Нов дом за изкуство без възраст
От 30 октомври отвори врати Про Про Арт пространство за съвременно изкуство. Поводът събра неслучайни имена с най-актуалните им произведения, издържани в добре позната, характерна за всеки от тях стилистика и подбор на материя (хартиени колажи, маслени бои, гипс, метални стърготини, графит и месинг/бронз). 17-те творби на живописците Петър Дочев, Йордан Парушев, Асен Захариев и скулптора Ангел Станев, вдъхновени и оживели в ненарочен, но добре уловен синхрон, маркираха с подчертан индивидуален щрих белите стени на изчистеното до минимализъм пространство.
Изложбата, с която Про Про Арт се откри, остана без заглавие. Имената на авторите и техните работи бяха достатъчно красноречиви за налагане на идеята, че галерията ще бъде място за качествено изкуство.
В края на август НХГ, съвместно с Про Про Арт, започна проектът "Трансфер: Монреал/София" за обмен на млади автори от Канада и България. Тогава галерията (отговаряща за арт резиденциите и ателиетата за гостите от Квебек) представи на публиката своето пространство, излагайки скромна част от отвъдокеанските творби. Можем само да бъдем благодарни на повода, довел до превръщане на симпатичното пространство на улица "Елин Пелин" 11 в поредната нова галерия. С какво обаче Про Про Арт ще задържи интереса на публика, отдавна уморена от повтаряне на имена, бляскави идеи и грандиозни проекти? Да се говори предварително за новаторство и различност едва ли ще бъде реалистично. Но трябва поне да опитаме да избегнем спонтанния песимизъм и предубедеността към начинанието, което самият галерист Прошко Прошков нарече по време на откриването "лудост в днешно време"...
В момента се откроява единствено желанието за създаване на уникално пространство на взаимност, респект и професионализъм в изкуството. Желанието за осъществен диалог между поколенията. Желанието за стимул на тези, чиято стръв за креативност сега се ражда и израства. Желанието за поощряване на всичко нестандартно, което да се развива и обогатява. Про Про Арт иска прагът й да бъде прекрачен със съзнанието за случката, която е силна в настоящето, която дължи на миналото, но която носи със себе си бъдещето.

Цветомира Тошева