Българите и езиковите бариери в културата
Чужденец да очарова прагматичния и егоцентричен до мозъка на костите си англичанин, е трудна работа. А да го накара да стане на крака и да се поклони - това вече е сериозно. В София то се случи.
Така професорът по история в Оксфордския университет Ричард Крамптън оцени завършилата на 26 октомври т.г. в Парк-хотел "Москва" Осма конференция на Българското общество за британски изследвания. В думите му имаше и емоция, и куртоазия, но и голяма доза искреност. "Прекрасно е, когато виждаш, че езиковите граници и бариери в науката и културата се топят. Още повече, когато си посветил живота си на тази кауза", обясни професорът. Минути преди това той бурно аплодира "английската" пиеса на драматурга Андрей Филипов "Колелото" и стиховете на Щиляна Халачева и Кристин Димитрова, преподаватели в Катедра "Англицистика и американистика" на СУ "Св. Климент Охридски". "Невероятно, истински празник", не скри възхищението си от българските колеги и почетният гост на конференцията Адолфе Аберер, професор в Лионския университет и президент на Европейското общество за изучаване на английски език.
Англицисти, литератори и историци от България, Великобритания, Румъния, Турция, САЩ и Франция се събраха за осми път в София, за да обменят вижданията си за отношенията между английския език, англоговорящите култури, различните културно-специфични разбирания за пространството, териториите, символиката и езиковите граници в глобализиращия се свят. Теми на конференцията бяха бездните и мостовете между тишината и творчеството, социално-половите различия и пространството, глобализацията и културните различия, глобализацията и ролята на английския език, литературата и пазарите.
Най-широк бе диапазонът на дискусиите в секция "Европейски идентичности" - от "Изграждането на съвременната българщина в европейския политически дискурс през 1870-те години" (представено от Татяна Стойчева, ръководител на Катедрата по англицистика и американистика в СУ), до тезите за "Едуард Фрийман и идеята за обединението на Европа" на Румен Генов, шеф на катедра "Съвременна история". Професорът по стара английска литература и Ренесанс в СУ Александър Шурбанов привлече вниманието с доклада си "Пренасянето на тоналните характеристики на Шекспир през езиковите граници". Джон Озбърн от Марлборо колидж, Великобритания, представи възможностите за превеждане на българската литература на английски.
Интересна дискусия предизвикаха докладите на Джоузеф Суансън от Университета в Южен Мейн, на Хортензия Парлог и Мария Телега от Университета на Тимишуара, Румъния, на Весела Кацарова, Зелма Каталан, Светлин Стратиев и Мадлен Данова от Софийския университет, на Ахен Байк от Техническия институт в Измир, Турция.
Правото да открие обсъжданията неслучайно бе предоставено на експерта по история на Източна Европа проф. Ричард Крамптън. През 1994 г. у нас бе отпечатана книгата му "Кратка история на съвременна България", която стана популярна със завидните по своята обективност и безпристрастност исторически оценки.
Самият Крамптън не крие слабостта към България. За първи път той пристига у нас през 1967 г. по покана на БАН. Това е и първото му посещение в държава от континентална Европа. Колко пъти е бил гост на многобройните си приятели в България - 25 или 30, днес той не може да каже. Отдавна се е отказал да брои посещенията си.
Известно време Ричард Крамптън е бил съветник по Източна Европа в Камарата на общините на британския парламент. Съжалява, че България още няма свое лоби там, нито пък е позната за обикновените британци.
Идея на Крамптън е преместването на архива на българската царска фамилия (завещан от цар Фердинанд на неговия внук Симеон II Сакскобургготски) от Мадрид в Института "Хувър" в Стандфорд, Калифорния. "Отидох в Мадрид, за да разгледам архивите, където за първи път се срещнах с цар Симеон. Прехвърлих набързо документите за 2-3 дни и предложих да бъдат изпратени в архив, където не само да се съхраняват по-надеждно, но и да бъдат на разположение на историците от цял свят. За радост царят откликна", разказва професорът. Според него документите не съдържали нищо сензационно, но давали богата историческа информация за първите години на миналия век. От тях става известно например, че през 1908-1910 г. българите са "прихващали" турски дипломатически писма и телеграми и са ги дешифрирали.
След първата среща в Мадрид Ричард Крамптън се виждал със Симеон няколко пъти, срещал се е с Желю Желев в София и Лондон, най-често е разговарял с проф. Любен Беров. Съжалява, че не се е запознал лично с Людмила Живкова - по неговите думи, явление без аналог в целия бивш комунистически лагер.
"Имах шанса да усетя, макар и отчасти, атмосферата на поредното значимо за България събитие - местните избори", бе доволен историкът от Оксфорд. В сянката на изборната битка конференцията на Българското общество за британски изследвания остана незабележима за медиите. Незабелязана остана и достойната оценка на българските учени.

Калина Братанова