Камерност

Две програми маркираха началото на изминалата концертна седмица. 50-годишнината от смъртта на Прокофиев събра в сонатен концерт камерните двойки Павел Златаров и Марина Капитанова, Лидия Ошавкова и Стела Димитрова-Майсторова. Пространно и напористо прозвуча колосалната Първа соната за цигулка във фа минор на руския майстор. Павел Златаров, който вече няколко сезона е концертмайстор на Софийската филхармония, предпочете за звуковата си концепция за творбата плътността и обема на тона - поддържаше ги през цялото време малко повече, отколкото би ми се искало - особено когато се отнася до части с контрастен характер, които предполагат не толкова еднопосочно мислене. Златаров е чудесен инструменталист с ясна гледна точка за пропорциите и съотношенията в сонатата, за което ценен партньор му беше и Марина Капитанова. Това, което неговият собствен опит ще прибавя нататък, е постигането на по-провокиращо разнообразие на идеи в процесуалното изграждане на фактурата, идеите, които ще допринесат към обобщения звук на творбата в нейната интерпретаторска история. Съвсем различен подход към шедьовъра показаха известните дами на концертния подиум - Ошавкова-Димитрова. Ре-мажорната флейтова соната, оп. 94, бе изведена в красива със семплата си елегантност линия; с играта на светлосенки, която бе детайлно "разработена" от двете изпълнителки. В тази игра взаимодействието между тях бе съвсем естествено, гъвкаво и пластично; едно взаимодействие, в което клавирният звук градеше и редуваше пространства за тембристата лирика и ритмичните формули на "небесния звук" на флейтата. Нюансите на общата инвенция в тази насока пробягваха през чистотата и прозрачността на формата, което естествено допринесе за по-богато и смислово уплътнено прозвучаване на творбата. Беше стилно, красиво и с личен, индивидуален поклон към традицията!
Тенденцията към преобразуване, преинтерпретиране се очерта още по-релефно на рецитала на виолончелиста Анатоли Кръстев с участието на пианистката Роксана Богданова. Известният ни инструменталист бе избрал изпълнявани от него творби - Сонати от Кодай (соло оп. 8), Дебюси, Шеста солова сюита от Бах и собствена транскрипция на "Песен" от Владигеров. Отдавна Кръстев е заявил в концертите си, че търси препрочита на познатия му вече текст предимно по посока на звуковата трансформация в контекста на съвременната изпълнителска практика. Което създава възможност за слушателя да следи преобразуването на тембъра, провокиран да отгатва личната визия на изпълнителя тъкмо чрез пластовете, които сякаш се преподреждат във времето и пространството в концертното представяне. И съпоставяне. В този смисъл двете сонати на Кодай и Дебюси, създадени в една и съща (1915) година, ни въведоха чрез интерпретацията на Кръстев в същността на европейската звукова парадигма на времето; в творбата на Кодай перипетиите на звука обхващаха с лекота инструменталните задания на автора и сякаш ги пренареждаха смислово - докоснати от трепетите на една нова поетика, на едно постромантично обръщане на рапсодичността. Кулминацията на енергийния поток във финала сякаш намери своето реално уталожване в началото на Сонатата от Дебюси - с тихия, означен от допълващи се фрази-реплики диалог между пианото и виолончелото. Такова едно впечатление може и да се стори странно на любителите на завършената формална логика; но то се породи вероятно от философията на събирането на тези произведения в едно време и едно пространство. Тук към нюансите на "музикалното слово" се прибавиха и елементите на ироничното, което във втората част на Дебюси доминираше чрез неусетните, но маркиращи изложението смислови "акценти" и се уталожи в изисканата "френска" детайлизация на последната част. Може би идеята на Дебюси за стилизация на старинната френска соната в тази творба е породила идеята на Кръстев за бароковото продължение на програмата на концерта с Шестата солова сюита на Й. С. Бах, изпълнена с многостранен ракурс към същността на съвременната визия за Барока. Тук идеите сякаш изместиха натрупани пластове в съзнанието чрез своеобразната преартикулация на тежненията във формата. И в звукоизвличането. В пространствата за камерно общуване такъв експеримент винаги дава повод за размисъл. И за преосмисляне на слуховите навици.

Екатерина Дочева

Необходим послепис. C тази камерна програма Анатоли Кръстев заминава за Копенхаген; една от интересните за нас идеи там е, че концертът е подкрепен от датската кралица и различни датски фондации като благотворителен за Дома за белодробни заболявания в Котел. Това става с активното посредничество на Клаус Капел - бивш посланик на Дания в България.






Крешендо/
декрешендо