Философия на двойката

"Най-късата сянка. Ницшевата философия на двете" е втората появила се на английски книга от Алинка Жупанчич, най-новото попълнение на Словенската школа (Славой Жижек, Младен Долар). В нея младата авторка си поставя за цел да обърне популярните виждания за Ницше като философ на плурализма, на равнопоставената многоперспективност, на равностойните гънки от актуалности и виртуалности. Според Жупанчич Ницще не е философ на края на големите разкази. За Ницше "нюансът", на който той толкова държи, артикулира не нещо друго, а именно голям разказ. Ницше обаче не е и философ на едното - на едната истина и едната гледна точка. Като философ на пладнето, на времето на най-късата сянка, Ницше е философ на двете, на двоичността, или по-точно на "топологията на ръба като нещото, чиято единствена субстанциалност се състои в разделянето и свързването на две повърхности". Този ръб - тази вътрешна сгъвка на полето на репрезентацията - е концептуализирана от Жупанчич като зев на Реалното, разбрано на основата на Лакан като сляпото петно на реалността, като мястото на онова препъване, което не позволява на реалността да съвпадне сама със себе си и което противостои на идеологически опосредения принцип на реалността.
Жупанчич разгръща своя Лаканиански прочит на Ницше във втората част на книгата си, за да изяви - безупречно и безмилостно - логиката на диагнозата на "болестите на цивилизацията", която първата част на книгата поставя посредством философията на "най-късата сянка". Ако всичко е конвенция, езикови игри, лабиринт от равностойни възможности, Реалното не изчезва, а се отъждествява с реалността. Така изчезва онова отстояние от принципа на реалността, онази готовност този принцип да бъде пренебрегнат дори с цената на опасност и риск, които биха позволили сублимацията. От феномена на заробващото богатство, което превръща свободното време в привилегия на бедните, до феномена "шампанско с транквилизатори", кафе без кофеин, сладкиши без захар, цигари без никотин, секс за здраве - рожба на императива "забавлявай се, но помни, че това убива" - кризата на ценностите днес е анализирана от Жупанчич не като оплакване от липсата на респект към ценностите, а като заболяване на сублиматорната сила. Резултатът е буквалното затваряне на пространството на творчеството.
Стилът на аргументацията на Жупанчич е сдържан и дисциплиниран и в този смисъл твърде различен от все по-небрежната пенливост на Жижек. Като се изключи донякъде колажно построеното въведение, писането на Жупанчич има дори минималистичен привкус. Такава е и мрежата на позоваванията й. Ницще и Лакан, разбира се, малко Кант и още по-малко Фройд, повече Бадиу и един-два пъти Жижек... това е почти всичко. Няма ги обичайните за начинаещите поклони във всички посоки, няма ги благовъзпитаните прегледи на литературата. Малевич присъства с особено сполучливото си опримеряване на минималната разлика - "Бял квадрат на бял фон" - която конституира двойността на едното. Като създател на формата, която отказва да репрезентира, а представлява нов обект, двоящ се сам в себе си (изобразителната повърхност като такава), Малевич дава израз на виждането на Жупанчич - през Ницше - за творчеството като сътворяване от празнотата. Най-сетне Малевич е повече от уместен като патрон на едно философско писане толкова чисто и толкова мощно. Бадиу комай се оплаква в предговора си към френското издание на предишната книга на Жупанчич, че всичките тези агресии, които мисленето изисква, не прилягат много на жената. (Не се свършиха тези оплаквания.) Всъщност да прибавим и това: в словенския език освен единствено и множествено, има и двойно число.

Надежда Радулова

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Alenka Zupancic. The Shortest Shadow. Nietzsche's Philosophy of the Two. Cambridge, Massachusetts: MIT Press, 2003.