Рози за Мадона

Чували ли сте за Английските рози? Да не помислите, че това са кутия шоколадови бонбони или женски отбор, или новият състав на Мадона? Това са просто четири момичета, които се казват Никол, Ейми, Шарлот и Грейс...
За разлика от Майкъл Джексън Мадона се учи от живота. И се променя. Познатият секс-скандален идол започва да се превръща в добродушна начална учителка, която разказва поучителни приказки. Със силно опростен език, почти това, което се казва Basic English. Но с много, много картинки. При това хубави, макар и малко модерни за моите приказни вкусове, възпитани от онези съвършени реалисти, които илюстрираха Пинокио или Африкански приказки.
"Английските рози" е първата от поредица книжки, които е започнала да издава Мадона. Тя се появява у нас само два месеца след световната си премиера. Ако пазарът я усвои бързо въпреки солидната й цена, това ще бъде колкото заради името на нейната авторка, толкова и заради удивителната липса на модерно детско четиво от български автори. Защото "Английските рози" не прилича на "Хари Потър", а по-скоро на "Ането" от Ангел Каралийчев. Но най-вече става въпрос за една много сдържана откъм повествователен тон и много семпло разказана като художествени похвати притча с приказни елементи. Тази сдържаност я предпазва от инфантилизма, с който много възрастни автори се опитват да пишат за детска публика. Който и да е съветвал Мадона, който и както да е учствал в създаването на тази книга, той е разбирал от литература дотолкова, че да усети как една детска приказка не трябва да бъде "литературна", а да прикрива институцията на авторството, да поучава, без да бъде моралистична, да изгражда образи без претенцията за "индивидуални характери", т.е. да не забравя уроците на фолклора, защото в него е общото детство на модерния разум. И все пак "Английските рози" не е просто една без-лична приказка. Малко по-дълбокият поглед ще ни разкрие всичко, което иска (или може) да бъде Мадона. Преуспяла звезда, която се е научила, че звездите могат да бъдат по-самотни от другите хора. Обикновен човек, който е завиждал на чужди успехи и бавно върви към мъдростта, че никой не трябва да бяга от собствената си кожа. И една почти статистически средна американка, възпитана в дълбокия Мичиган, която знае добре, че истинската жена е Пепеляшка: тя се създава в кухнята и мечтае преди всичко да бъде харесвана, уютно разположена в собствен дом, сред "нормално" семейство, като пример за другите добри-жени-американки-и-домакини. Всъщност звучи твърде по български и аз продължавам да се чудя къде е нашата съвременна детска приказка? И защо в страна, където има невероятен брой пишещи на глава от населението, никой не иска или вече никой не може да говори просто, "по детски"? Поне като Мадона.

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Мадона. Английските рози.
Превод от английски Жанета Шинкова. Издателство Кибеа.
С., 2003.
Цена 15 лева.