На четвърти ноември се навършиха четиридесет дни от смъртта на

Александър Дейков.

Нека още веднъж почетем паметта на един от големите интелектуалци на нашето време.
Дейков е от поколението, което израсна и живя съзнателния си живот в условията на социалистическия експеримент, в една епоха, когато свободата на научното дирене, свободата на мисълта, правото на собствено мнение и на гражданска позиция бяха отнети.
Сашо беше и ще остане един от най-добрите представители на това поколение, защото въпреки репресиите и ограниченията, налагани от строя, успя да се изяви като независим учен. Неговите трудове в областта на логиката - една трудна и достъпна на малцина посветени научна област - остават образец на научна работа.
Но за Сашо това не беше достатъчно. Като всички големи учени, той не можеше да остане настрана от обществените проблеми. Той насочи своите научни интереси към общата теория на проектирането, издигайки еретичната за времето си мисъл за обвързване на градоустройственото, териториално и технологично проектиране с културните и социални потребности на човека. Той ни остави не само задълбочени теоретични разработки в областта на синтеза между науките за проектирането и науките за човека, но и активно работеше за внедряване на тези идеи в проектната практика.
Сашо се включи в процесите на социална промяна, работейки за демократичното устройство на обществото ни. Като заместник-министър на образованието в правителството на Филип Димитров, той пръв започна демократичната реформа във висшето ни образование, с което си навлече гнева на комунистическата номенклатура в науката.
Не му простиха. Сашо не получи професорското звание, което всъщност отдавна заслужаваше. Но за своите студенти в специалността "библиотечно-информационни науки" в Софийския университет, той си беше професорът, който им помагаше да осмислят хуманитарните измерения на бъдещата им професия.
Той виждаше по-далеч от нас. Винаги беше първи - в анализите, в новите идеи и прозрения. Изпревари ни и в смъртта.
Почивай в мир, Сашо!


Иван Евтимов