Грандиозно философско начинание

Нашето време е време на смешение на езиците. Един от големите - и изключително малобройни - български интелектуалци от близкото минало съвсем сериозно настоявал, че е в състояние да разкаже "Критика на чистия разум" на езика на улицата. Един самонадеян студент преди години размахваше из булевардната преса манифеста на вулгаризатор на философската реч. Самото име на философията се вмества безпрепятствено във всевъзможни словосъчетания от типа на "философия на прехода" или дори "философия на фирмения мениджмънт". Модерната философия постепенно заприличва - под натиска на "духа на епохата", но (длъжни сме да го признаем) и със собствено съгласие - на словоблудница: на езика й говори всеки (квази-) интелектуален сладoстрастник; тя с охота проговаря езика на насилниците си.
Разбира се, този говор е сприхав и скороречив, звученето му е в сото воче. Допускам, че някъде дълбоко в себе си той ясно съзнава престореността и подмяната. Ала в суетата си би желал това, което знае със сигурност, да не стане известно на другите. Фалцетът е извратен звук, но звук, който заглушава останалите. Наистина, доминирането му предполага и още едно допълнително условие: нашата невнимателност, преситеността ни от неизброимите модулации, закърнялата ни способност за различаване и подреждане. И когато това условие се изпълни, всяко разсъдливо говорене се превръща в комичен гег от епохата на нямото кино.
Казвам всички тези безрадостни думи от страх. От страх да не би безгласно да ни отмине едно - няма да се поколебая да го нарека така - от най-значимите събития в историята на не особено богатата, не особено продуктивната и не особено ярката българска философска книжнина. Трудно ми е да преценя, доколко читателят е в състояние да си даде сметка за грандиозността на начинанието. Създаването на философски "лексикон", особено в една лексикално неукрепнала среда, в която преводачът на философски текстове нерядко е изправен - поради недоимък - пред изкушението на словотворчеството, понякога надхвърля потенциала и на многолюдни изследователски "колективи".
Книгата, която стои пред нас, е дело на един само човек. Самата мисъл изглежда непоносима: да разговориш оня език, който съставлява твоя професионален, но и - по-общо - твоя автентичен жизнен слог, при това да го разговориш така, че той да прозвучи не само в емпиричната си уникалност, но и в нормативността си, като естествения и тъкмо поради това задължителен език, на който говорят философите. Една, без съмнение, репресивна претенция. Претенция, която въвежда репресията на смислеността. Ти имаш правото да говориш всички езици човешки, ала понечиш ли да говориш философски, неизбежно си длъжен да говориш "от знание" или - нека го кажем дори малко по-претенциозно - "от истината", "от пълнотата на смисъла". Философската реч - такава, каквато тя трябва да бъде - е реч-със-знание, изричане-на-истина. Тъкмо поради това терминологичните й граници е невъзможно да бъдат условни, тъкмо поради това нейна модалност не може да е "либералната" оптативност. "Трансценденталното" не е само по-изящният, по-прекраснозвучният изказ на "трансцендентното". Тези две понятия означават различни неща и за да бъде речта ни значеща, ние сме длъжни да удържаме в ума и в думите си тази разлика. Това трябва да бъде казано от някого с достатъчна категоричност. Още по-добре е то да бъде показано. Сашо Марков си е позволил лукса да стори и едното, и другото. Не е лесно да се прецени кое е по-впечатляващото в този удивителен текст - огромната, почти нечовешка ерудиция, проницателността на умния поглед, дисциплинираната лаконичност на изложението или деликатно внушаваната сериозност. Не е лесно и да се предугади каква ще бъде съдбата на тази книга. Нейното "тяло" внушава усещането за ординерност, за епизодичност. Нейният автор е "периферен", нестоличен. Толкова по-зле за нас, ако се оставим да бъдем заблудени от подобни привидности. "Философски лексикон" на Сашо Марков е уникално творение, събитие от величина, каквато ние често съзнателно си забраняваме да допуснем - от тщеславие или от неудържимото самолюбиво желание да останем дистанцирани, иронични, модерни. "Лексиконът" е случване от рода на ония, които понякога можем да изброим на пръстите на едната ръка. И ако думите ми звучат по-патетично, отколкото "е редно", то това е дори не толкова за да изразя искрената си възхита от едно изключително дело, колкото за да не пропуснем поредния шанс да съберем разложената в диспозиции наша човешка позиция и да превърнем рапсодията от впечатления в продуктивна и екзистенциално значима каноника на ума.

Цочо Бояджиев





Сашо Марков. Философски лексикон. Първо издание. Издателство Слово.
Велико Търново, 2003.
Цена 8 лева.