли, каквото си е вярно; той да не е дошъл тук да го обиждат. Господине Мей - обръща се обвиняемият към съдията - Бранислав Филипович носи в себе си документ, издаден повече от месец след смъртта му. Ето, гледайте, четете сам. И понеже друго не ми давате да питам свидетеля, хвала лепо, нямам повече въпроси. С това на 29 октомври 2003 година приключи 254-то съдебно заседание на процеса на Хагския трибунал срещу бившия югославски президент Слободан Милошевич.
Сериозна трябва да е неволята на прокурорите в Процеса на века. Свидетелят Б-1448 със злощастните му документи вероятно им е бил доставен от Сараево, а в суматохата очевидно никой не ги е проучил по-внимателно. Стават такива работи, и то не веднъж. Или пък обвинението просто си е казало: ако мине - мине. Рискът не е голям. Да е пострадало досега обвинението от десетките си лъжесвидетели? Да си е навлекло поне веднъж гнева на съдията? Такива и още доста други необичайности са възможни в съд с размито разграничение между съдия и обвинител. Като например следната: По неведоми причини прокуратурата за следващия ден не разполага с нов свидетел и решава сама да се намести на свидетелската скамейка. Греъм Блювит, първи заместник на главния прокурор на Трибунала Карла дел Понте, бе призован за свидетел от Джефри Найс, също заместник на Дел Понте и същевременно главен прокурор в процеса срещу Милошевич. В главния разпит на прокурора Блювит, воден от колегата му Найс, Блювит потвърждава автентичността на писмата, изпратени между март 1998 година до март 1999 година от тогавашния главен прокурор на Трибунала Луис Арбор до тогавашния югославски президент Слободан Милошевич. Обвиняемият - това е целта на любопитното съдебно занятие - не ще може повече да прикрива отговорността си с аргумента, че не е знаел за всички тези престъпления в Косово, за които го е информирала прокурорката. След причудливия междупрокурорски свидетелски сеанс съдията дава думата на обвиняемия за ограничен кръстосан разпит на свидетеля. Кръстосаният разпит по правило 92бис, което Трибуналът сам си е формулирал, без друго има ограничен характер, та обвиняемият пита дали сега вече става дума за ограничен разпит. Вторият съдия Квон внася яснота по въпроса със следния аргумент: Господин Милошевич, по-добре ограничен, отколкото никакъв кръстосан разпит. Обвиняемият уж се съгласява, че е така, но отново не устоява на изкушението да бръкне в репертоара си с "нерелевантни въпроси", които съдията Мей вече за кой ли път му е забранил. Дали свидетелят бил наясно, че цялата му институция е нелегитимна, защото Съветът за сигурност на ООН изобщо не бил упълномощен да основава трибунали, а че това право имало само Общото събрание на ООН? Не знаел ли свидетелят, че поради тази причина неговата институция нямала никаква юрисдикция над Югославия? На правни въпроси свидетелят няма да отговаря, отрежда съдията. А дали знаел свидетелят, че даже според резолюции на ООН така наречената Армия за освобождение на Косово била терористична организация, и че следователно Югославия защитавала в Косово гражданите си срещу тероризъм? Свидетелят се извинява, че не си спомнял за такива резолюции. Ами тогава да ви ги припомня, казва обвиняемият и започва да цитира от тази резолюция, после от онази, докато съдията решава да му спести времето за по-релевантни въпроси. В писмата си до него прокуратурата на трибунала критикувала единствено силите за сигурност в Косово, но не и терористите. Дали свидетелят смята, че институцията му е обективна, пита коварно обвиняемият. Да, отговаря свидетелят-прокурор, прокуратурата на Трибунала винаги е била обективна и безпартийна. А защо тогава тази прокуратура отказва да повдигне обвинение и против НАТО, или не е военно престъпление бомбардирането на болници и жилищни квартали? С този въпрос обвиняемият вече съвсем го прекалява и съдията Ричард Мей се записва в историята на международното наказателно право със следното си последно предупреждение: "You will ask the questions that we order you to ask or else you won't be able to ask any questions at all."1
От кулоарите на Чърчилплейн в Хага дочуваме напоследък, че Хагският трибунал се смята за нещо като лаборатория на новото международно наказателно правосъдие. Самият Милошевич изобщо не му бил толкова важен. В процеса срещу него обаче се изпробват процесуални методи и принципи, които после щели да съставляват юриспруденцията на новия постоянен международен наказателен съд. Ставало дума за кардинални съдебноправни проблеми в процеси срещу държавни глави и други величия. Какво например е "командна отговорност" и как тя довежда до осъждане. Какво представлява комплексът "joint criminal enterprise"2 и как му се присъжда наказателна отговорност. Други важни въпроси, разработвани в лабораторията, вероятно ще да са колко лъжесвидетели понася съдията, преди да запрати обвинителния акт в кошчето, как да съдиш друг за военни престъпления, след като сам си ги вършил, и не на последно място, как да представяш политически процес като наказателно дело, без да предизвикаш значително обществено възмущение. Засега във всеки случай лабораторията функционира задоволително.

Хага, 6 ноември 2003 година

Жерминал Чивиков

1 Или ще задавате въпроси, каквито сме ви разрешили, или никакви въпроси повече няма да задавате.
2 Съвместно престъпно начинание.