Случаят Ден и справедливостта

СЕМ, разбира се, постъпи глупаво с решението си да заличи от тв ефира частната кабелна телевизия "Ден". Глупостта на медийните надзорници (не всички, мислещите се въздържаха) се съдържа в няколко пункта. Първо, бързината при вземането на решението, което няма как да не събуди подозрения за политическа поръчка или, както се изрази Георги Лозанов, "влияния, излизащи извън структурата на СЕМ". "Бързата кучка слепи ги ражда" - вместо да демонстрира принципи, медийната комисия демонстрира натегачество, което за пореден път я извади от територията на регулацията, за да я запрати на територията на партийния слугинаж. В тази връзка искам да напомня на шефа на СЕМ Райчо Райков реченото за прекаления светец, който и Богу не е драг, което в нашия случай можем да трансформираме на "Прекаленият угодник и на ДПС не е драг". В СЕМ предстоят рокади и някой - в старанието си да се покаже върло послушен, попресолява манджата. А такива ги изхвърлят...
Второ, липсата на обществена дискусия, която да предшества една такава крайна мярка. Маргарита Пешева обяви подобна инициатива, но малко post factum. Или, пак да се обърнем към народната мъдрост: "Сетила се Мара да се побара". Като се обърне колата, пътища много, но е пълна безсмислица да се възбужда дебат за вече влязъл в сила юридически акт, освен ако това не е вратичка за измъкването на СЕМ. Не случайно г-жа Пешева посочи, че е склонна да внесе в комисията предложение за промяна на решението, ако аудиторията стигне до такова мнение. Ала това е повече опит за изсулване, а не продуктивна стратегия: дебатът във всички случаи би бил по-плодотворен не след, а преди забраната. Но когато е била гласувана тя, изглежда на болшинството в СЕМ хич не му е минала тази простичка истина през ума.
Трето, на всичко отгоре с ветото си медийният съвет превърна едно никакво предаване в едва ли не национален първенец, а един германец - в, колкото и парадоксално да звучи, най-популярния, кадърен и принципен български журналист. Мухата стана слон. Което е абсурд: предаването "От телефон до микрофон" е тотално скарано с телевизионната естетика, да не говорим за плагиатския му характер - Неделчо Михайлов от години прави в M SAT "BG шоу" с такъв формат (доста по-премерено и професионално), Юлиян Вучков отдавна се пени пред камерата в разговор със зрителите - първо в "Канал 2001", сега в СКАТ, да не споменавам лидера в този жанр Милен Цветков, чийто блок "Здравей, България" направи утринен ас "Нова телевизия" (и който блок все още никакъв го няма, а "Нова" губи ли, губи престиж). Предаването е тенденциозно (Ник Щайн, няма-няма, и го избие на етническа тема, въпреки че постоянно декларира обратното), водещият е предубеден, нетолерантен, всяко друго мнение - не в неговата полоса, го изнервя, използва ефирно време, за да си разчиства по съвършено тъп начин сметките със своите критици (направо срам ме хвана, докато слушах тирадата му против Васа Ганчева), говори прекалено общо, ангро (изключая етническите въпроси), като непрекъснато прави декларации, че е служител на истината, нещо повече дори - че едва ли не е единственият журналист в България, който служи на истината, защото - видите ли! - българските му колеги били уплашени и стреснати. Което твърдение е пълна перверзия и аз, казано честно, съм свръх озадачен, че една такава екранна полюция, каквато е "От телефон до микрофон", може така силно да събуди симпатиите на колегията. Но в България, както точно посочва Симеон Радев (вж. мотото), законът никога не се е ползвал с особена популярност, а това води до объркването да се смесва слободията със свободата (на словото). Но, какво да се прави, тукашни горки реалии!...
Четвърто, последно, най-голямата глупост на СЕМ е, че спрямо телевизия "Ден" постъпи супер рестриктивно, докато към други телевизии и техните предавания, постоянно влизащи в конфликт с медийния закон, си мълчи гузно. Фрапантният пример е БНТ и външната продукция "Всяка неделя", която е в перманентно нарушение, но тук се включва и СКАТ с "Атака" на Волен Сидеров и със "Сите българи заедно", където зад гърба на водещия виси картата на Велика България, и "Нова телевизия" с "Турбо лигата на идиотите", да не говорим за пълчищата екстрасенси, врачки, гадатели и други "медиуми", препълнили ефира. В Закона за радио и телевизия, чл. 17, ал. 2, изрично е казано, че "радио и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните". Смисълът на един закон, макар и лош (каквото мнение цари за медийния), е в това да бъде еднакво строг към всички, а не при прилагането му да е за едни майка, а за други - мащеха. Добре, приемаме, че е редно тв "Ден" да бъде изтрита заради Ник Щайн и дивотиите му, но по смисъла на закона и СКАТ, и телевизия 2001, и дори БНТ трябва да понесат същите санкции. Но где ги тях? Няма ги! Не може на едни да се удрят ритници, докато на други само покровителствено и почти с дружеска закачка да се размахва пръст; тогава настава усещането за въпиюща липса на справедливост, надига се глух ропот и постановилият решението - ако и да спазва закона, изпада в ситуация да бъде руган и оплюван. Ако СЕМ беше прилагал досега закона принципно и в еднаква мяра за всеки, щеше ли да се получи това всеобщо неприемане на неговото решение? Сигурен съм, че не. И може би именно в тази посока трябва да си помислят - сериозно и отговорно - членовете на медийния съвет.
Прочее, дали причина за болезнената популярност на предавания като това на Ник Щайн не е тъкмо усещането за въпиюща несправедливост, обхванало като в менгеме българското общество?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин


Но при едно стълкновение на тълпите със законите симпатиите на българския народ никога не са били към законите.
Симеон Радев