Респект към чуждото:
Писането като обществен експеримент
Психомоторно спокоен. Мисловен процес - леко забавен по темп, правилен по структура, със свръхценни идеи за безперспективност. Отрича суицидни намерения и не е суспектен за такива. Памет и интелект - съответни на възрастта и соц. опит.
Психиатричната епикриза на Мартин Карбовски от престоя му в лудница (Обществен експеримент 9) изглежда общовалидно адекватна, така както изглеждат верни компютърно генерираните астрологични прогнози по вестниците. По подобен начин се държат всякакви опити за класификации на писането у нас. Затруднявам се да определя дори кой от пишещите е журналист, кой писател - Карбовски също дълго се колебае и се определя като журналист чак в последните си експерименти. Приемам, че насилствената дисекция на нещо твърде аморфно е безсмислена и затова с любезно любопитство следя всичко, витаещо из публичното пространство - от рекламни слогани през журналистика до литература, прочетена от достатъчно много хора. Въпреки че съм от малкото хора, които се радват на сегашното състояние на нещата (твърде смътно, твърде потенциално, все още лишено от ригидни ориентири и стойности), си давам сметка - амбициозното писане през последните 10 години си е чист експеримент с много, много неясен резултат. Има талантливи копелета, за които писането е естествен придатък на съществуването. За други то е болезнено-противоречиво тайнство, изпълнено с мъчително дълбок смисъл. За трети писането е бачкане, свързано с пренебрежимо дребни зависимости, като цигари, кафе, обстановка. Обаче всеки, който познава тъпото взиране в празен лист/екран, празното превъртане на синтактичните механизми, набега на кухите фрази, развива толерантност и респект към чуждото писане.

Писане и самочувствие

Да пишеш добре в България е трудно по няколко причини: няма как да се научиш, няма с кой да се сравняваш, никой не го очаква от теб. Всъщност, за да пишеш добре в България, се изисква, освен подразбиращите се усет към езика, чувствителност, талант, ерудиция и пр. празнодумия, особено съчетание от самовлюбеност и скромност. Скромност - за да понесеш нищожния ефект и относителната безсмисленост на усилията си, самовлюбеност - за да не се размиеш в зацапания безкритичен пейзаж и да не зарежеш писането.

Отклонение 1: За постоянството

Започнах да мисля за този текст с нравоучителната идея, че едно от основните качества на Мартин Карбовски (МК) е именно това - той продължава да пише. Намирам самолюбиво-скромното постоянство за уважително. То се среща по-често при жените: Елена Алексиева и Ина Григорова проявиха забележително независим дух и нарцистична устойчивост, за да не се задоволят с началните проблясъци на таланта си и с мътното определение за успех. Впечатлението за непрекъснато развитие ги прави много "по-горещи" от твърде рано и твърде стабилно утвърдените Георги Господинов и Алек Попов. Много други пишещи мъже от това поколение, поради непостоянство и талантлива разглезеност, са застрашени от ефимерност.
Сега, за да избегна обзора на поколенческо писане, към който опасно се хлъзнах, ще кажа, че в единия край на оста самовлюбеност-скромност стои безконтролната производителност на профи-графоманиaщината, а в другия - недисциплинираната артистичност на пръднята като пърформанс. Ако наместя Карбовски в тази скала, той клони със сигурност към графо-постоянството на скромните - публичните му изяви да разпъва манекенки и да доказва попиваемостта на тампоните са тотално извън интереса ми. Да произвеждаш по текст-два на месец в продължение на почти 7 години може да е чист професионализъм, може и да е нещо повече.

Книгата "обществен eXperiment" (Сиела, 2003)

Съществената й част са 13 текста, в които МК би трябвало да се разходи по ръба на всекидневния живот, след което да разкаже как се е подхлъзнал и къде е паднал. Такива са само 4 от тях: Хероин, [платена] Любов, Комуна и Лудница. Останалите варират от историческо есе за ползата от стриптийза до етнографско есе за циганите и гонзо журналистика. Нищо лошо - всичките са интересни и достатъчно разнообразни. Около тях има още три пренебрежими разказа - удар под кръста за литературните амбиции на МК; 50-те ключови момента в историята на "егоист" - по-скоро за вътрешно ползване; и винетките на Любен Дилов-син, които не мога да подмина, защото не мога да ги преглътна.

Отклонение 2: суфлето на ерудицията

Карбовски е неприемлив за хора от различни възрасти, защото е арогантен и вулгарен. Аз нямам никакъв проблем с това, защото предпочитанията ми към спецификите на стила и тези на характера са съвсем различни. Намирам обаче за дразнещо лош вкус опитът на Любен Дилов-син да надене помпозна рамка от ерудираност на текстове, напомнящи щанд на месарски магазин. Русо, Пърсиг, Киркегор, Ницше, Кафка, Мане... Текст за това, как авторът се опитва да снима задника на магистрална курва, е сравнен с картина на Мане! (Забележка: последният не е поантилист и не рисува с "точици от четка".) Или пък гонзо фейлетон за журналистите на царската сватба е въведен с "...Марто К. ... продължава да се лута из неокафкианските коридори на съвремието, което неизменно е далеч по-причудливо от всичко, което е можело да хрумне в главата на бледния Франц от Прага"?!?

Автентичният читател

За първи път прочетох и харесах текст на Карбовски още по времето, когато не изпитвах респект към никого и нищо. След 7 години следване в чужбина, София ми изглеждаше като средновековна паланка, асоциална пустош, към която бяха приспособени само кучетата и клошарите. В този смисъл, освен на бодрия тон и уличния език, като напълно автентичен читател се зарадвах на самата себеподобност:
"[София] е Адската чаша - там, където метеорологията и геологията като в пица калцоне са увили нещо, което ти се налага да преглъщаш цял живот." ("Сметта й прилича", е 40)
"Тези хора [Продавачите] обикновено са млади и са там на принципа, че "това не е работа за мене" - е тва ме вбесява най-много: самосъзнанието, че тъпото копеле е създадено за велики дела и е Продавач по някакво нещастно стечение на обстоятелствата, държавата му е виновна и пр. Ами стани шеф на Газпром, датиебамайката, що си станал продавач!" ("Мечешки услуги", е 29)
Чувството за съпричастност е хитра кукичка, на която най-често се ловят любопитни млади хора, ненатоварени с жизнен опит. Те стават предани (по)читатели и ако не ги обиждаш много, верни на навика, ще те четат завинаги. Колкото по-малко жизнен опит, толкова по-автентичен читател - това е ключът и към книгата на МК. Най-интересни са експериментите, чиято тема държиш на поне една ръка разстояние. Ако животът те е прокарал обаче по-близо до лудницата, комуната или коката - просто свиваш рамене - текстът остава отвън, ти - отвътре. Така че Карбовски наистина пише за младите.

Подиграният читател

Нерядко кукичката му попада в собствената си клопка. Очевидно нито авторът, нито читателите му желаят да се дистанцират от текста. Само че, когато прочетат, че "Дебелината носи нещастие" ("Пълен назад", е 56), купища момичета се чувстват гадно изиграни, отхвърлени като (по)читателки и превърнати в посмешище, без въобще да им хрумне, че авторът е прилично дебел и пише за себе си. Но и той не го казва ... " ... дебелото е грозно, както е грозно акнето, космите между гърдите при жената, космите в носа на мъжа, шкембето и при двата пола (при мъжа една идея по-поносимо), хернията, пародонтозата, брадавицата, щръкнала от носа, мензисът и подобни."
"Дебелото е равно на не-секс, колкото и да ви се иска обратното."
"Нормалният вкус в сексуалността е младо момиче без нито един излишен килограм."
За неавтентичния читател, способен да чете от разстояние, остава респектът към чуждото писане и любезното внимание към връстниците.

Въпрос на стил и редактор

Редактор е професия, която все по-рядко се среща в България, особено занимание, което изисква хладен ум, структурален поглед и безцеремонно сръчни (като на пластичен хирург) ръце. Приемам на доверие твърдението: "Съществена част от стила на Карбовски... се дължи на редактора му Цветков" (50-те ключови момента в историята на "егоист"), още повече че самият МК споменава редактора си два пъти в посвещението на книгата. В крайна сметка Карбовски наистина има стил, ясен и отчетлив. Най-доброто доказателство за това е, че е заразителен, поддаващ се на имитация. Повишената острота на езика у читателите на МК е статистически доказуема.

Изплезеният език

Пожелавала съм си две неща да се разпаднат - авиокомпания Балкан и българският език. И двете се случиха. През 1980-те всички хора, които познавах, говореха, пишеха и четяха еднакво. Сега, слава богу, различните хора говорят различно, може би с по-малко думи, но достатъчно разнообразно, за да могат да кажат нещо за себе си, дори и да не го искат. Сега, слава на Ъпсурт, се сетихме, че има софийски жаргон, и слава на Карбовски, че псувнята има и фатическа, а не само вулгарна функция. (Фатическа употреба е, когато при подобни обстоятелства едни казват "господи боже", други - "леле мале", а трети - "ебаси", без никой от тях да има нещо конкретно предвид.) Приветствам цинизмите, инкрустирани в достатъчно орнаментиран стил, "защото свободата на словото не ще молитва, не ще мотика, не ще рецензия - иска Караджата!".
"Полски мишки нападнаха реколтата". Човек чете и си казва:
а) ше нападнат, бах маа му!
б) бахти мишките!
в) бахти реколтата!
г) бахти поляците смотани !
("Фрийдъм оф спийч (език свещени, кой те не руга)", е 15)

Липсващият език

Диалектът е нещо, което повечето хора в България употребяват постоянно, но никъде не си личи. Диалектът не е приоритет само на комиците - говорът на Апостол Карамитев, Константин Кисимов, Руси Чанев е оцветен по особено очарователен начин. Обаче София е пълна със студенти от провинцията, които се срамуват да кажат "обичам тъ", "ми ни знайъ" и не смеят да си поръчат "идно пили", за да не станат ходещ виц. В експериментите на Карбовски, за разлика от българските филми, курвите говорят като курви, циганите като цигани, а "мис Лоич на пието място" - като момиче от Ловеч, без да стават карикатури.
"Куриту ша дой са, да видиш кво става!
Ама Куриту кой е, човек ли е, къде е бил досега, по гората ли се е крил?
Яле го, идва куриту, ама куриту не й чувек бе ... Куриту а да къпим сигантата ..."
(Обществен експеримент 6 - Циганите)

Финално отклонение: илюзията за таланта

Карбовски вярва или се надява, че в някое мазе съществува гениалният неиздаден роман на абсолютно неизвестен младеж ("Всяка неделя", 05.10.03). Това е наивно и ми става драго, че мога да улича тази закоравяла душа в плюшен наивитет - но той все пак си е от студентския град. Аз не вярвам в гениалния роман на 18-годишен пръдльо. Аз вярвам в доброто писане плюс:
1. нахъсени читатели, които ползват литературата: за да прави живота им по-интересен, за тема на разговор, за подразбиращ се месечен разход;
2. нахъсени издатели, които имат нюх, пари, интелект и размах; усет за вкусовете на хората, духа на времето, точния момент и финансовия риск;
3. нахъсена критика, която има огромен авторитет и го размахва арогантно;
4. бесни редактори, които служат за инкубатори;
и други детайли, като силна литературна традиция, развит език, книжен пазар.

Калина Гарелова


Калина Гарелова (1967, София) е завършила НГДЕК (1986) и Атинския университет, специалност гръцка филология (1994). Преподавала e теория на превода, съвременен гръцки и гръцка литература в Софийския университет, била е редактор и главен редактор на "Lettre Internationale", от 2002 киноколумнист на "Playboy magazine". Калина Гарелова е превела на български Епиктет, Никос Диму.
За книгата обществен eXperiment
от Мартин Карбовски