Гневни художници
срещу учебникарския хаос
Цвятко Остоич: Напоследък се спекулира, че пазарът трябва да решава всички проблеми, свързани с учебниците. В случая обаче категорично не става въпрос за свободен пазар: първо, родителите купуват задължително тази книжнина, второ, държавата облага издателя й с 20% ДДС, и трето - липсва какъвто и да било пазарен механизъм при реализиране на тиражите. Учебниците са най-печелившият сегмент от книжния пазар: става въпрос за мощни издатели, сигурни тиражи и... Да, интересите в този бизнес постоянно се преплитат с интереси на определен кръг чиновници в образователното министерство. Единствено с това си обяснявам нежеланието на институцията да промени нещата по начин, по който самата тя да излезе чиста от ситуацията. Колкото по-малко доказана намеса на министерски чиновници има в една процедура, толкова по-добре за ведомството. Виждате какви дела се завеждат непрекъснато срещу него... У нас продължава да се води спорът за значението на дизайна в книгата. А учебникът е синтетичен продукт, в който текст и изображение не могат да бъдат отделяни механично, както продължава да се прави; намесата на съвременния дизайнер в книгата не е декоративна, а в учебника тя обслужва конкретна методология: затова ние заставаме зад по-достъпна и атрактивна визия, която може да спечели децата за обучението. Специално за буквара тя е преобладаващата част - ако не е добър, губят всички.
Борислав Кьосев: Признавам, правили сме доста книги, но букварът се оказа най-тежката за решаване графична задача: трябваше да измислим такава система, в която нещата да са ясни най-вече за децата.
Марин Бодаков: Кои са най-фрапантните случаи на неразбиране, че текстът и изображенията в учебника са като двете страни на лист хартия?
Борислав Кьосев: По-миналата година трябваше да правим Музика за първи клас, а там децата не учат ноти, те дори не ги виждат. Слушат музика, но не могат да им бъдат поднесени имената на произведенията и авторите им, защото първокласниците не познават буквите. С колегата Остоич решихме, че не бива да слагаме пиктограми, защото това е абстрактно мислене на по-високо ниво и излишно би обременило децата.
Марин Бодаков: И как това беше посрещнато от музиколозите?
Борислав Кьосев: Авторският колектив беше на същото мнение и учебникът стигна до процедура в министерството. Тогава в рамките на конкурса можеха да се правят препоръки. За да бъде одобрен учебникът, трябваше да се съобразим с препоръката на един от оценителите по съдържанието - в учебника да има индикация за действията, които ще извършват децата в учебния час. Фактически изискването беше да въведем пиктограми. Противно на собственото си убеждение, бяхме длъжни да направим този компромис. Искам да покажа как оценяването може да повлияе върху качеството на продукта. Веднага се усети проблемът, че хората, които оценяват съдържанието, и тези, които оценяват визията, не се допират. Те не са заедно на една маса.
Марин Бодаков: Буквално или принципно?
Борислав Кьосев: И двете. Понеже - според авторите на Наредбата за оценяване на учебници и учебни помагала, - визията и текстът имат малко допирни точки, оценителите по съдържание и графичен дизайн взимат решенията си поотделно, без да се запознаят взаимно с аргументите си. Случва се и друго. Да си представим два проекта, които имат сходна визуална идеология, но и се различават помежду си. При журирането се получава така, че колегата, който оценява единия проект, е казал: "Учебникът минава." Колегата, който е оценявал другия, обаче е казал, че той не може да мине. Близката визия не винаги е гаранция за еднакво качество. През 2001 година, когато около учебника на Владимир Атанасов, тогава вече министър, се завъртя "голямата история", министерството веднага започна да подхвърля към Съюза на художниците, че от страна на художниците е имало преднамерено и субективно оценяване, изтъквайки друг подобен случай. СБХ предложи нашата част от комисията да бъде по-широко представена с аргумента, че трима души очевидно са малко, за да осигурят обективността в оценяването, а по-голям брой експерти могат да гарантират безпристрастност на решението. Даже и да предположим, че има някой, който преднамерено лобира за конкретен учебник, той няма да може да се наложи над останалите. В предложенията си стигнахме дотам, че двете комисии да се съберат заедно и общо да претеглят кои от учебниците стават и кои - не. Представете си следното: комисията по съдържанието казва: "Тези два или три, или пет учебника са много слаби по съдържание. Този е най-добрият." Тогава има смисъл да се търси баланс и другата комисия да прецени, ако има някакви недостатъци по нейните критерии, то дали те са достатъчно силно аргументирани, за да бъде отхвърлен учебникът с категорично най-доброто съдържание. До този момент обаче министерството не възприема тази идея.
Марин Бодаков: Как реагирате на идеята на министър Игор Дамянов с министерството да контактуват директно авторските екипи, а впоследствие от образователното ведомство да бъдат организирани търгове, на които да се явяват издателите?
Цвятко Остоич: Това ми се вижда направо несериозно. Издателят е продуцент на учебника, той не само организира тиражирането и разпространението, но и създаването на продукта още от първоначалния замисъл, както и финансово обезпечава целия издателски процес, включително и тромавата и скъпоструваща процедура по оценяването. Какво се получава? Министерството се мъчи от година на година да завиши изискванията към издателите за участие в процедурата, респективно към всички автори, и да си улесни работата. Първоначално пред него се представяше корица, цветна разпечатка на две коли, ръкопис и приложен илюстративен материал. Предполагаше се, че ръкописът и реално направена част от учебника са достатъчни, за да може експертите-оценители да си изградят мнение дали въпросният учебник трябва да бъде одобрен от МОН или не. Полека-лека министерството реши целият учебник да се гледа във вид на черно-бяла разпечатка плюс една цветна кола. Това значи цялата работа да се свърши. Сега се получи така, че максимумът на учебниците е три, но преди това бройката не беше фиксирана. Това е и хубаво, и лошо.
Марин Бодаков: Защо да е хубаво и защо - лошо?
Борислав Кьосев: Лошо е, защото може да има шест хубави учебника, а министерството ще пусне само три. Може да се окаже, ако наистина някой седне внимателно да разгледа нещата, че тези трите, които не са пуснати, може би са и по-добри от другите. Ако шестте са хубави, нека да минат и шестте. Ако обаче от десет има само един хубав, нека да е само един. Това "три" всички го разбират като точно три. "Не повече от три" и "три" са различни неща.
Цвятко Остоич: Това обаче е закон, който не може да бъде променен.
Борислав Кьосев: А хубавото е, че залогът за издателя е висок. Критериите към него се увеличават. В момента министерството иска учителят да бъде последната инстанция... Но нали всички кандидатстващи учебници трябва да отидат в училищата, а това са страхотни разходи за всяко издателство. Особено за издателство, чиито проект ще бъде отхвърлен.
Цвятко Остоич: Ако минат всичките или по-голямо число от три, то времето ще ги отсее. В един момент ще остане някой учебник, за който ще има все по-малко търсене и издателството ще си зададе въпроса дали да продължава да го печата. Хубавото е, че издателят се състезава с още поне десет проекта и знае, че ако мине неговият, той ще получи една трета от пазарния сегмент. Едно е да минат шест учебника, които се борят за по 10 000 тираж, друго е да минат три, които получават по 20 000.
Борислав Кьосев: Ако учебникът не мине, това е загуба за издателя.
Цвятко Остоич: Е, и за който минава, също е загуба, но тази загуба отива след това в цената на продукта. Измислената от министерството сложна и тежка процедура я плащат в крайна сметка родителите. При това за тиражи, които не играят в реалния пазар. Аз тук ще се върна на закона за трите учебника. Откъде се е появила тази магическа цифра три? Можеха да бъдат пет. Можеха да кажат да е един.
Марин Бодаков: Във вестник "Дневник" беше публикуван текст подписан от Пламен Паскалев, председател на Съюза на издателите на учебници и учебни помагала в България. Той още в първия пасаж цапардосва "Просвета - София" и "Булвест 2000", защото те получавали почти всички одобрения. Кои са другите, които искат да участват в тези работи? Каква мотивация имат всички те според вас?
Цвятко Остоич: Процедурата във вида, в който се проведе тази година, не е гаранция за това, че най-добрите три учебника по всеки предмет са минали. С комисията от експерти се получи един абсолютен фарс - една част от проектите, която бяха отхвърлени на тази процедура, със заповед на министър Игор Дамянов бяха върнати обратно в процедурата за оценяване от учителите. Комисията от експерти се оказа без значение. Това даде основание на всички недоволни от крайния резултат да протестират, а участието на експерти в първата фаза на процедурата само легитимира тази манипулация. Съюзът на художниците се намеси с писмо още при първите изяви на Владимир Атанасов, който на втория или на третия ден, като стана министър, даде изявление...
Борислав Кьосев: Мога да го цитирам буквално. Той каза, че министерството няма да позволи да отпадат прекрасни по съдържание учебници заради лошия им графичен дизайн.
Цвятко Остоич: Ако фразата се обърне по законите на логиката, излиза, че министерството ще допусне учебници с отвратителен дизайн да присъстват на пазара, защото притежават някакви други много високи качества. Съюзът на художниците излезе с протестно писмо до министъра, връчено му лично от председателя на Съюза на българските художници проф. Христо Харалампиев и от проф. Владислав Паскалев от Националната художествена академия, доайен в специалността "Илюстрация и оформление на книгата". Писмото беше оставено без последствия. Доколкото тогава бяха постигнати някакви критерии за качествена оценка на дизайна на учебниците, всички те в оценъчните карти (на учителите) бяха елиминирани. И на експертите по графичен дизайн и илюстрация им бе отнета възможността за професионална оценка на проектите.
Борислав Кьосев: Действителният разговор за качествата на един учебник не може да се състои при сегашните процедури. Защото всеки ще извади аргументи в защита или обратни аргументи, преплитайки двете неща.
Марин Бодаков: Защо става така?
Борислав Кьосев: Не са обществено достояние отхвърлените проекти. Как да сме сигурни, че наистина най-добрите учебници биват одобрени. Може би това е една от причините за редица спекулации по този въпрос. Аз не мога да си изградя мнение дали комисията и министерството са си свършили работата. Да, действително аз не мога да преценя съдържанието, но разгръщайки един учебник, мога да си изградя мнение направен ли е както трябва от художника и има ли необходимите качества.
Марин Бодаков: Значи има преплитане на частния и обществения интерес. Кой го осребрява? Вината в министерството и в неговата намеса ли е? Или то шмекерува, играейки си ситуационно?
Борислав Кьосев: През цялото време министерството не желае да въведе ясни правила, които да важат за всички. Процедурата трябва да бъде максимално прозрачна.
Цвятко Остоич: Всички - и издателите, и министерството - подозират авторите на цялостния продукт "учебник", че търсят някакъв особен интерес. Докато особеният интерес на всички е просто до децата да стигне най-хубавият учебник.
Марин Бодаков: Оценителите пишат ли мотивации защо ги отхвърлят? И публични ли са тези мотивации впоследствие?
Борислав Кьосев: Пишат, но не са публично достояние. В процедурата всеки подозира всеки. Издателите се подозират взаимно, че някой от тях играе нечестно. Пари под масата или кой знае какво друго... Министерството също се страхува, защото мисли, че всички го пързалят - само да си пробутат продуктите. Министърът се среща поотделно с авторите и издателите, недоволни, че техните учебници са отхвърлени... Съюзът на художниците нееднократно пише до министъра остри възражения относно процедурата. Липсва общественият дебат по тази така важна тема, всички да седнат на една маса заедно с министерството, което трябва да инициира този разговор. Да седнат и да измислят процедура, която да е прозрачна и работеща.
Тоня Горанова: Понеже попитахте кой е виновен, за мен има конкретен отговор. Виновно е министерството, защото образованието на нашите деца е държавна работа. Работата на министерството е да организира нещата така, че да се появяват на пазара качествени учебници. А то прави фалшиви наредби една след друга. Човек чете, чете, чете двадесет страници. Накрая нищо не загрява, а там има едни приказки - "Ето, сега ще се гледа текстът, ще се гледа дизайнът"... И когато тази наредба се проиграе, се вижда, че тя не работи.
Марин Бодаков: Има ли специалисти от вашата гилдия, които да консултират писането на такива наредби?
Цвятко Остоич: Само един път, през 2001 година бяха поканени двама специалисти от Съюза на художниците при разработване на наредбата. И това не мина без скандал заради нелоялност от страна на министерството. Оказа се обаче, че има цели две комисии: едната - от професионалисти, другата - от чиновници. Накрая министърът утвърди наредбата, която беше направена от чиновниците и не се различаваше много от предишната наредба. Миналата година беше потърсено съдействието на Художествената академия, но само в частта за Държавните образователни изисквания. Впоследствие обаче нещата, които те бяха представили, бяха преработени без тяхно съгласие. Имаше реакция от Художествената академия, имаше реакция и от СБХ. Някои от нещата се поправиха, някои останаха. Този път, понеже Съюзът не участва пряко в писането на наредбата, той можеше да атакува само тази част от документите, засягаща Държавните образователни изисквания.
Много е важен въпросът с тях. И там ситуацията е много сложна. Едната опасност е общообразователните изисквания да бъдат сведени до купчина от правила, което в крайна сметка ще доведе до унифициране на учебниците. Колкото повече са правилата, толкова учебниците ще стават еднакви и никаква идея, която може да е по-добра, няма да може да си пробие път, защото някой чисто формално ще я отреже. Другата тенденция е общообразователните изисквания да са само някаква рамка, която да не позволи да се правят безумия. Миналата година общообразователните изисквания бяха повече. Сега малко се скъсиха, но какво?... Аз имам чувството, че ако на министерството предложим учебник, който не е вертикален, а е хоризонтален по формат, той просто няма да мине. А защо? Защото те ще кажат: "Ама ние нямаме такава практика! В общообразователните изисквания пише какви формати".
Борислав Кьосев: Тук има нещо друго. Всичко това е смислено, дори разширените държавни образователни изисквания и по дизайн, и по съдържание, стига да бъдат подходящо разработени. А такова нещо досега не е ставало. "Здравно-хигиенни норми" се употребяваше до едно време. След това отпадна, защото очевидно няма разработени такива. Няма разработен еталон за шрифта, по който децата се учат да пишат, което за мен е изключително важно. Много пъти го поставяхме в пространството като сериозен въпрос. Никой не му обърна внимание.
Цвятко Остоич: Такъв шрифт не е разработен по държавна поръчка на българската държава, както се прави по цял свят. Ние сме виждали германска разработка на шрифт за ученици в първи клас, правена през 1968...
Борислав Кьосев: Даже в никакъв документ не е казано, не само за този, но и за печатния шрифт... Нашите учебници, но и всички други учебници ползват за печатен шрифт кирилски вариант на Таймс, по т.нар. руски стандарт. Значи този учебник, по смисъла на това, което пише в държавните образователни изисквания, не е с българска кирилица. Включително и в буквар, на който ние сме автори, но това е по други съображения. Ние смятаме, че този шрифт е по-четлив, затова сме го използвали. Но това също не е изрично казано. Ако бяхме сложили един безсерифен шрифт, каква ни е гаранцията, че в Министерството този учебник няма да отпадне именно заради това? Никъде не е вписано в документите серифен или безсерифен. Понеже инерцията в практиката показва, че се използва серифен, никой не смее да го бутне, без никъде изрично да е указано. Самите преподаватели, или голяма част от тях, твърдят, че на този етап от развитието на децата безсерифният шрифт по-лесно се възприема. Това са проблеми, които си ги задаваме като въпроси, обаче няма кой да ни отговори. Държавата е вдигнала ръце и въобще не се занимава с това. Тя даже не знае за съществуването на този проблем.
Цвятко Остоич: Споменава се като нещо с второстепенно значение. Никаква дискусия никъде не се появява по този въпрос, който за мен е фундаментът на образованието. След като няма стандартизиран такъв шрифт, това означава, че в един момент децата в Пловдив ще се учат да пишат по един начин, в София - по друг. Зависи на какъв учебник са попаднали. Според нас Държавните образователни изисквания трябва да имат силата на стандарт разработен от съответните специалисти.
Тоня Горанова: Във връзка с разширената комисия, СБХ предложи: на открито заседание, на което могат да присъстват и журналисти, двете комисии заедно да обявят кои ще са учебниците, които ще бъдат одобрени и отхвърлени и защо. Тогава процедурата става абсолютно прозрачна. Това и на министерството ще му върши работа, защото никой няма да може да го атакува с презумпцията, че неговият учебник не е минал поради някакви скрити причини. Тогава всички ще чуят защо този проект минава, а този не...
Цвятко Остоич: В документа, който тогава писахме, беше залегнала идеята конкурсът да бъде анонимен. До ден днешен не мога да разбера защо министерството и издателите бяха толкова против идеята. Можело да се познае кое на кого е и т.н.? Но идеята, че анонимността може да бъде нарушена, не може да се вменява в една процедура, докато не бъде доказано, че тя е нарушена. Анонимността за мен има много плюсове и за тези, които оценяват, защото те могат, заставайки зад нея, да не бъдат атакувани. Просто казват: "Аз не знам, че това е твоето" и толкоз... Философията ни беше следната: една служебна комисия проверява по документи дали всичко е подадено, както е по наредбата, затваря учебниците в едно помещение, до което имат достъп само оценителите. След това същите тези служебни лица отново вкарват пликовете с данните на издателя в пакетите, в които са учебниците. Отварят се официално и се известява резултатът. В предишни случаи масово участваха в процедурите и специалисти от министерството, относно което смятам, че е недопустимо. И за тях няма полза от такова нещо. Там има доста сложни отношения. Част от чиновниците в МОН се оказват и автори на учебници. Опасността, че може да бъде опорочена процедурата, е главно в министерството. Другото нещо, което се случи на последната процедура, е, че беше предложена декларация, която всеки оценител трябва да подпише и която е с доста странен правен смисъл. Тя гласи приблизително следното: освен че е задължително човек да няма роднински отношения с автор от екипа или да е участвал в самия проект, той не трябва да има договор с издателство, което би могло да повлияе на решението му. Срещу това Съюзът на художниците също възрази, защото по този начин от процедурата се изхвърлят всички специалисти в бранша. Работейки тази работа на граждански договор, те непрекъснато се намират в договорни отношения с различни издателства.
Борислав Кьосев: Там не пише "издателство, което участва в процедурата", пише "издателство". Ако имам договор, примерно с издателството на БАН, което не представя учебник на процедурата, аз не мога да участвам... Дали тези отношения могат да повлияят на обективността, според мен, е въпрос лишен от правен смисъл. Когато министерството анонсира някаква наредба, издателите мълчат. Издателите надават вой, когато процедурата мине. Надават вой тези, чиито учебници не са минали. Това е логично. Ако аз съм издател и представям три учебника, ако и трите са минали, аз какво ще твърдя? Че процедурата е лоша? Мълча си. Протестират другите. Ако догодина обаче моите не минат или от три мине само един, и аз ще се жалвам.
Цвятко Остоич: Аз мисля, че няма какво да коментираме поведението на издателите. Те са свободни агенти на пазара. Това, което правят, си е тяхна работа. Техният стремеж е да си реализират продукцията и да изкарат максимална печалба. Въпросът опира до някакъв регламент, за да има обществена полза от цялата тази операция. Ясно е, че тази продукция с голямо обществено значение и огромна стойност се произвежда всяка година, мощни фирми работят ли, работят... Никакъв не е проблемът да произвеждат качествен продукт. В това следва да се състои намесата на държавата в лицето на образователното министерство - да организира такава процедура, в която експерти поемат нужната отговорност, за да бъде решен най-после учебникарският проблем. Издателите са длъжни да си гонят интереса, иначе няма да съществуват като търговци. Обществото пък трябва да контролира тази стока, за която всички говорят, че излиза доста скъпо на всяко семейство всяка година... Въпросът за мен не е толкова колко пари струват учебниците, колкото какво получават тези родители и деца срещу тези пари.
Тоня Горанова: Всички протести на ощетени автори и издатели всъщност са продиктувани от личен интерес. Единствен СБХ се стреми не да наложи активно своите интереси, а да постави сам на себе си контрол. Да знаете някой друг да се опитва да го прави? Освен това съществува начин за контрол, който не изисква много средства. Защото досегашните процедури изискват десетки хиляди лева. Това, което нашият Съюз предлага, е голяма комисия, каквато е практиката в цял свят, защото синтетичен продукт, какъвто е учебникът, не може да се оценява посредством механичен сбор от критерии, фиксирани в анкетна карта. Държавните образователни изисквания бяха вкарани от министерството в една анкетна карта - нали така става в последната наредба, която ни размахаха чиновниците. Оказа се обаче, че ако я проиграеш, стига да си спазил шрифт, формат и някои други чисто технически неща, всеки един учебник минава. Т.е., може да мине един учебник, който е безобразен, вреден като качество, вреден като текст, вреден като дизайн и като визия. Той минава благополучно през тази анкетна карта, тъй като изискването за качество от седемнадесет въпроса беше половин въпрос. Когато сумираш накрая нещата, учебниците при всички положения ще минат.
Цвятко Остоич: Проблемът е в това, че някои от показателите в анкетната карта са фундаментални, но други - недотам.
Тоня Горанова: Илюстрацията може да отговаря на съдържанието, но да е направена по такъв начин, че да учи детето на лошо, ако не е направена качествено и със съответната отговорност. Не може да се оценява механично илюстрацията посредством анкетна карта. Това трябва да се направи от специалисти, които да са минимум десет. Хората, които биха влезли в тази комисия, трябва да са с имена, с достойнство, заради които да не може да ги търкаляш и да ги работиш: "Слушай, аз ще ти дам еди-колко си. Работи за моето издателство."
Цвятко Остоич: Беше направен списък от четиридесет имена от Съюза, които да се предложат като експерти.
Тоня Горанова: Неслучайно по целия свят се използва точно тази технология. Не съществува качествено и авторитетно жури, което да е с малък брой хора. И трябва да са хора с име. Като минат процедурите, в пресата излиза, че това бяха този, този, този и този. Тези хора слагат името си и казват: "Аз приех това нещо." Един човек, който държи на себе си и е качествен, трудно ще направи компромис. Пак се свежда до контрола. Нищо не става в тази държава, и където и да е, без контрол, в което и да е малко звено. Ние се борим точно за това - да има контрол дори върху самите нас, за да има качествен учебник. Абсолютно никакви лични интереси. Крайният стремеж е да се получи добър учебник.
Марин Бодаков: Учителите избират ли добрите учебници?
Тоня Горанова: В повечето случаи се оказва, че учителите не избират. Вече се сблъскахме с това. Има учители, с които сме говорили на общи срещи. Те казват: "Ние избрахме този учебник, но нито един не го получи, тъй като директорът каза, че ще работим по други учебници". На много места в провинцията директорът на училището и общината решават кой учебник ще бъде използван. Всъщност става въпрос за издателства, а не за учебници. Преди двадесет години може би имаше една успешна система - учителите се събираха на обсъждания на учебниците през август. Би могло пак да се направи такова нещо. На тези срещи могат да присъстват автори и издатели, медии... Изложба на всички учебници. Оглеждат се, обсъждат се всички и всеки да решава кой какво избира. А не директорът, не е той, който ще реши по всеки един предмет кой учебник е най-добрият.
Марин Бодаков: Има ли корупция в този смисъл?
Тоня Горанова: Всички го признават. Учителите го признават, издателите го признават, авторите - също.
Цвятко Остоич: От самото министерство признаха това нещо. Представителното лице, което дойде в Съюза, каза: "Да, знаем. Има корупция и ние се борим". Но не отговори как. Ние сега засегнахме и въпроса с учителите, които, по смисъла на тази наредба, трябваше да преценяват в случаите, когато има повече от три проекта, кои са трите, които остават, и, ако са повече, кой отпада. Това предполага, че началната комисия от експерти ще си свърши работата, ще отсее в някои случаи повече от три, а някъде няма да бъдат и толкова. На практика се оказа, че те не могат да преценят по съвест по тези документи, с които разполагат, и по правила нещата, както им се иска. Те са принудени да пуснат голяма част от проектите към следващата комисия. Както се оказа, и седемнадесетте проекта, които са били отхвърлени, със заповед на министъра са включени отново в процедурата. Тази година учебниците за втори клас за учениците в България са оценявани само от учители от училищата. Искам да поставя въпроса доколко е разумно да бъде така. Осъзнавам, че ако кажа на всеослушание, че учителите не бива да оценяват учебниците, ще има страшен вой срещу мен, че те реално са специалистите. Само че има една подробност - те не са експерти. Оценяването от комисия от експерти предполага оперативност и решаване по специализирани изисквания в един разумно кратък срок. Взимането на решения от хора, които са практици, изисква в определен срок учебникът да бъде апробиран в системата, за да могат те впоследствие да кажат: "Това ми харесва. Това не ми харесва." Смело мога да кажа, че експертното решение в случая е за предпочитане. Да не говорим, че експерти по дизайн и илюстрация в училищата липсват.
Борислав Кьосев: Никъде в наредбата не беше залегнало по какви критерии и по каква технология тези учители ще решават каквото и да било... Освен това се получи, че през август тях ги няма в училищата. Едвам ги събираха. И в резултат имало огромно количество недействителни протоколи.
Марин Бодаков: 50% недействителни протоколи (според моите източници).
Цвятко Остоич: За какво говорим тогава? Явно е, че тази процедура не работи, а всъщност тя е решила кои учебници да влязат в клас. Има и друг проблем. Има училища в София, които имат двадесет учители по един предмет. Има училища от по-малки селища, участвали в процедурата, където има по един учител. Техните мнения са равнопоставени, което също не би трябвало да е така...
Тоня Горанова: Експертни комисии практически не съществуват. Поне в нашата част за дизайн и илюстрация стои една абсолютно неработеща комисия. Там учебниците преминават 100%. Оттам отиват при учителите, и там - хаос. Когато и едното, и другото звено не работят, кой е този, който е решил кои учебници ще отидат при децата? Кой? Ами то е ясно кой... Работят съвсем други механизми, които нямат нищо общо с качеството, с образованието и с децата. Катастрофа.
Цвятко Остоич: За съжаление, у нас учебникарският проблем се върти около едно нещо - не как децата да получат най-добрия продукт, а кой е взел парите. Това е моето впечатление. Не че това не е важно, но българското общество изцяло игнорира въпроса за качествената страна на тази продукция. Едно семейство може да не си купи художествена литература цяла година, но комплект учебници на децата е длъжно да подсигури. Покупката на тази стока е донякъде принудителна и затова държавата би трябвало да я контролира в лицето на Министерството на образованието. Всички писания в медийното пространство се въртят около въпроса как е станало, какви машинации е имало, колко лошо е било всичко, как някои се били уредили, а други - не. Забравя се да се говори за същественото. Мен не ме интересува дали учебникът на детето ми струва 6.50 лв., дали е на конкретно издателство... Цените на тези учебници са горе-долу еднакви, но бих предпочел да дам пари за по-скъп учебник, за да получа качество. И самите родители нямат право на избор. Каквото им каже учителят... Родителите казват на търговеца на пл. "Славейков": "Искам учебниците на еди-кое си издателство", и нито гледат качеството, нито имат право на преценка. За съжаление, в медийните разисквания аз не чух нито самите учители, нито и родителите. Профсъюзът на учителите се появява единствено когато става въпрос за уволнения и съкращения.
Марин Бодаков: И каква е финалната диагноза на учебникарската ситуация у нас?
Борислав Кьосев: Министерството стои разкрачено между пълния контрол и никакъв контрол. И не може да реши какво да прави.

10 октомври 2003


Тоня Горанова е една от най-значимите български художнички и илюстраторки. Освен с български, работи с немски и японски издателства на детска литература.

Цвятко Остоич (1958, София) е завършил Художествена гимназия и ВИИИ "Николай Павлович" в родния си град. Художествен редактор в ДИ "Наука и изкуство" (1986 -1991). Работи в областта на графичния дизайн.

Борислав Кьосев (1956) е завършил ВИИИ "Николай Павлович" - София, през 1984 г. Художествен редактор в ДИ "Наука и изкуство" - София (1984-1985). Главен художник в ДИ "Д-р Петър Берон" (1985-1989). Работи в областта на графичния дизайн.
Хаотичен разговор с художниците Тоня Горанова, Борислав Кьосев и Цвятко Остоич