Дума В София на 17 ноември на първия етаж на "Шипка" 6 бе открита изложбата на Елена Камбурова "Магия в театъра" (сценография и костюми). Тя е организирана от Съюза на българските художници и Родопския драматичен театър - Смолян, и ще може да се види до 29 ноември.
Публикуваме думите на Никола Вандов, прочетени при откриването на изложбата.

Казаните на Бога

Първата ми среща с Елена Камбурова е отпреди повече от 20 години. Беше в Смолян и това обяснява интензивността на спомена. Пред очите ми е как млада жена съсредоточено и отнесено извършва някакви магии около три огромни казана в малката градинка пред старата сграда на театъра. Под казаните се подклаждаше огън, над тях се виеше дим, миришеше на борова смола. Минувачите приковано гледаха как жената потапяше някакви платове и облекла във врящите казани, изваждаше от тях нещо тензухено, нещо плетено, нещо димящо, оглеждаше го критично, нещо доплиташе, нещо навързваше, нещо усукваше и пак го потапяше, като непрестанно бъркаше в гърлата на казаните с дървени колове... Жрицата изваждаше нещо оттичащо се от единия казан и го потапяше в другите... Беше примамливо, тайнствено, ритуално, магьосническо. Нещо отвъдно имаше в този стремеж да се надмогне естеството и да се търси невъзможното.
Ето в такива небесни казани, в тези казани на Бога Елена Камбурова преобръщаше безцветния ни живот и пред смаяните ни погледи извличаше златни зрънца театър... Всичко това ставаше пред очите ни, в центъра на Родопите, прочее една планина, която й отиваше.
Така през октомври 1980 година в Смолян се постигнаха невероятните костюми към един от най-добрите спектакли, които съм гледал - "Учени жени" от Молиер на режисьора Любен Гройс.
Мога да ви спестя от времето и да кажа само, че този голям наш режисьор направи пет спектакъла с Елена Камбурова. Това е признание, гаранция за висше качество.
Но ми се иска да допълня нещо. Веднага след работата си по "Учени жени" Любен Гройс публикува две статии в "Народна култура": "Декор с възпитание" (бр. 4 от 23 януари 1981) и, обърнете внимание, "Костюмът - един нов акцент" (бр. 20 от 15 май 1981). Допускам, че важни пасажи от втората му статия са окуражени от работата му с художничката: "Най-активната част от онова, което виждаме на сцената - един ярък материален, безупречно жанрово уточнен костюм"; "Несменяемата коруба, черупката на охлюва е костюмът"; "Костюмът ни дава код, четлива азбука за нечетимото, за онова, което можем само да допускаме"; "Костюмът трябва да облече душата на актьора"; "Костюмът да бъде схващан като костюм-декор, върхова точка в декоративното оформление, е нещо ново..."; "Дрехите на актьора трябва да бъдат истински, и, ако може да се степенува истината, да бъдат многократно истински". Когато пише за тъканта на костюми, Гройс се размечтава: "защо не специално изтъкани или изплетени за случая материи". Последното все пак слага в скоби, защото знае, че друг едва ли ще седне да тъче и плете театрални костюми. Друг - освен Елена Камбурова.
Само в Родопския драматичен театър Елена е художник или художник на костюмите на над 50 постановки! А е работила и в Пловдив, и в София. Пет пъти е работила с Юлия Огнянова, два пъти - с Крикор Азарян; три пъти - с Александър Морфов, работила е с Николай Люцканов, Никола Петков, Иван Караджов, Илиян Николов и други...
Какво остава от един спектакъл? Огледайте се - горе-долу е това. Но не е малко, ако се замислим какво остава от човека?! Сценографските изложби са надникване в пещерите на сенките. Води ни любопитството, но ни човърка и тъгата по пресъхналата, по прекъснатата живост...
Елена Камбурова втъкава любовта си, вплита добротата си, вгражда душата си, взира се напрегнато и с разбиране в недостроения ни свят, за да ни покаже възможната му цялост и извечното му великолепие.
С работата си в нашия театър Елена Камбурова тихо, дискретно и усмихнато ни е изтъкала, оцветила, въобразила много празници. Днес тя прави прекрасно и достойно усилие да ги събере в едно. В един голям празник на българската сценография.
Можем само да й благодарим...