(Де)мистификации на съществуващи обекти
               

В АТА център/Институт за съвременно изкуство Правдолюб Иванов показва "Съществуващи обекти". В основата на изложбата, мистифицираща реалността, стои особеното виждане на автора за неочакваните страни на тривиални предмети от ежедневието. Т.е. обектът, сведен в чисто предметната му функция, изчистен от паразитиращите смисли и конотации на неговото битуване в изкуството след 1913 г. и "ready-made" на Марсел Дюшан.
Странните "съществуващи обекти" на Правдолюб Иванов населяват галерийното пространство по най-различен начин. Част от тях - като рисунки, изобразяващи например молив. Или електрически контакт, прикрепен към дърво. Тези повече или по-малко разпознаваеми предмети, рисувани с компютър, са, от една страна, тавтология на реално съществуващи неща, но от друга, подсказват особено отношение към тяхното приложение. Липсата на фон ги абстрахира от средата, в която реално функционират и им придава абсурден вид, а догадките за куриозната им употреба са смущаващи. Така те се превръщат в странни, неясни, необикновени знаци, формиращи собствен контекст.
Рисунките съседстват с фотос на фигура, хвърляща топка за боулинг, изрисувана като око. Сред всички вероятни асоциации, които предизвиква фотографията, първо изникват всякакви метафорични представи, свързани с гигантско око. После погледът потъва в ефектността на рисунката, почти халюциногенна, и накрая се "разтваря" в обичайното предназначение на боулинг топката.
На земята се простира пътека, върху която са стъпили "в крачка" чифт домашни пантофи. Двете половини на пътеката са разместени надлъжно, сякаш се приплъзват едновременно с хода на движението. Т.е. "вървят" заедно с пантофите. Тази инсталация е особено свидетелство за присъствие - не толкова за материален образ на отсъстващата фигура, колкото за наличието на аура, която въздейства на физическото пространство около себе си.
Много по-"плътен" от тази гледна точка е образът във фотографията на кран за чешма с надпис "Concept". Произведението се заиграва с отношението изкуство-реалност - колкото лаконично, толкова и подвеждащо.
Може би най-натрапчиво присъстваща в пространството е инсталацията от значителна маса кабел, висяща от стената и осигуряваща електричество за една-единствена крушка. Творбата е хипербола на настъпателното изобилие от материал... и поредна клопка за възприятието.
В изолирано пространство върху купчина от книги е разположен апарат, който прожектира диапозитив на коридор с безразборно нахвърляни в дълга редица обувки - по една от чифт. Върху изцяло черната стена само полето, в което се помества изображението, умишлено е оставено бяло и напълно следва деформацията от изместения ъгъл на прожекцията. Това допълнително обособява фотоизображението, то придобива стойност на имагинерен образ и дистанцията между него и книгите се увеличава. Създава се празнота - дефицит на информация, и същевременно се отваря пространство, в което зрителят проектира догадки, интуиции и смисли.
Напрежението от редуването на материално наличните обекти, на фотографските свидетелства за тяхното съществуване и запечатванията им в рисунки подвеждат възприятието на няколко нива. Съотношенията между плътност и празнота създават особени връзки между предметите, които неизбежно упражняват влияние върху зрителя. Някъде липсва видимата част от замисъла - дотолкова осезателно липсва, че се превръща в своеобразна негативна презентация.
При всеки случай "съществуващите обекти" в изложбата са забавни. Специфичното за автора чувство за хумор обгръща лаконичното им "дълбокомислие" и засилва неговата провокативност.

Вяра Млечевска