Телевизия ВВТ: self-made

Една телевизия прави себе си (self-made), също както една личност прави себе си: 1) изгражда свой особен образ в очите на другите - потребност от поглед, от това да бъдеш отчетливо забелязан, отбелязан; 2) образът трябва да бъде в синхрон с вътрешното усещане за себе си, да не се разминава с ценностите, от които се ръководи дейността на личността. Престиж отвън и (само)уважение отвътре - това са двете главни социални потребности, ръководещи човека в неговото поведение, това са също така и двата главни фундамента, върху които стъпва идентифицируемото, стабилно и осезаемо присъствие на една телевизия в публичното пространство. Един голям проблем на българските телевизии, особено на новопоявилите се кабелни и ефирни оператори, е тъкмо в това желание не да приличат на себе си, да изграждат свой собствен образ, а да заимстват образ от другаде, да са като БНТ, bTV или "Нова телевизия". Разбира се, има задължителни сегменти при всяка телевизионна програма, но едновременно с това може и трябва да се търси собственото звучене, специфичната багра, която те откроява от всички останали и създава у зрителя чувство за телевизионните акценти, които винаги, когато има възможност, трябва да не пропуска.
За сравнително краткото свое съществуване в българския ефир (от 3 март 2003) телевизия ВВТ успя да стори тъкмо това - да се сдобие със собствена физиономия. Дори и само заради това, че лицата й смениха по-безличното и твърде сходно с БиТиВи и соковете БиБиБи обявление БиБиТи с по-дългото, но и по-отчетливо "Балкан Българска Телевизия". Е, и тя е препълнена с чужди продукции, преди всичко филмови - сериали, игрални и документални, но и тук тя успя да запълни една ниша, болезнено усещана на българския тв пазар. Иде реч за почти пълната липса в ефира на българско и източноевропейско кино, каквото "червената" телевизия излъчва със завидно постоянство един път седмично (тук, за да бъда справедлив, трябва да отбележа станалата видимо по-добра филмова програма на Канал 1, в която, заедно с филми като "Кабаре" и "Да разлаем кучетата", видяхме и "Брат" с трагично загиналия Сергей Бобров-младши). Всяка сряда под рубриката "Българска филмова класика" ставаме зрители на легендарни български филми, тази седмица това беше творбата на Веселин Бранев "Хотел "Централ", а всеки понеделник има още по-голяма вкуснотия - в рубриката "Славянско кино" гледаме феноменални руски филми. "Андрей Рубльов" на Андрей Тарковски, "Мимино" на Георгий Данелия, "Иди и виж" на Елем Климов, през отминалата седмица "Извисяване" на Лариса Шепитко, тази - "Свой сред чужди, чужд сред свои" на Никита Михалков. Въобще истински пир за всеки, облъхнат от човечността и неистовостта на руското кино. Не зная обаче защо ВВТ се ограничава единствено с руски филмови архиви, както и защо рубриката е наре(о)чена само за "славянско кино" - руско, полско, бившите югославско и чехословашко; сред другите източноевропейски кинематографии има също великолепни заглавия, които всеки влюбен в седмото изкуство би изгледал отново с неподправено удоволствие.
Но ВВТ не е единствено претенция да запълва филмовите ниши на другите телевизии, тя има и достатъчно свои талантливи предавания. Сред тях като най-сериозно се откроява публицистичното "Никъде другаде" на Галя Горанова, макар с малко повече от нужната пресоленост в пристрастията, отколкото позволява обективният вкус. Предаването обаче прави страхотно добри документални филми-портрети (като например за Едвин Сугарев и неговото пребиваване на Камен бряг), както и по отношение на своите гости е достатъчно креативно и оригинално, без да се впуска в тривиалните покани към действащи политици. Любопитно за гледане е и неделното "Балканите отблизо", което се опитва да запълни бездната от безразличие и дори враждебност, избухваща от време на време към съседите (наскоро това се случи спрямо Румъния, с която бяхме опаковани в един пакет за влизане в ЕС). "Телеутро" също е доволно нетрадиционно, особено с вниманието си към най-новите събития в българската култура (когато писах този материал, в студиото беше Петър Чухов - един от наградените от Корпорация "Развитие" в конкурса за нов български роман за ръкописа "Снежни човеци"). Въобще ВВТ има нюх за значимостта на българското и може би точно заради това понякога се усеща, че притежава определени политически симпатии към левите идеи и техните партийни носители. В което, разбира се, няма кой знае колко лошо, въпросът е това да не се поднася скришом, манипулативно, а да се заяви достатъчно категорично.
ВВТ обявява, че: "Славянската и християнска православна принадлежност и ценностна система, икономическите и политическите отношения с народите, имащи същата култура, религия и традиции, ще заемат базисно място при разработването на цялостната програма на телевизията." Една важна смяна на телевизионната опция, досега взряна в англоезичния свят до степен на прекаленост. И съвсем не случайно, поне според мен, БиБиТи избра такава абревиатура, която да е близка до тази на може би най-силно фасцинираната от англосаксонската култура българска телевизия БиТиВи. БиБиТи като БиТиВи, Манджуков като Мърдок - след като вече имаме и такава противопоставеност в телевизиите, чудно ли е, че то представлява и главната разделителна линия, "синята линия", пресичаща двете толкова различни части на българското?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин