Успешното провеждане на първото издание на Биеналето на съвременните визуални изкуства на художнички от балканските страни [...] създаде ангажиран диалог, в който стана ясно, че границите между балканските художнички по пътя на тяхната съвременна професионална, социална и интелектуална идентификация са лесно преодолими. Само по себе си създаването на Балканско биенале като дългосрочно начинание, се оказа реална и желана възможност за среща и споделяне на това, което е от общ интерес.
Провеждането на второто издание на биеналето разкрива амбициите на кураторския екип да създаде трайна и престижна форма на организация, предоставяща благоприятни условия и адекватна работна среда за равноправното творческо участие на художничките от балканския регион, работещи в сферата на новаторските подходи в съвременните визуални изкуства.
[...] Същественият момент от проекта се състои в интригуващия експеримент, който се поставя пред 14-те участнички, ангажирани да работят както по предварително зададена тема, озаглавена "Ние сме времето"/"We Are The Weather", така и в определена медиа. В случая става дума за видео/мултимедиа и фотография. Самата тема позволява напълно свободна интерпретация от артистична гледна точка, като допуска присъствието на критически ангажирания интерес, насочен към мултиетническия дискурс на така наречените "общества в преход" и проблемите, свързани с националните, културните, малцинствените, расовите и религиозните различия. Тематичната рамка на проекта, която е неприкрита реплика към добилата широка популярност работа на американската авторка Рони Хорн "Ти си времето" (1994-1996), както и избраните съвременни медиални форми предоставят достатъчно богата основа за своеобразна художествена реакция на съвременните събития и за съпоставянето на различните гледни точки и аспекти в тълкуванията на авторките, били те лични, професионални, емоционални, граждански или социални.
Намерението да се съберат на едно място художнички, куратори и критици от балканските държави е преди всичко трайният интерес към актуалното развитие на съвременните визуални изкуства в региона, сходните културно-исторически, социално-икономически и психологически предпоставки в подредбата на общественото пространство, както и спецификата на утвърждаващата се "женска" проблематика, която в някаква степен отново символично ни въвежда в старата обща балканска съдба. В контекста на коренно променената културна ситуация в балканските страни от края на 90-те години на ХХ век, жените художници заемат все по-автономно присъствие в изкуството, отстояват правото си на индивидуален избор и преценка, преодолявайки клишетата на масовата представа за господстващия "мъж-творец". Те не се страхуват да заемат смели позиции, да участват активно в културния живот, ясно да изграждат собствен облик в собствената си съвременна култура, да създават стойностни и впечатляващи произведения и да експериментират творчески в областта на съвременните визуални изкуства.
Кураторите на проекта са провокирани от идеята да инициират отворена и изключително комуникативна среда за интегриране на селектираните творби, в която да се състои обменът на различните гледища, позиции и нагласи, обусловени от усета за актуалност спрямо случващото се днес на Балканите. Тук се визира образът на жената-художник, способна самостоятелно да концепира и рационализира съвременността - активно да участва в нея, да я осмисля, да я коментира и да чертае визии за бъдещето. Търсен и открит е не някакъв екзотично-ирационален, а ерудираният вътрешен поглед, който интерпретира познати явления от реалния живот, изградени върху човешки съдби и истории.


(Из концепцията на биеналето)

Искра Траянова