Другата награда
Когато миналата година за пръв път обявиха наградата "Черноризец Храбър", нарекоха я метафорично българския "Пулицър". Днес това не е необходимо. Дори и не се връзва с далеч по-ефективната стратегия "Черноризец Храбър" да се представя като единствената значима българска награда за журналистика. Награда, която се дава хем за изява на свободно слово, хем за българщина и която тази година мина под знака на 10 ноември, който без съмнение трябва да сбира тези две неща в едно. Митологизирането на светлата дата е в ход от доста време, но по време на тържеството в Народния театър наистина се хвърлиха много усилия точно в тази посока. Един-единствен път се спомена, че вече 10 години у нас се връчва национална награда за журналистика - в клипа, представящ номинацията на Ивайло Дичев, присъстваше и миниатюрното инфо, че е печелил и наградата "Паница". Не беше и необходимо повече, защото както зрителите разбраха, основният аргумент за връчването на статуетката (изобразяваща нещо като писец на писалка, нещо като кaлимaвка, но кой знай защо наричана "меч" от представители на журито) беше предполагаемата работа по освобождаването на словото, а не някакви професионални критерии, отнасящи се до качествата на създаваните текстове - например въздействащ стил, яснота, добре подбрани живи детайли, задълбоченост на анализа... Както стана ясно от думите на номинираните, определение като даденото на спечелилия в раздел "Критика" на "Пулицър'2003" - "за филмовите му анализи, носещи интелектуално предизвикателство и доставящи удоволствие при четене", тук не вaжи. И понеже в случаи като този самото описание е вече готов коментар, ще разкажа с думи прости какво се случи вечерта на 10 ноември.
Първо, тържеството бе открито с духов оркестър, който в движение като античен хор изпълни небезизвестното парче "Ветрове". Така беше осъществена жадуваната връзка с традициите. Влизане в историческия (през Лили Иванова към хан Крум) и политическия ("вятърът на промените") контекст, в който организаторите искаха да попаднат. Самата награда носи името на автора на "О писменех", който според сценария на вечерта е първият български деец на свободното слово, тъй като се бил борил срещу триезичната догма - а тази "борба" била първица в по-голямата война за свобода на словото. Пак сме първи в света! Няма как, след като Септемврийскoтo въстание от 1923 г. е първото антифашистко въстание (преди да се роди самият фашизъм), въстанието на Ивайло - първото антифеодално, а стенописите в Боянската църква са Ренесанс далеч преди Ренесанса! Добре, че в журито имаше историци (отличаващи се и с неприкрита политическа смелост), та да сме спокойни, че ставаме свидетели на нови исторически разкрития.
Постепенно "Ветровете" се преляха в някакви дивертименти, изпълнени от оркестъра на Радио "FM+". Това бе интелигентното начало. След това конферансиетата Аня Пенчева и Даниел Цочев представиха 25-те члена на Академията, която тази година изпълняваше ролята на жури на наградата. Сред тях безспорните авторитети в сферата на писането Атанас Наковски, Иван Гранитски, Димитър Иванов, Валерия Велева, както и Марко Семов, Светлин Русев, Антон Дончев, без които, то се знае, не може никое уважаващо себе си жури.
Приветствено слово от президента Георги Първанов, в което се каза, че идеята 10 ноември да бъде обявен за Ден на свободното слово е отлична; че "с оглед на свободното медийно пространство преходът наистина е завършил"; и дори бе направено обяснението, че "името на наградата - "Черноризец Храбър" - трябва да ни напомня, че силната журналистика е една от необходимите предпоставки за развитието на силна българска държава и държавност". По-късно последните думи бяха цитирани като особено умни.
Първият раздел бе озаглавен "Фотожурналистика". Награден бе отново фотограф-трудовак (миналата година Виктор Гилтяй, сега - Цветан Томчев); и отново бе пренебрегната работата на Надежда Чипева, чиито репортажни фотографии не са от горещи точки като бойните полета, но пък винаги са уловили неочаквано състояние и имат характера на психопортрети (да не говорим за комическия заряд в тях - мисля, основната причина те да бъдат ненавиждани от блюдолизците). При връчването на наградата Георги Лозанов произнесе деконструктивистко по дух слово, според което фотографите, общо взето, казват повече от колегите си писачи, но не защото непременно се стремят към това.
Фоторепотерите стоят по-встрани, не са така "съсредоточени", с две думи, без да го каза експлицитно (заради тази дума Академията вероятно би ме признала за нечетивен), според доц. Лозанов те са под по-слаб контрол и някак си казват повече, издават. Фотографията като езиковите грешки на Фройд. Силни думи, само дето не беше предвидено публиката да види отново произведенията на номинираните. Така и не се разбра какво в повече са казали Томчев, Чипева и третият номиниран в тази категория Александър Ашминов от "Автотруд".
След пауза, в която звуча "Любовна радост" на Крайслер (защото според Аня Пенчева любовта е най-важното нещо в живота) и две песни на Ивелина Балчева (в съпровод на китара - Огнян Видев) - уместно подбраните "Я, кажи ми, облаче ле бяло" и авторска песен, в която се казваше, че "Човекът е образ на Бог" и че "В началото бе словото и то е свободно", дойде ред на раздел "Публицистика" ("смятана за класическа" според Аня Пенчева). Миналогодишната носителка Мирослава Баджева връчи наградата на Велислава Дърева за статията й "Съня на будителите", публикувана в "Дума", и обясни, че тук наградата е била най-оспорвана, защото на първи тур "двете дами" г-жа Дърева и Виолета Симеонова от "24 часа" (номинирана за втори път) събрали равен брой гласове - по 10. Излиза, че третият номиниран, Христо Стоянов от "Пари", борсов анализатор, трябва да е бил подкрепен само от предложилите кандидатурата му членове на Съюза на издателите на всекидневници. Велислава Дърева се просълзи при мисълта, че отново е 10 ноември, а в предварително записания клип Виолета Симеонова изрази, предполагам, не само своето верую: "Лесно е да си елитарен, да правиш вестник с бутиков характер". Сигурно е имала предвид "Дневник" и "Пари". Но по-интересен е анекдотът, че г-жа Симеонова с лекота би писала "елитарно".
След "Публицистиката" народняшките класики продължиха с Бокерини или нещо подобно. Камерата отново показа как в публиката Първанов е седнал отляво до Тошо Тошев, а Доган чинно му стои от дясната страна - вероятно по някаква политологическа логика. Два дни по-късно "Труд" коментира, че политиците са седнали до Тошо Тошев, а не примерно той до тях.
Ето го и раздела "Журналистическо разследване". Конкуренцията: Александра Маркарян от "Новинар" (тя била разкрила корупция в образованието - "Хиляда лева за шестица на изпита по литература") и Алексения Димитрова от "24 часа". Печели Христо Христов от "Дневник" за серия от статии, в които герой е Косьо Самоковеца. Не мога да повярвам, че ми се случва - да спечели наистина най-добрият! Както и да е - г-н Христов подчертава, че прокуратурата нехае за сигналите му и пуска лафа: "В България няма мафия, има бизнесмени!". Прав е, само дето думите му май отново ще си останат лекокрили безобидности, шега в рамките на шоуто. И тъкмо си казвам - ега си, наистина спечели автор на безспорни постижения в неговия раздел - трак: обявяват, че тук има и Специална награда! Ей тъй. Не е предвидено по регламент, но понеже има и други достойни, неноминирани... Дават я на Мирела Веселинова и Христо Николов от "Труд", които били разследвали имотите на Царя. Демек, били насочили общественото внимание за дълго (цяло лято) върху този най-важен, изглежда, обществен проблем. По-нататъшен коментар е излишен. Само бих повдигнал въпроса до каква степен "разследванията" и у нас не са по-често поръчкови (едни корпоративни интереси цакат други; измества се фокусът на обществения интерес от болната тема и т.н.). Защото какви разследвания са, щом от тях не следва резултат, не водят до видима обществена промяна в полза на публичния интерес? Бих добавил и учудването си, че не бяха наградени изобретателите на скандала "Чорни пари за "Демокрация", защото това едва ли би било прекалено при положение, че миналата година с наградата си тръгна журналистка, пиарствала за същия този Чорни. Е, може би прекалено скоро гледах по телевизията "Да разлаем кучетата" ("Wag the Dog"). А може би и преувеличавам ролята на Тошовия всекидневник и менажерията му.
Следваше "Суини" от Гершуин, тъй че към класическото и духовитото се прибави и съставката вариативност и игровост. Най-голямата награда "Черноризец Храбър" е в раздел "Цялостно творчество". Състезатели: Коста Андреев от "Земя" и Ивайло Дичев за колонките му в "Сега". Антон Дончев пожелава на победителя, който за него е просто дете на големия му приятел Стефан Дичев, "да държи винаги чист меча на свойто перо". Ивайло Дичев, който получава наградата си от чистите ръце на миналогодишния носител Валерия Велева, заявява, че според него наградите са самовъзникнали от развиващото се гражданско общество, тъй че той гледа на нея като на връчена му от самото него, т.е. от гражданското общество.
И тук имаше непредвидена Специална награда - на покойния Георги Тамбуев за сериите му "Корупция, облечена във власт" (1987) и "Власт, облечена в корупция" (неотдавна). Със сигурност писал по щекотливи теми, за които винаги се е искало разрешение от Службите, журналистът бе известен с оплакванията си, че получавайки малко преди средата на 90-те разрешение за работа с архивите на ДС, влязъл в сградата на въпросните архиви и веднага един полковник му скръцнал: "Ако си мислиш, че ще ти дадем наистина да работиш с документи, значи не знаеш за какво си тук".
Накрая тържеството в Народния театър "Иван Вазов" бе завършено с народни хора, изпълнени от ансамбъл "Росна китка" (не съм сигурен дали не беше прочутото Право хоро, тъй любимо ни от Тошово - на другия Тошо - време).

Йордан Ефтимов


Йордан Ефтимов (1971) е старши асистент по теория на литературата в Нов български университет. От декември 2000 г. също така е автор и водещ на предаването "Книжни тигри" в Radio France International - София.
В текста на нашия автор, посветен на годишните награди на Съюза на издателите на всекидневници в България, покрай демистифицирането на внушението, че "Черноризец Храбър" е единствената награда за журналистика у нас, се промъква друго внушение - че тя е "другата награда", освен наградата "Паница". Длъжни сме да уточним, че знаем за още една награда за журналистика, връчвана от СБЖ (Съюз на българските журналисти), която не е подплатена финансово по разбираеми причини. Има и други награди - Националното радио, например, също връчва своите.
Много и различни медии, много и различни награди за тях, това е залогът за демокрация и журналистическо майсторство, нали, колега?
Всъщност, важното е всеки път (всеки път!!!), когато пишем нещо, да го напишем така, че да е достойно за награда. Което в случая не е очевидно.

Култура