Марк Кадин - запомнете това име!

Един истински диригент застана пред радиооркестъра миналия петък. Руснакът Марк Кадин очевидно знае за какво става дума в тоя занаят, очевидно не спада към типа фойерверк-маестри, а върви по пътя си по най-"старомодния", но за сметка на това пък проверен от десетилетията начин. Програмата бе изцяло руска: музика от Шостакович (Първи концерт за цигулка) и Чайковски (Симфония N6). Солистка бе Ваня Миланова, която след злощастната си среща с един български "Маестро" в Концерта за цигулка от Стравински на фестивала ММД-Русе (вж. "Култура" от 4 април т.г.), слушам сега в едно пълноценно сътрудничество с руския музикант. За първи път слушам Ваня Миланова в тази толкова силна, многозначителна творба на Шостакович, свързана не само със страданията на руския човек, но много по-силно, според свидетелствата на композитора, с темата за еврейството в Русия и гоненията на евреите. Творбата е могла да бъде изпълнена едва след смъртта на Сталин - 5-6 години след създаването й. Като че ли оттогава това вътрешно страдание е кодирано в нейното внушение и това бе отправната точка на "музикалните разсъждения" между Кадин и Миланова. По отношение музикалното протичане и двамата бяха в единомислие - дотолкова естествено музиката вървеше и "разказваше". Така става винаги, когато музикантите знаят какво искат и как да го постигнат. И когато талантът и професионализмът са в синхрон и пропорционални съотношения. Ваня Миланова притежава фантастичната интуиция за логичното развитие на музикалните фази в една творба. Това при нея прави много силно впечатление; тази природна едва ли не връзка между силното емоционално излъчване (което тя постига естествено, в дълбочина, без никакви неприятни "изхвърляния") и стриктните параметри на формата и на нейните изисквания. Освен това, тя притежава способността да формира светкавично желание у слушателя да й се довери и да я изслуша с внимание. Много съществено качество за интерпретатора. Така че Концертът прозвуча автентично, дълбоко, в симбиозата на контрастите между едва ли не мистерията на чувствата и деформацията в скерцото и финала.
През този сезон музиката на Чайковски е изключително на мода в концертните ни зали - и Шестата симфония прозвуча в зала "България" два пъти в продължение на две седмици: да не говорим за това, че Четвъртата бе изпълнена също два пъти от началото на сезона, Хосе Кура пък си избра Петата. Човек добива усещането, че симфониите на Чайковски могат "да извадят" всеки един с палка в ръка от всяка една (неприятна) ситуация. Тъкмо затова ми се иска да се връщам отново и отново към Шестата симфония на Марк Кадин - една интерпретация, в която бе заложена и излъчена толкова много и качествена "нервна енергия" (Шарл Мюнш)! Този млад диригент (сега асистент в Руския национален оркестър - можете да намерите повече за него в Интернет) е личност с харизма, с извънредна способност за внушение, с яснота и логика във визията си за музиката. Освен това Кадин знае великолепно как да "изработи" обратната връзка - оркестърът го следваше с удоволствие. Не само: оркестърът като че ли доброволно се отвори и разкри своите тайни пространства, своите скрити истински възможности, които се "доверяват" само на големи музиканти. Много отдавна не бях чувала толкова въздействаща патетика, а същевременно такова вътрешно равновесие между звук, тембър и процес. Това равновесие именно идва да се "включи в играта" само ако диригентът има таланта да разтваря един след друг прозорците на "вътрешномузикалната" конструкция. Това не става само с професионално натрупване; струва ми се, това е, което определя същността на диригентските способности. В този смисъл Патетичната се изля - като че за мигове - в сгъстен, концентриран прочит, в който екзистенциалната драма сякаш бе събрана в длан. Длан, която се разтваряше до крайност и само за миг се превръщаше в юмрук. При Кадин процесите стават сякаш мигновено и се трансформират по същия начин - бяхме свидетели на една "манипулация" на музикалното време, която бе повече от въздействаща. Бяхме свидетели на едно необикновено ре-композиране на музикалния текст, в което импулсите стигнаха пълноценно и до публиката. Струва ми се, че и тя разбра за какво става дума.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо