Праистория, прецизност, престиж
На 27 октомври т.г. във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" бяха представени две нови ценни книги от областта на праисторията.
Първата от тях е двутомникът "Ранни символични системи на комуникация в Югоизточна Европа" със съставител и редактор д-р Лолита Николова, асоцииран преподавател в Университета на Юта, Солт Лейк Сити, САЩ. Току-що издаден на английски от British Archaeological Reports (Оксфорд, Великобритания), в основата му са научни съобщения, представени на два международни археологически симпозиума в Карлово - за ранните символични системи за комуникации (2002), така и за култовия комплекс при Старосел (2001). И двата форума са били организирани от Фондация "Праистория" (Карлово - Солт Лейк Сити), като този през 2002 е резултат от проект, подкрепян от Европейската фондация за наука, Страсбург. Резюмета на доста статии, чиито автори са както световноизвестни учени, така и млади академични надежди, могат да бъдат намерени на адрес: http://www.iianthropology.org/symbolsummaries.html, а цялото съдържание на двутомника е на адрес: http://www.iianthropology.org/symbolBAR1139contents.html.
Втората книга е "Палеобалканските етноси и предизвикателствата на съвременността" от проф. д-р и.н. Марк Стефанович, публикувана тези дни от софийското издателство "Вулкан4". Написана на български, тя представлява защитения през 1999 голям докторат на преподавателя в Американския университет в Благоевград.


Приподписвайки Козелек, че историята е била, е и ще бъде история на съвременността, посредством представените две книги видях да се отварят хоризонти за промяната на човека и неговите общности от дълбините на времето до наши дни. И въплътеното познание върху праисторията ми се видя по-тонизиращо от изборното знание за настоящето... Особено на фона на покъртителната есенна красота на Велико Търново, връхлетяна от първия сняг.
Но да премина по същество. Още преди премиерата д-р Лолита Николова ми поясни ситуацията с публикациите по праистория по следния начин: през последните десетилетия новите значими открития върху балканската праистория остават практически непознати на световната академична общност поради факта, че са написани и публикувани често само на български, румънски, сръбски .... Друга особеност е, че източните изследователи се занимават предимно с изнасянето на факти, а западните - с тяхната интерпретация. (Съзнателно уедрявам твърденията й в полза на по-отчетливата научна картина.) Затова основната амбиция на д-р Николова е преодоляването на въпросните непродуктивни разграничения. А самочувствието й е обусловено от обстоятелството, че в престижния Калифорнийски университет в Бъркли като научна новост тя е слушала идеи за най-ранната история, които проф. д-р и.н. Александър Фол е излагал 10 години по-рано пред българските си колеги и студенти. В резултат се появява фундаменталното съставителство на току-що публикуваните "Early symbolic systems for communication in Southeast Europe" ("Ранни символни системи за комуникация в Югоизточна Европа"). Прочее, двата тома, общо над 600 страници, са отпечатани във формат А4 с шрифт 10 пункта, а за прецизността в публикацията на колосалния масив информация сме задължени на изключително добросъвестната д-р Николова. Основаната от нея фондация "Праистория", а впоследствие и Международният антропологически институт в Солт Лейк Сити, от 1995 насам публикуват и цели пет броя "Reports of prehistoric research projects", посветени на най-нови открития и анализи на балканската праистория.
Мотивът двутомникът "Early symbolic systems for communication in Southeast Europe" да бъде представен не другаде, а във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" е много радостен: в него са включени текстове не само на тамошния преподавател доц. д-р Стефан Чохаджиев, но и на докторанти и студенти по археология от старопрестолния град. А за автентичния интерес на най-младите (пра)историци и археолози към представената в двутомника проблематика мога да съдя и по факта, че те иззъзнаха над 3-часовата му вечерна премиера подчертано съсредоточени и любопитни.
Съставеното от д-р Николова издание беше обширно представено от проф. д-р и.н. Маргарита Тачева, автор в сборника. Преподавателката в Софийския университет заяви, че нейното "хоби" е праисторията и не пропусна да подчертае, че през 1961 българският проф. Георги Георгиев е осъществил пионерски жест в сферата на археологията и праисторията, написвайки труд, сравняван със значението на Менделеевата таблица за химиците. Проф. Тачева зададе въпроса какво всъщност сближава античността и праисторията (през цялото време бях пронизван от усещането, че за събраните в аудитория "Проф. Станчо Ваклинов" преподаватели и студенти дори античното време е твърде, твърде съвременно) и заяви, че това е безмълвието на паметниците относно живота на някогашния обикновен човек. "Не търсете цивилизацията само в нейните висши изяви", предупреди проф. Тачева. По-нататък тя продължи с визията си за най-ранните комуникации в Югоизточна Европа и определи, че втора в хронологичен ред "контактна зона" между трите стари континента Европа, Азия и Африка (след Крит и Кипър) фактически се явяват днешните български земи, а това обуславя важността на изследванията какво по-точно е сближавало хората тук. Затова съставителството на д-р Николова може да бъде назовано "моментна снимка" на постигнатото от праисториците през отминалото хилядолетие, особено що се отнася до системата на комуникациите...
Впоследствие проф. Тачева подробно разисква трите уводни статии: "Archaeology, Linguistics and Genetics: Indo-European Studies at the Beginning of the 21st Century" от Марк Стефанович, "Archaeology of Social Change: A Case Study from the Balkans" от Лолита Николова и "The Household Cluster Concept in Archaeology: A Brief Review" от Тина Джогсма и Хаскел Грийнфийлд. Бидейки непосветен в тази свръхспециализирана материя, ми се видя ефектно съпоставянето на тезите на Лолита Николова и акад. Милутин Гарашанин. Българската изследователка смята, че в праисторията социалните промени са аспект на културните промени, а сръбският учен директно заявява преди десетилетия, че миграция на индоевропейци практически не съществува, за сметка на протичащите в посока Изток-Запад културни влияния. Според този възглед културните разлики между България и Сърбия се дължат на факта как по-точно Изтокът е бил усвояван от нас и препредаван на западните ни съседи. В този смисъл според Тачева праисторическата "контактна зона" е миксер на най-разнообразни идеи и чувствителности и действително нито един артефакт няма твърдо установен произход.
Що се отнася до публикуваната току-що книга на проф. Марк Стефанович "Палеобалканските етноси и предизвикателствата на съвременността", проф. Тачева сподели, че тя представлява цялостен, базиран на икономиката поглед как са оцелявали хората на кръстопътния Балкански полуостров. "Нас ни учеха на политикономия, от каквото обучение днес вие сте лишени - обърна се тя към студентите. - А всеки, който уважава науката, не може да си позволи да не уважава Карл Маркс."
Д-р Николова също представи книгата на проф. Стефанович, според когото етничността е асинхронна, бидейки разтворена във всички аспекти на културата. Според учения праисторическата социална организация изисква власт и реално я произвежда, а когато трябва да компенсира неефикасността й, употребява сила. Д-р Николова коментира и възгледите на Стефанович върху "комплексното общество", както той назовава онези две и повече семейни ядра, явяващи се носители на сигурност и предсказуемост в праисторическата епоха и търпящи както равноправни, така и йерархични отношения. Всъщност културата според Стефанович създава условията за приемане от хората и на вярванията, и на рационалността. В крайна сметка комплексното общество осмисля индивида и малката човешка група. Прелиствайки книгата на учения от Американския университет в Благоевград, срещнах идеята, че етничността се появява поради съсед, с когото следва да се разграничиш по някаква непреодолима по друг начин причина.
Специалният гост на двойната премиера беше британският палеоархеолог проф. Джон Чапман, смятан единодушно за един от най-добрите интерпретатори на балканската праистория в света. В изключителна по своята дълбочина и хумор импровизация ученият разгърна отговори на трите основни въпроса: защо се занимава с Балканите, защо най-вече с българската праистория и какви са възможностите му за принос в нея. Той спомена не само вдъхновилите го учители (и особено Колин Ренфрю), но и обаянието на българските места...
Проф. Чапман заяви, че при неолитни разкопки в Англия за цяла година биват разкрити едва 30-35 артефакта, докато при раннохалколитен обект у нас учен като младия Петър Лещаков, автор в двутомника, открива цели 1000. "Тук има още хиляди образци на материална култура, които чакат да бъдат разкрити!", продължи ученият. Британският автор разсмя и натъжи аудиторията, препредавайки разказа на проф. д-р и.н. Хенриета Тодорова, на която сръбският учен Милойчич казал: "Ние откриваме само 7 съда и правим с тях наука, а вие, българите, само в Малка Верея (Стара Загора) имате 700, а нищо не правите..."
В балканската праистория обаче има и много видими в самия ландшафт обекти, т.е. нещата могат да бъдат изучавани в техния контекст и с оглед на символичното значение на материалната култура. Проф. Чапман се спря на случая с Побитите камъни край Варна. Археолозите, изучаващи микролитите, и геолозите, изучаващи макролитите, въобще и не са помислили да обединят усилията си, поставяйки чуждите обекти в своя контекст и обратното. А тази професионална ограниченост в крайна сметка не позволява най-важното: да проникнем в съзнанието на праисторическите хора...
Ето как проф. Чапман резюмира своята иновационна книга "Фрагментацията в археологията" (2000). Инспирацията за нея той получил от ексцентричното завещание на британски археолог, който поискал ни повече, ни по-малко от 12 души да присъстват на погребението му. След ритуален ресторантски обед те били задължени да отнесат урната с праха му на върха на една могила, където да я разтрошат и тленните му останки да бъдат разнесени от вятъра. Но всеки трябвало да вземе със себе си парче (фрагмент) от пуснатата отвисоко урна и да го отнесе у дома си...
Оттук и хрумването на проф. Чапман, според когото макар и счупени, "нещата" продължават да съществуват. В праисторическата епоха обаче е съществувала нарочна фрагментация, за да може социалната връзка да бъде създадена, а изгубената - възстановена... Всъщност "Фрагментацията" разказва как хората общуват помежду си не само с предметите, но и части от тях.
Предусещайки питанията за бъдещите си планове, проф. Чапман описа какво го вълнува в настоящия момент. Първо, нужна е още повече фрагментация. И тук проф. Чапман начерта възвишение, в което една част от конкретен артефакт лежи на един хоризонт, а пасващата си с нея друга част от същия артефакт се намира на друг хоризонт, нежели лежи в друга могила... И понеже никой досега не се е съобразявал със социалната ефикасност от нарочната фрагментация и произтичащото от нея географско раздалечаване между частите на едно цяло, същите тези части са били датирани различно и, нещо повече - били са експонирани в музеи на различни исторически епохи. Проф. Чапман ще продължи да се интересува и от праисторическата експлоатация на сол по нашите земи, както и с въпросите на цвета, защото "оцветяването на праисторията е голямо предизвикателство".
Впоследствие доц. Лиляна Перничева, доц. Стефан Чохаджиев, Александър Чохаджиев, Тодор Димов, Петър Лещаков, Стоилка Терзийска-Игнатова, Георги Кацаров и Мартин Христов представиха своите статии, публикувани в изданието, съставено от Лолита Николова. Тук особено внимание ще отделя на експресивната визия на Александър Чохаджиев, според който мрежата на тъкачния стан предполага изобретяването на повечето орнаментални и писмени знаци. Респективно и на символна комуникация, чрез която човек умолява и принуждава природата да функционира по определен начин.
Всъщност в изданието са публикувани общо 56 автори, от България, Румъния, Сърбия, Гърция, Словения, Турция, Молдова, Украйна, Германия, Великобритания, Канада и САЩ, влизащи в тематичния регистър на теория на социалната археология, символ и ритуал, керамични стилове, културни контакти, археология на хаусхолда, археология на култa и др.
А следващият проект на д-р Николова е "Праистория на Циркумпонтика" (Praehistorica Circumpontica), който ще представи най-нови открития и изследвания върху ранното културно развитие на обществата, обитаващи земите около Черно море. Той ще бъде публикуван от същите престижни издатели: "А те ни обичат, защото книгите ни действително се продават."

Марин Бодаков