Българо-американска българистика
Наскоро в САЩ (Кълъмбъс, Охайо) се проведе Седмата конференция на американски и български учени в областта на хуманитаристиката, които се занимават с българистични изследвания. Тя отбеляза и 30-годишнината от първата подобна среща, състояла се в Медисън, Уисконсин, през 1973. Следващите са във Варна (1978), Бостън, Масачузет (1982), Смолян (1987), Питсбърг, Пенсилвания (1994), Благоевград (1999). Домакин на конференцията през тази година беше щатският университет на Охайо - един от най-значимите научни центрове в света за изучаване на средновековните славянски текстове. В неговата т. нар. Хилендарска стая (част от централната библиотека на университета) на разположение на изследователите са фотокопия от всички книги, съхранявани в хилендарските манастири, и още няколко подобни колекции, а също така и съвременни публикации от цял свят. Но департаментът за славянски и източноевропейски езици и литератури към университета развива много по-широка дейност от изучаването на средновековието. Като се прибави фактът, че президентът на Асоциацията за български изследвания в САЩ - проф. Чарлз Грибъл - е преподавател в същия университет, става ясно защо конференцията се проведе на място, където може да предизвика естествен научен интерес.
Университетът е създаден през 1870, като правителството е предоставило земя (и днес значителна част от града е университетска територия, дори той има свое летище) срещу задължението да се обучават безплатно всички желаещи от щата.
В конференцията взеха участие с доклади близо 70 души от САЩ, България, Канада и Норвегия.
В последните срещи на българските и американските българисти темите и теренът за научни изследвания е значително разширен. Изследователите търсят и пресечната точка на българо-американските отношения и връзки през годините.
Сигурен съм, че по-голямата част от докладите биха заинтересували читателите на в. "Култура", но те ще трябва да изчакат евентуалното издаване на сборник с материалите и да ги четат на английски. Все пак си позволявам да маркирам някои от темите, които по-пряко засягат изкуството, като отново следвам хронологията на конференцията. Яна Хашъмова си задава въпроса дали нашият театър търси себе си или аудиторията, Ингеборг Братоева разглежда новата идентичност на българското кино през последното десетилетие. Александър Янакиев изследва присъствието на американските късометражни филми от 1909 до края на немия период в България. Жозеф Бенатов поставя Йордан Радичков в контекста на новата глобална литература, Елка Димитрова разсъждава върху глобализацията - от утопията до прагматизма, а Морис Фадел - за идеята за национализъм в съвременната българска и американска литературна теория. Джейн Кристенсен е проучила положението на нашите композитори през прехода, Грегори Майерс - влиянието на търновската химнографична школа, а Кристина Япова - църковната музика на Добри Христов.
Разнообразието от теми подсказва, че има обширен терен за българистични изследвания в САЩ и по света, които получават насърчение благодарение на подобни конференции.

Александър Янакиев

Пътуването е осъществено с подкрепата на Националния фонд "Култура".