Честито!

За само 50 години Александър Кьосев успя:
- да разтресе литературния ни канон и да съгради каноничните му интерпретации;
- да обяви смъртта на най-новата българска литература и - за добро или зло - да му повярват и дори да се зарадват;
- да създаде мощни построения, включващи не само непоколебими тези, но и прецизни до арогантност детайли;
- да анализира социалните утопии (и сбъднатите им катастрофи), синтезирайки онези нови пространства, в които да се разгръща нужният според него анализ;
- да направи така, че центробежните му занимания да бъдат магнетични за широката академична публика, а самият той да стане незаобиколим фактор в научното развитие;
- да диктува общуването между хуманитаристите, провокирайки с кадифен юмрук яростни състезания;
- да проектира най-новата медийна публичност, отстоявайки истински значимото от културния печат у нас;
- да се превърне в ревниво божество за влюбените в него студент(к)и и да продължава да вилнее по вялите им купони;
- да бие редовно на тенис актуалната част от най-новата българска литература, прилагайки перфидни стратегии, без да му мигне окото;
- да бъде наш любим автор и (дано!) - наш любим приятел...

Заради всичко това на 17 ноември ще вдигнем чаша за теб, скъпи Сашо!

Култура