окото/Властта/ухото

"Легенда на легендите" е инспирирана от куртоазна дипломатическа реплика на Мигел Анхел Астуриас (по това време посланик на Гватемала в Париж), за която младият Кадаре научава през 1971: "Албания... Слушал съм за вашата страна. Искам да знам има ли много мъгла. (...) Неслучайно ви попитах. Ако има мъгла, ще рече, че трябва да има и легенди." Тази забележка, сигурно веднага изтрита от съзнанието на световноизвестния автор на романа "Сеньор Президентът", през 1996 отключва съжденията на друг анализатор на диктатурите. В резултат се появява огромното есе на Кадаре, публикувано в рамките на цели 3 месеца в тиранския печат. В него най-значимият днес албански автор размишлява върху прехода на устната култура в писмена, като специално поставя ударение на тоталитарната манипулация, осъществяваща се чрез точно обратното движение. А може би именно то е ядката на т.нар. "културни революции"?
Най-продуктивните моменти в анализа на Кадаре са свързани с употребата на легендарния ресурс от страна на партийния апарат, който в полза на разслабления публичен авторитет на вожда, успоредява Енвер Ходжа със Зевс, Политбюро с Олимп, а неясните директиви с предсказанията на делфийския Оракул. Албанският автор ясно посочва кой точно в безизходицата си фабрикува "новите" легенди: тайната полиция. Прочее, изнесените от него факти и техните сензационни интерпретации, обединяващи античността с болезнената съвременност, не попадат във темпорален вакуум: "(...) легендите прекрасно могат да манипулират, нещо, което се случва и днес в югославския конфликт, където най-налудничавите и най-безпощадните тези се осланят именно на древните легенди." (Осведоменият читател веднага ще забележи приликата с наблюденията на Дубравка Угрешич в "Култура на лъжата", но би могъл да заеме за отправна точка в тази тематика и Пол Зюмтор с "Въведение в устното поетическо творчество".)
Исмаил Кадаре разсъждава в детайли и върху баснословната традиция аморални лидери да мобилизират за действие разпадащи се човешки общности, принасяйки в жертва своите собствени деца и близки. За целта той анализира как Агамемнон, Авраам и Сталин произвеждат ефикасни легенди, убивайки потомците си. Към тях, разбира се, се прибавя и Мао (темата Китай обилно подхранва есето). Кадаре не се ограничава с горната съмнителна компания и подкрепя изложените дотук твърдения с интимен разказ за диктатора Енвер, който унищожава съпруга на сестра си, негов всепризнат благодетел, за да спаси безмилостно своята изплъзваща се репутация...
"Тази мъгла (на легендите - б.м.) ни е необходима, защото гледките и събитията по света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела", заключава Исмаил Кадаре на финала на книгата.

М.Б.





Исмаил Кадаре. Легенда на легендите. Политическо есе. Превод от албански Марина Маринова. Корица Яна Левиева. ИК Стигмати(София)&ИК Жанет-45(Пловдив), 2003. Няма обозначена цена.