Прекрасният следващ свят
на науката


В чест на двадесет и петата годишнина от създаването на Школата за социални науки към Принстънския институт за академични изследвания и организирания по този случай симпозиум (май, 1997) бива издаден и настоящият сборник. Рамката на предприятието се задава от опита на редица учени да опишат промените, настъпили в техните сфери на занимания и в контекста на социалните и политическите трансформации от последната четвърт на ХХ век.
Автор на въвеждащия в "школата на мисълта" текст е известният антрополог Клифърд Гиърц, професор в Института от 1970. Сам той жанроопределя статията си като "ретроспективен увод", който очертава тържествените и тревожни "криви" в кратката, но интензивна история на Школата за социални науки. В текста на Гиърц отекват и големите въпроси, които пораждат динамиките в Школата: какво трябва да означават "социалните изследвания" и каква е тяхната цел - да изграждат традиции, да произвеждат елити, да откриват "ниши", или да организират революции.
Опити да се зададат отново тези ключови въпроси, или да се потърсят възможни отговори, откриваме и в четирите едри раздела на сборника. Първият се занимава с "размитите" граници между дисциплините, вторият - със състоянието на изкуството в контекста на новите методи и нововъзникващите проблеми, третият - с дескриптивната плътност при прегледа на научното поле и в рамките на институционалната история, а последният - с разпаднатия свят, видян през призмата на политическата философия и идеята за световно управление.
Като цяло почти всички включени в сборника текстове се опитват понятийно да мислят и преначертават полетата на собствените си дисциплини. Джудит Бътлър, например, в есето си "Може ли 'Другото' на философията да говори?" коментира "спектралния двойник" на философията, произведен от нейното "напускане" на себе си в хода на институционализирането й. Изключително виталният разказ на Бътлър повествува всъщност личния й ангажимент към философията и това обяснява особената автобиографична фокализираност на текста.
Само привидно по-хладен и дистанциран е текстът на Джоан Скот "След историята?", който, подобно този на Бътлър, се фокусира върху базови понятия. Скот обсъжда всъщност несъвпаденията и шуплите между историческата реалност и произвеждащата я интерпретативна практика, наречена "история". Това, върху което Скот настоява, е съпротива срещу консервативното схващане за "край на историята". Тази съпротива е възможна и градивна при една реконцептуализация на връзката между история и време, твърди авторката. От една страна, това може да се случи през принципа на дисконтинуитета, който преодолява телеологическото схващане за "край на историята". От друга страна, се намесват процесите на оразличаване, които превръщат историята в място за производство на идентичности. И не на последно място - самата интерпретация започва да се мисли като исторически факт, което води до историзиране на самия процес на означаване.
Пак в този смисъл искам да спомена още един важен за сборника текст, който довежда реконцептуализациите, върху които настояват гореспоменатите авторки, до предел на мислимост. "Науката като алхимия" на Андрю Пикъринг атакува детерминистките стереотипи в науката през фигурата на "алхимията". Както базовата материя се преобразува във философски камък, така субектът и обектът на науката се конституират, преживявайки подобни трансформации.
Примерно изобретяването на железопътния транспорт променя структурите на възприятие на пейзажа и създава възможност за панорамно обемане на терените. Но заедно с това пътуването с влак задава нова ситуация на съществуване на самия материал, на самия терен. Границата в тези трансформации, според Пикъринг, се полага от най-новите технологии и най-вече от кибернетиката. Или докато естествените и социалните науки изследват чистата онтология на света и хората, то кибернетиката сама по себе си е наука за "нечистотата" на онтологията.
Текстът на Пикъринг, както и по-голямaта част от текстовете в сборника, се борят именно със страха от подобни ситуации на граничност. И така - без директно да отговарят на въпроса какво е бъдещето на социалните изследвания - смело и отдадено фантазират и проектират прекрасния следващ свят на науката.

Миглена Николчина

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Schools Of Thought: Twenty-Five Years of Interpretative Social Science, ed. by Joan W. Scott and Debra Keates, Princeton University Press, 2001.