Свръхусещане за екзистенцията
Динко Стоев откри на 18 ноември самостоятелна изложба на "Шипка" 6. Тук публикуваме думите, които Станислав Памукчиев произнесе при откриването на изложбата:

В многоликата панорама на съвременната българска живопис поколението, към което принадлежи Динко Стоев, може би най-драматично преживя промените в художествената ситуация. Завършили своето образование в Художествената академия при авторитети като Найден Петков, Светлин Русев или Иван Кирков, с пълно доверие към големите уроци на пластицизма и модернизма, началото на тяхната творческа реализация съвпадна с интензивните процеси на навлизане на нови концептуални артикулации и нови технологии. Това "междинно" поколение, сполучливо определено като застанало между "hand made" и "high tech", започна да търси своята нова както индивидуална, така и колективна идентификация и своето място в цялото художествено пространство.
Динко Стоев преживява интензивно промените в своите лични нагласи и предпочитания, в търсенето на своя съдържателна и пластическа територия. Тези, които го познават и следят развитието му, си спомнят неговите изтънчено поетични и метафизични пейзажи - морски градини, кейове, брегове, пропити със странна сюрреална атмосфера, проникнати от синееща светлина. Картини, в които още се четяха уроците на Кирков. Малко по-късно, в "перестроечни времена", Динко прояви социална и политическа рефлективност, но отново със странна метафизична визия. Конкретната форма на тези ранни творби след време бе взривена от експресивни жестове и артикулации, които го изведоха в абстрактно-експресионистична посока. Картини, решени "наедро", с активна цветност и мощно звучене. Търсенето на нова съдържателна територия с директни активни послания върна фигуралността в последните творби на Динко.
С това кратко проследяване на сложните промени в развитието на Динко Стоев през последните 10-15 години - от фигурална до абстрактна картина, от съзерцателност до експресионистичен взрив, искам да подчертая, че сега, навлизайки в своята творческа зрелост, натрупаната духовна и творческа опитност се синтезира в специфичен, спорен, но и много интригуващ авторов свят. Всъщност, става въпрос за крайно рисковано, парадоксално събиране на конкретен мотив, конкретен сюжет, който седи в основата на авторовата хрумка, и извеждането му с екзалтирано-експресивен изказ до абстрактно внушение, до условността и многопластовостта на чисто пластическото въздействие. Художникът успява да изведе баналността на конкретни случки до емоционално-психична компресия, да направи от миенето на зъби пред огледалото ("Автопортрет с четка за зъби"), от махането на пилинг маска от лицето ("Пилинг", триптих) събитие със свръхзначение. Да извлече от профанното ежедневие трайни обобщения и оценки за съвременната реалност. В тази естетика се събират социалната рефлексия на Динко Стоев, неговата чувствителност и критично вглеждане в реалността, неговото свръхусещане за екзистенция, както и силата на мощни пластически импулси - изразяване с едро движение на живописни маси, взривен цвят и мощни удари на четката.
Чувствителното, болезнено преживяване на света, както и пластическите средства, определят най-общо Динко Стоев към експресионизма като естетика и философия. Той отстоява позиция с разбирането за естетическото като разголено и безкомпромисно откровение за човека, за неговите страсти, болки и възторзи. Така художникът превръща естетическата норма в етична, морална присъда на едно време и едно общество с объркана ценностна ориентация. Заявената артистична и човешка позиция прави активно и действено изкуството на Динко Стоев, и, независимо дали ни харесва или не, не ни оставя равнодушни, отправя въпроси и очаква отговори за противоречивостта на света, който всички ние обитаваме.