Културни капитали от Дойче Веле
На 11 ноември т.г. в София с премиера на три нови книги бяха отпразнувани 50 години от раждането на радио "Дойче Веле" и 40 години от появата на неговата българска редакция. От 26 октомври т.г. на къси вълни 95.7 мегахерца в столицата и околностите й слушаме новия формат на радиото: четири 30-минутни емисии, от които първите 5 минути са новини, а последните 5 - преглед на печата. Времето между тях е посветено на култура и публицистика! Амбицията на българската редакция е "Дойче Веле" да е радиото, с което българите да влязат в Европа.
На празненството в Гьоте-институт, в присъствието на най-високопоставени служители от централата на радиото, бяха представени три издания, инспирирани или подкрепени от "Дойче Веле".
Проф. Георги Каприев постави "Литературни пространства" от Бисерка Рачева в плана на "старомодните, т.е. професионални" книги. В нея са включени портрети на немскоезични писатели от XX век, излъчени в едноименната, започната още през 1993 рубрика. Професорът подчерта, че авторката е съхранила радиозвученето на отпечатаните вече творби, а като най-голямо достойнство изтъкна факта, че бивайки неакадемична, книгата й може да достигне до много хора. Още повече, че е видно с колко радост е правена тя...
Поетесата Мирела Иванова представи "Дума по дума" - досегашните й коментари в едноименната рубрика на радиото. Тя се самоописа като истеричен трамваен човек от софийските улици, пълен с гняв срещу гражданската несправедливост в родината - такава, каквато Иванова не желае да я вижда.
Доц. Георги Лозанов предложи своята визия за "Крушенецът" - публикувания от "Атлантис КЛ" роман на Томас Бернхард (превод от немски Александър Андреев, осъществен в Европейския преводачески колегиум, Щрален).
Изследователят избра да представи собствените си свидетелства не за книгата, а за "нещата" през нея. В "Крушенецът" е трудно да се влезе: Бернхард твори интелектуално отвратително, той буквално изтърбушва нещата, за които пише. Тук Лозанов сподели своята метафора за изказа на скандалния австрийски писател: "Диван, върху който са се разигравали оргии"... Чрез изискани нюанси ученият се спря на някои Бернхардови тематики - музиката, хуманитаристиката, аристократизма, публиката, лудостта.
Музиката: Бернхард препраща към традицията на Ницше и Ман за музиката като невъзможния, но единствен начин, по който може да се реализира човешкото същество. Австриецът смята, че животът сам по себе си е унизително събитие. На мушката му обаче попадат музикалните учители и - по-общо - авторитетите, които те забиват в посредствеността. Защото музиката е невъзможна и в най-гениалните си прояви, когато разбираш чудовищността й. Но да осъзнаеш посредствеността си е още по-чудовищно, а най-чудовищен е отказът от самата музика.
Хуманитаристиката: тя е обяснение на факта защо не си успял в живота и - по-общо - в музиката; факт, който води до логическо самоубийство.
Аристократизмът: рентата, именията, традицията, кръвта са свят, в който не можеш да постигнеш нищо. Дори не си унизен и по този начин признат, каквато е унизената нисша класа. Разправил се с аристократизма, Бернхард не пропуска да обвини за всичко и австрийския социализъм.
Публиката: няма по-голяма травма от това да бъдеш поза на самия себе си.
Лудостта: дори и тя е разпердушинена от мизантропа Бернхард.
На финала на бляскавата си импровизация Лозанов препрати към друга извънредна книга на австрийския писател - "Племенникът на Витгенщайн", в която въображаемото приятелство между реалния автор и реално съществуващия член на фамилията Витгенщайн се е случило единствено в текста, но не и в света. Такова е и приятелството между Бернхард и Глен Гулд в "Крушенецът"...

М.Б.