Блясъкът на руския балет
В последно време българският балетен живот придобива все повече провинциален облик. Триумфалните гастроли на Мариинския театър, на Малий театър от Санкт Петербург, Кралския Садлърс Уелс балет, Шведския кралски балет, гостуванията на Безсмертнова и Лавровски, на Силви Гилем и Максимилиано Гера останаха някъде в далечното минало. Днес такива театри и имена звучат като неосъществим блян. Редки премиери с относителен успех, съмнителни задгранични изяви, отсъствие на ярки индивидуалности, системно обезкръвяване с напускането на родната сцена от страна на най-талантливите - всичко това определя безнадеждния кръг на оцеляването за балетното ни настояще. Точно за това всеки външен гастрол се явява събитие.
Преминалите на 19 и 20 ноември гастроли на солисти от Болшой театър съвместно с трупата на Украинския академичен театър за опера и балет - град Донецк, предизвикаха жив интерес - и сред професионалните среди, и сред зрителите. Гостуването, организирано от "Жокер Медиа", започна да се превръща в хубава традиция. Тазгодишната изява определено превъзхождаше предишната - като репертоар, като качество на спектаклите и като солистичен състав. Първо, още от предварителните реклами формулата на представленията бе ясно дефинирана - водещи солисти на Болшой театър и трупата на Донецк. Второ, поканените солисти от Болшой - Нина Ананиашвили, Надежда Грачова, Сергей Филин и Владимир Непорожной, наистина са сред водещите и най-изявени артисти на прославения театър, звезди с международна известност, представящи руската класическа балетна школа в пълния й блясък.
Спектаклите, изнесени и тази година в зала 1 на НДК - "Спящата красавица" на Чайковски и "Дон Кихот" на Минкус - са сред шедьоврите на класическото наследство. Представените хореографски версии бяха на Петипа (за "Спящата красавица") и на Горски и Петипа (за "Дон Кихот"). Във вида, в който видяхме постановките, авторството на първомайсторите на руския класически балет е твърде условно, защото и двете функционират в репертоара на Донецк под редакцията на Е. Хасянова. Дали спектаклите съществуват в този си вид, в който публиката ги видя в София, или са в съкратени варианти, приспособени за гастрол, не стана известно, но и двата страдаха от фрагментарност и сюжетно-драматургична непоследователност. В сценичното оформление доминираше пълна липса на вкус и стил, достигаща при костюмите до неоправдана шарения.
Иначе трупата на Вадим Писарев (също едно от големите имена на руската балетна традиция) в много отношения буди уважение. В нейно лице може да се види всеотдайност и желание да даде максимума от себе си във финансови условия и културна среда, несравнимо по-тежки от българските. Балетът на Донецк е пример за това колко силна е традицията на руския класически балет. Кордебалетният състав впечатляваше със своя синхрон и хармоничност - качество, рядко срещано и за водещите световни театри. Трупата на Донецк представи солисти, обучени в собственото си училище, като Юлия Полгородник (Фея Люляк в "Спящата красавица" и Повелителница на дриадите в "Дон Кихот"), Кристина Балабан (Амур в "Дон Кихот") и Евгени Лагунов (Синя птица в "Спящата красавица"), които биха били гордост за всеки театър. Изпълненията и на тримата се отличаваха с лекота, техническа виртуозност и актьорска зрелост, а младият Евгени Лагунов изглеждаше видимо професионално израснал в сравнение с миналогодишното си участие.
Във фокуса на зрителското внимание безспорно бяха звездите на Болшой. В тазгодишното им представяне очакванията определено се оправдаха. Публиката в зала 1 на НДК имаше честта и удоволствието да се докосне до изкуството на световноизвестни знаменитости. Нина Ананиашвили и Надежда Грачова са отдавна известни на балетните ценители у нас - и двете са носители на призови отличия от Варненския международен балетен конкурс. През 1980 г. 17-годишната Нина Ананиашвили печели златен медал във Варна. Още тогава тя впечатлява с невероятната си музикалност и одухотвореност. След Варна очарователната грузинка продължава победното си шествие на конкурсите в Москва и Джаксън и се утвърждава като едно от най-интересните дарования в съвременния балетен театър. Днес, по неумолимите закони на балетната професия, тя би трябвало да е в залеза на кариерата си, но годините не са докоснали тази изключителна балерина. В София тя се представи в ролята на Аврора от балета "Спящата красавица". Изпълнението й за сетен път доказа факта, че именно в тази роля проличава истинската класа на един артист. Ако на героинята не се вдъхне душа във всеки един детайл, спектакълът се превръща в непоносима скука и "Спящата красавица" може да приспи и най-запаления почитател. Техническата виртуозност на Нина Ананиашвили бе "разтворена" в съвършената й музикалност, съчетана с елегантна изтънченост и особена източна грация. И най-сложните технически пасажи тя превръщаше в мелодия. Аврора на Ананиашвили по-скоро бе излязла от стиховете на персийските поети, отколкото от приказките на Шарл Перо. Стилът й е различен от модното състезателно техничарство, придаващо все по-спортен характер на съвременните балетни изпълнения. Тя е от малкото балерини, при които техниката е съвършено овладяна, но остава незабелязана. Човек запомня искрящите й очи, ослепителната й усмивка, но не и колко високо е вдигнала крака или как се е завъртяла. Достоен партньор на забележителната актриса бе Сергей Филин (от по-младото звездно попълнение на Болшой) - танцьор, притежаващ забележителни природни качества, като красив въздушен отскок, изваяна линия на движенията, виртуозни пируети, съчетани с благороден маниер и красива външност. С две думи: принц - от главата до петите.
"Дон Кихот" бе спектакълът, представен на втората вечер със солисти Надежда Грачова и Владимир Непорожний. При миналогодишното гостуване Непорожний се представи в роля, далеч по-съответстваща на неговия лирико-романтичен маниер - Алберт от "Жизел". Въпреки че не отговаря на изпълнителския му стил, младият артист притежава достатъчно професионален опит и технически потенциал, за да представи уверено и с апломб роля на Базил. В спектакъла обаче властваше другата звездна прима на Болшой - Надежда Грачова - балерина, много по-различна от Нина Ананиашвили, но не по-малко завладяваща. Надежда Грачова е типичен представител на модерния, състезателен тип изпълнители. Балерина с уникални качества, истинско природно явление. Впечатляваща беше мащабността на изпълненията й - огромната сцена на зала 1 в НДК се оказа тясна за звездата на Болшой. В един момент от кариерата си Надежда Грачова можеше да падне в капана на собствените си качества, но за щастие успя да ги превърне в източник на творчески постижения. Днес 33-годишната балерина е сред най-ярките имена на Болшой, артист в разцвета на силите си. Още от първата й поява на сцената стана ясно, че за Грачова няма невъзможни неща в балета. Като на шега, с лекотата на импровизация, тя жонглираше със сложните технически комбинации. В шикозен испански стил през първото действие, въздушно романтично видение във второто, ослепителна прима на финала - в превъплъщенията на Китри-Грачова класическият балет изглеждаше лесен като детска игра.
В истински триумф на вдъхновения професионализъм се превръщаха финалните па де дьо и на двата гостуващи дуета. Но не с финалната поза свършваше спектакълът - особен, впечатляващ ритуал представляваха поклоните, своеобразен завършек, придаващ празничност и блясък. Логични бяха възторжените аплодисменти на препълнената и в двете вечери зала, но особено трогателно бе неподправеното и искрено уважение на звездите към своята публика - сякаш с реверансите, с погледите, с усмивките те искаха отново и отново да докоснат сърцето на всеки един човек.
Въпреки че едва ли някога българският зрител ще види балета на Болшой театър в целия му блясък, съприкосновението с изкуството на гостуващите звезди на прославената трупа създаде истински празник за очите и душата и разнообрази делничната скука на българския балетен живот.

Мария Русанова