Шансът на Запада
- Защо сте избрали за председател на журито културолог, а не архитект?
- За да отворим по-широко блендата на дискусията. Проф. Знеполски е сенатор в Европейския културен парламент и е известен културолог. Много значима роля за това да се реализира "VIZAR", концептуално и реално, има доц. Георги Лозанов - един от съучредителите на фондацията "VIZAR" - академия за модерни изкуства. Парадоксално е, но днес медиите играят роля в архитектурата. Защото архитектурата е нещо повече от сграда, от къща, която ти харесва или не ти харесва, някой я събаря, надстроява, остъклява балкона... В живота си архитектурните творби понасят постоянни духовни наслагвания в публичното пространство. Медийното битие на архитектурата е част от тези наслагвания, те са повече или по-малко разбирани, нокаутирани в медиите понякога. Понякога медиите злоупотребяват с изкуството и с архитектурата, търсейки определени комерсиални цели, промоцирайки други идеи. Тези въпроси бих искал да бъдат разгледани. Гост на VIZAR е и Джеф Кристианс, от Холандия. Тя е театровед и изкуствовед, занимавала се е дълги години с проблемите около руския авангард и е преодоляла интелектуалната завеса между Изтока и Запада.
Аз имам удоволствието, или по-скоро мисията и задачата, да бъда член на Европейския културен парламент, който беше конструиран миналата година в Брюж. След дебати с колегите от Европейския културен парламент стигнахме до идеята, че събитие като "VIZAR" е може би най-добрият начин да се прехвърлят граници и мостове, които изглеждат доста по-сложни и неравнопоставени в областта на икономиката и пряката политика, но изглеждат доста по-възможни в областта на културата и изкуството.

- Под каква форма архитектите се състезават в конкурса?
- Те представят архитектурни проекти. Архитектурата е принудена да бъде показвана понякога опосредствано, чрез своята "бумажна" страна. Няма специално условие - дали да са реализирани или нереализирани проекти. Достъпът до конкурса е напълно свободен, но всеки автор има право да представи най-много две табла. Броят на участниците до момента е 75.
Поканени са за участие и вече се отзоваха български архитекти, които работят в Ню Йорк, в Париж, в Прага, в Тел Авив, в Берлин. Тези дни ни се обади нашата колежка Анета Каменова-Булан, която скоро спечели голямата награда на Американския архитектурен институт за стъклена архитектура. Тя ще изпрати своята наградена творба и ще пристигне в България специално за този форум. Имаме проекти от Нова Зеландия. Ще видим и небостъргачите, които Радосвета Дойчева направи в Пекин. Сглобяваме един опит за планетарен портрет на българската архитектура. Далеч съм от идеята, че той ще е пълен. Но все пак това е един начин да конструираме представа за архитектурата - веднъж видяна от самите нас и втори път видяна през погледа на Европа.
Българската култура като цяло още не може да си намери мястото. Струва ми се, че българските интелектуалци заеха една много самоубийствена позиция на хленчещия и неразбран творец, който няма пари и е недооценен. Скоро разглеждах творби на Христо Явашев и си дадох сметка, че първите му скици за Райхстага са от началото на 70-те години. Реализацията е повече от двайсет години след това. Проблемът не е единствено във финансите, проблемът е в създаването на идеи. Смисълът на "VIZAR" е и да ни даде самочувствие, да огледаме идеите си, да се убедим, че ако имаме идеи, заслужава си да ги съобщим и да се борим за тях.

- Вие самият ще участвате ли със свой проект?
- Не! Считам, че не е лоялно, тъй като съм член на журито.
- По какви критерии се извършва селекцията?
- Това ще бъде един свободен форум с възможности за свободна изява. Дори фактът, че единият представя надуваеми мебели за Япония, другият прави катедрала от струни, третият участва с църквата на Ванга, с банка в София или с хотел на Златни пясъци, ще направи още по-интересен този сюжет.
Не смея да се надявам на прекомерен успех. Но самият факт, че подобно нещо се случва, е достатъчно обнадеждаващ. Първо, защото архитектурата намира в себе си сили да се легитимира отново пред обществото. И второ, защото това се случва в една Национална галерия. "Връщането" на архитектурата в лоното на изкуството е предизвикателството пред нея днес. Най-новата изложба в "Бобур" е един цял етаж с архитектурата от XX век, т.е. архитектурата има място в подобен тип музеи, в обществените дебати. Тя също има своите плюсове и минуси, недостатъци и успехи, своите големи творци. Освен това, като че ли за първи път в XX век събитията в културата, философията и изкуството минаха тъкмо през полето на архитектурата, преди да се озоват на терена на другите изкуства. Имам предвид творбите на Жак Дерида и опитите за разглобяването и пресглобяването на смисли, които тръгнаха първо от архитектурата. Без да звучи излишно патетично, всичко това е част от един световен процес и България има своите шансове. Например това, че беше запазена от световния архитектурен СПИН - от маршируването на окачени огледални фасади, постните архитектурни хамбургери, които се разхождат по къщите...

- Те не се ли появяват вече и у нас?
- Доста по-срамежливо. Ние сме една държава, влюбена или обречена - заради липсата на самочувствие - да внася фалирали модели. Аз много се надявам този път да прескочим в една по-висока сфера на интерпретиране на нашата национална култура.
- Как си я представяте в архитектурни образи?
- Първо трябва да разберем тази национална култура. Никой не може да ви дефинира днес какво е българска архитектура. Къща в Арбанаси, Трявна, Мелник, нещо каменно... Но всичко това го има и в средиземноморската архитектура. Тогава какво е българското? Една от целите на тези награди "VIZAR" е да опитаме да се идентифицираме. Само тогава ще можем да направим най-доброто в контекста на глобалните културни тенденции, които не можем да пренебрегнем.
Мисля, че едно от най-важните неща в българската архитектура е чувството за природа и за мащаб, за немускулеста архитектура, за едно присъствие чрез отсъствие. Вижте Търново. То е интересно с това, че един релеф се е свързал с къщите. Или къщите са се свързали с релефа. Амалгамата с природата "опакова" онова, което архитектите по стечение на обстоятелствата са направили. И най-интересното не са отделните къщи. Твърдя като архитект, че и най-хубава къща е по-грозна от едно дърво. Интересното е онова, което се случва между отделните къщи. Според мен, това е българското.

- Каква ще бъде наградата за победителя на "VIZAR"?
- На такова събитие не бива наградите да бъдат за най-хубав хотел и най-добра бензиностанция. Това би било в противоречие с онези послания, които целим. Ще има една голяма награда - златен VIZAR - и няколко по-малки награди. Ще има награда за "Визионерска архитектура", за архитектурата като експеримент и приз отличаващ присъствието на българския архитект. Интересно е, когато архитектурата прехвърля своите граници, но се връща върху собственото си поле. Тя може да преминава в сферата на фотографията, на медиите или на философията, но след това връща новосъздадените генни единици и провокира собственото си пространство. Това е и смисълът на "VIZAR".
Тази реабилитация, това "преконструиране" на архитектурата е изключително сложен процес. Значителна част от хората в България, а и не само тук, разбират архитектурата като главен архитект, като строител, като теч от покрива, като крива стена, панелен блок... Но архитектурата е и изкуство, тя е и обществено мнение. Да живееш в една хармонична среда не е само дело и заслуга на архитекта. Средата се създава с обществено мнение. Надявам се, че "VIZAR" ще помогне и в тази посока.
Българската архитектура никога не е имала високо самочувствие. Но ние имаме шанса да преодолеем негативните процеси и тенденции в световната архитектура, когато всичко се профанира зад еднаквия почерк, зад липсата на идентичност и толерантност, на хармония и отношение към природата. Ако се противопоставим активно - имаме шанс да спечелим. Аз твърдя - и това е в основата на моята позиция в Европейския културен парламент, - че в областта на културата шансът на Западна Европа е в Източна Европа. Нека кажем, че френската култура, която се превърна в емблема на европейската и световната култура през XX век, не беше изградена от французи, а от хора, дошли от всякъде - като започнем от Шагал и Пикасо и стигнем до Явашев. Отивайки в Париж, те бяха оценени от една друга обществена ситуация. Днес виждаме как Франция, а и Западна Европа, прилича на една девойка трето поколение от аристократична фамилия, която обаче вечно е хремава, болнава, всички я държат в стъклена кутийка, за да не попадне под ударите на съдбата. Затова шансът на Западна Европа е в присъствието на Източна - която носи жизненост и е преминала през пустинята на физическите изпитания. Мисля, че от този брак между западноевропейската култура и силата и възможностите на Изтока може да се роди една по-модерна и по-интересна европейска култура. Много от хората, работещи в Западна Европа, разбират това. Вижте каква невероятна пламтяща архитектурна територия е Москва към днешна дата. Най-интересното се строи там. Много от можещите архитекти мечтаят да получат поръчка в Москва, защото там има прескачане на интелектуални граници. (За отбелязване е, че американската архитектура се опитва днес да реализира това, което руските конструктивисти са правили под формата на рисунки през 20-те години на миналия век. Именно затова член на журито е Евгений Асс (виден теоретик на руската-съветска архитектура).

- Какъв отзвук очаквате след този архитектурен конкурс?
- Надяваме се "VIZAR" да се превърне в традиционно събитие. Радвам, че се отзоваха много спомоществователи, което говори за една национална позиция по този въпрос. Има предложения от няколко международни издания в Париж, Копенхаген, Лондон да публикуват резултатите от конкурса. Водят се раговори част от тази експозиция да бъде представена в други столици на Европа. Проявената инициатива от страна на други държави означава, че българската архитектура предизвиква интерес.
Другият въпрос е какво ще се случва между отделените във времето събития. Ние отдавна разговаряме с моите колеги за един виртуален архитектурен музей. Искаме наградените творби да застанат в основата на модерния български архитектурен музей. Аз лично се надявам, че Националната художествена галерия ще намери една зала за архитектура.

- Как вие виждате архитектурата в България след промените?
- Противоречива. Но заедно с това трябва да отбележим, че архитектурата излезе от своето инфантилно време. Всеки растеж носи негативни белези. Архитектите пожелаха да се комерсиализират и да продадат на елементарно ниво, срещу финансови индулгенции, възможността да направят нещо повече. Това се вижда със скандално безсмислените кооперации в Лозенец, с мизерното конструиране на града. Вижте на какво прилича околовръстният път. София няма визия за бъдещето си. Това е резултат и на неадекватната политика като цяло, но архитектите много сервилно участваха в тези процеси. Но има и тенденции, които откровено ме радват. Общественото поведение се слага на по-високо ниво от частния интерес. Обществото започна да протестира и да разбира, че това е важно.
- Естествено развит или програмиран трябва да бъде един град от архитектурна гледна точка?
- Драмата се случва, когато архитектите искат сами да пишат дневния ред. Пътят трябва да бъде извървян и в двете посоки. От една страна, трябва да има концепция, визия за града. Най-успешните градове и агломерации са тези, в които визията е конструирана за стотици години напред. Но и никой не може да бъде Жул Верн в архитектурата. Има естествени процеси, които моделират пространствата, хората, светът.

17 октомври 2003 г.

Разговора води Анахит Хачикян



Разговор с
арх. Бойко Кадинов


Между 10-и и 16-и ноември в Националната художествена галерия, в т.нар. огледална зала, тече архитектурно събитие, което се нарича VIZAR. Понятието "VIZAR" включва в семантичното си послание визи за архитектурата или визии за архитектурата, или виза за изкуството. Това е опит за метафорично послание. Целта на "VIZAR" е да представи случилото се в българската архитектура от 1990 г. до днес под формата на една изложба-конкурс, която ще бъде оценена от международно жури. Председател е проф. Ивайло Знеполски. За членове на журито са поканени известни архитекти от Европа, както и техни български колеги. Цялото събитие е под егидата на българския президент.