Макбет-хроника
"Макбет" е подходящо заглавие за откриване на оперен сезон. Миланският театър "Ла Скала" го е използвал с тази цел три пъти през последния половин век. Тяхната традиционна дата е 7 декември (денят на Сант` Амброджо - покровител на Милано). Засега периодиката е на всеки 22-23 години. Фактите са: 7.ХII. 1952 с Виктор Де Сабата и Мария Калас; 7.ХII. 1975 с Клаудио Абадо, Пиеро Капучили, Шърли Верет и Николай Гяуров; 7. ХII. 1997 с Рикардо Мути, Ренато Брузон, Мария Гулегина и Роберто Аланя. Логично е да се прогнозира, че следващата дата, когато "Макбет" ще открие тържествено сезон на "Ла Скала", се пада към 2020. Пренесени на родна почва, подобни закономерности ме карат да вярвам, че след три десетилетия, броени от момента, "Макбет" на Верди би могъл да има своята трета софийска постановка. Първата е била през 1973. Осъществили са я визуално Михаил и Ани Хаджимишеви, а музикално - Асен Найденов, Никола Смочевски и Юлия Винер. Паметливи свидетели въздишат носталгично по онези златни години на националния ни (тогава - просто народен) оперен театър. Днешното му битие навявало мисли за упадък и разруха. Може и да са прави...
Съдейки новата италиано-българска продукция на Софийската опера с премиерна дата 15 ноември 2003, не смятам така. Средства са намерени. Не ги е отпуснал с великодушна щедрост републиканският бюджет. Той покрива едва-едва щатните заплати и дотук. Директорът г-жа Христина Ангелакова знае как се осигуряват спонсорските пари под патронажа на италианския посланик в България Джан Батиста Кампанола.
Sua Eccelenza присъства на събитието и държа реч, както си му е редът след двата химна - българския и италианския. Изсвири ги оперният оркестър под диригентството на Владимир Гяуров.
Sua Maesta или по-скоро Eccelenza, както знам, че според протокола се титулуват премиер-министрите, също почете премиерата от I балкон заедно със съпругата си Доня Маргарита.
Достатъчно по светската част.
Залата беше пълна. Сцената - също. Понякога дори прекалено. Явно режисьорът Пламен Марков се е стремил да уплътни максимално всеки Вердиев симфоничен епизод. И краткият прелюд, и по-дългото оркестрово встъпление към сцената със сомнамбулизма на Лейди Макбет в IV действие бяха населени с крилати ефирни създания - шест балерини. Бяха облечени. Жалко... и странно...
Дали едната гола музика е твърде недостатъчна за съвременния оперен зрител, та има нужда да му се онагледи и доизтълкува? Сякаш посланието бе осветлено при появата на същите момичета с крилца, когато главният герой припадна след призрачната серия в III действие и вещиците хорово призоваха "горски феи и русалки ... да укрепят духа и сетивата на Макбет, като духнат върху бледото му чело..." Използвам поетичния български превод на либретото, прожектиран върху екран над сцената.
Поздравления за хореографията на Светлин Ивелинов, особено там, където нямаше разминавания с авторските ремарки! Дарина Бедева като богинята на нощта и чародействата Хеката беше чудесна. Балетното решение на баталната сцена в IV действие ми се видя фарсово-гротескно. Тенорът Бойко Цветанов (Макдъф) със свирепо изражение премина няколко пъти отляво-надясно и обратно на фона на елегантно приклякващите и жестикулиращи танцьори. Иначе си изпя арията "Ah, la paterna mano" блестящо и получи заслужен аплауз от публиката. Тя ентусиазирано прие Банко на баса Светозар Рангелов, комуто според мен все още не достига кантиленно великолепие за широките вердиеви фрази от рода на "Duncano, il mio signor." Там ненадминат модел е разкошният Николай Гяуров. Неговият син Владимир Гяуров показа отличен усет към стила на ранния Верди. Оперният оркестър му беше подвластен и реагираше адекватно на редица интересни музикантски идеи. Известно разклащане в началото (нормално за премиерна треска) и на моменти звуков дисбаланс не накърниха общата удовлетворителна картина.
Двамата протагонисти бяха италианци. Баритонът Паоло Руджеро пя изнесено и вибрато, без да има подходящия тембър за вокалната партия на Макбет. Най му се удаде сцената с привиденията, при все че те се появяваха асинхронно и броенето на кралската верига произведе комедиен ефект. Останах с впечатлението, че героят не коментира видяното, а някак го предчувства. Съмнявам се да е било нарочно търсено. Малко закъсня и припадъкът, вече обявен от вещиците. Голямата изненада беше вмъкнатата предсмъртна ария на Макбет, която Верди сам е премахнал в окончателната си редакция. Присъствието й щеше да е оправдано, ако постановката следваше изцяло първоначалната, флорентинска версия на творбата. Много добър неин анализ с автор Жил дьо Ван е отпечатан в програмата, където могат да се намерят още режисьорски размисли на Джорджо Стрелер, статии на Виолета Дечева и Елена Драгостинова, пълният текст на либретото в оригинал и в български превод, синопсис (кратко съдържание), биографични данни за постановъчния екип и едно приложение заради промяна в състава.
Ангажираната за премиерата Мариана Цветкова бе заменена форсмажорно от Алесандра Реца. Любима познайница на софийската публика, която я е аплодирала и в "Мария Тюдор" на Гомес, и в "Дон Карлос" на Верди, и в "Андре Шение" на Джордано, младата 28-годишна италианска певица не само "спаси" положението по бляскав начин, но вдъхна надежда, че от нея в бъдеще може да се очаква много. Веднага стана ясно, че за Реца изключително трудната партия на Лейди Макбет не е проблем. Има я стабилно овладяна в репертоара си. Играла е ролята в три от по-малките италиански театри - Пиаченца, Модена и Виголено (там се провеждал фестивал, организиран от фондацията "Тосканини", научих). В София на 15 ноември Алесандра Реца беше molto brava, дори не си спести репризата на кабалетата "Or tutti sorgete", както правят повечето нейни колежки. Комплименти! Не се вживяваше прекомерно в образа, което често пречи на вокализирането. Мога да й пожелая и повече ярост в колоратурите, по-пестеливо използване на щриха staccato или уплътняване на ниския регистър. Но това - когато му дойде времето.
Оглеждайки дотук написаното, забелязвам, че съм пропуснал сценографа Салваторе Русо, а не бива. Неговите цветови и други внушения са плюс за новата софийска постановка на "Макбет".

Пламен Петров