Българският поет в Париж
На 18 ноември т.г. в подземието на изящна книжарница на бул. "Монпарнас" се проведе френско-българска поетическа вечер.
Кирил Кадийски, най-превежданият - заедно с Йордан Радичков и Николай Кънчев - български автор във Франция, представи деветата си книга на френски: двуезично издание, украсено с божествените парижки фотографии на Лоран Мале.
Луксозната книга, публикувана в голям формат и с цена 20 евро, е издадена съвместно от Кирил Кадийски ("Нов Златорог") и парижкото издателство "Фата Моргана". Тя се ползва с подкрепата на Министерството на външните работи на Франция и на отдела за сътрудничество и културна дейност при Френското посолство в България. По думите на поета, стиховете са писани преди двайсетина години. Носят "туристически заглавия", но развиваните теми са по-скоро умозрителни, вечни. Преводачката Силвия Вагенщайн навярно е двуезична: преводите са доста сполучливи.
Търговският успех на Кирил Кадийски във Франция доказва три неща.
Първо: за да пробие един централноевропейски автор във Франция, той трябва да е много добре запознат с френската литература и с това, което се харесва тук. Не е съвсем вярно казаното от него в "Арс Поетика" - че чуждото признание в Париж е лишено от всякаква корист. Ако е лишено от корист, то не е лишено от предразсъдъци. Както казва Ален Боске, "тревожната чувствителност на Кирил Кадийски е безспорно най-близка до нашата" ("Нота бене"). С други думи, от централноевропейски автор се очаква съвсем същото, както и от френския. В противен случай френската публика може да се заинтересува само ако политическите становища на автора го правят интересен за обществеността. Невероятният успех на Милан Кундера е живо доказателство за казаното дотук. Кадийски много добре го е разбрал, и затова той не пише за своето село Ябълково, Кюстендилско, а пише... - за Париж.
Второ: всеки автор, решил да покори сърцата на френската публика, трябва да говори френски - както Милан Кундера или Исмаил Кадаре. Едно от нещата, които ограничават успеха на Йордан Радичков, е това, че той не владее западни езици - което му пречи да завърже лични контакти с френски автори и критици.
И последно, успехът на Кирил Кадийски опровергава налудничавото становище на Стоян Вълев (автор на "Българският Декамерон"), че отсявката на българските автори в чужбина се прави от културни аташета. Аз досега българско културно аташе да организира културна среща не съм виждал... Всеки автор се бори за оцеляване с личните си приятели.

Париж

Атанас Попов